Пътешествията на 2016-а! (втора част)

В градините на замъка Шьонбрун

След като в първата част на този спомен за 2016-а се върнах към книгите и пътешествията, които ме грабнаха (особено през първата й половина), сега е ред за още една малка порция от тях.

Септември е един от двата ми любими месеца. Другият е май

Не съм особено голям фен на големите горещини, обичам морето, но не и жегите по плажовете. Затова обожавам онази част от годината, в която е не прекалено топло, не прекалено студено и природата е особено красива - през май е накичена с цветовете на пролетта, а през септември се усеща първият полъх на кокетната есен. Една такава кокетна Виена видях в средата на септември, макар че беше по-скоро прекалено топло на моменти.

Красотата на замъците Шьонбрюн и Белведере, възхитителната история на принцеса Сиси, историята на Хабсбургите, къщата на Моцарт, кафето, сладкишите, срещите на градския плаж на брега на Дунав. Усещане за град, в който бих искала да се върна.

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена

Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върнах се към списъка, за да видя какво се е сбъднало и с усмивка установих, че най-лесните мечти май не са напълно осъществени, но има една-две от "по-трудните", които станаха факт.

Например, така и не опитах калвадос, а и на кон не се качих. Не се научих да правя сладкиши, не мисля, че имам три дни, "прекарани изцяло офлайн" и пожеланията с конкретна бройка задачи тип "да посетя пет красиви места в България", "да опитам 12 нови ястия" и "да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота", сега осъзнавам, се оказват малко непроследими. Или поне не мога да ги обобщя със статистическа педантичност. Що се отнася до завършването на магистратурата, поръсвам си главата с пепел и прехвърлям към 2017-а!

Замислих се и над последната от 16-те точки "Да намеря вдъхновение за нова мечта, която да запълни този ред", но нея ще оставя за самия край на пътешествието.

През 2016-а съвсем буквално покорих един планински връх, при това благодарение на инициативността на работодателя ми - A Data Pro. През юни моята не особено калена за планини, но пък пълна с ентусиазъм милост, и още 80-ина колеги си направихме един тийм билдинг до Мусала и обратно. Истината е, че най-високият връх на Балканите (2925 м) е сравнително лесен за покоряване и реално е една супер приятна разходка в планината. Рила е красива, Рила е божествена, Рила ще присъства още и още в живота ми (дано!).

Любимата ми снимка от това пътешествие - Леденото езеро

Мураками за бягането, или един искрен, личен разказ

Изградих си една мини традиция да си тръгвам от Панаира на книгата през декември с творба на японеца с неизчерпаемо въображение Харуки Мураками. Последните дни на 2015 г. прекарах със сборника разкази „Мъже без жени”, а тази беше ред на мемоара „За какво говоря, когато говоря за бягането” (Изд. „Колибри”).

Тази книга е различна от останалите на Мураками. Във всяко едно от произведенията си той потапя читателите в шарените, измислени и магически светове на своите герои.

Този път героят е самият той, светът е съвсем реален, но също толкова интересен и шарен.

(...)

За мен това е един много силен разказ за самодисциплината и урок за сбъдване на мечти и постигане на цели. Писателят няма намерение нито да запали читателите по писателската професия, нито по спорта, а да разкаже как са се случили решенията в живота му и да сподели с нас една малка част от наученото по пътя, в буквален и преносен смисъл.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >> 

И още - Мураками е вдъхновението за един по-стар пост в блога:

Впечтляват ме детайлите, малките неща, отношението "на дребно". И реагирам емоционално - силно, обидчиво, обичащо, под- и надсъзнателно. По тази причина съм си забранила фантастиката и ужасите... и сърдечните експерименти от всякакъв тип. 

Припомнете си го тук >>

10 книги, които да подарите за Коледа

Снимка: Librestock.com

Книжките са доста универсален подарък или добавка към подарък, при това не само за най-запалените любители на литературата. Изборът понякога се оказва труден, особено ако не знаете конкретните предпочитания на човека, за когото е предназначена изненадата.

Разнообразието на пазара е огромно и ето защо този кратък подбор е един малък предколеден подарък за вас – да ви улесни… или обърка повече, когато си харесате няколко от предложенията.

А защо не и да ви вдъхнови да направите подарък И на себе си!

Щастието е… (500 неща, които ни правят щастливи) Изд. „Сиела”

Безспорно, книга, изпълнена със щастие, е чудесно допълнение към празничната атмосфера на Коледа. Да се влюбиш, прегръдка в леглото, комплимент от непознат, едно хубаво „дай пет”, среща с приятел и една спокойна петък вечер! Тези и още 454 причини да бъдете щастливи ще откриете в уникалната „Щастието е…” на  Лайза Суърлинг и Ралф Лейзър.

Очарователните илюстрации ще ви накарат да се усмихнете и ще ви напомнят, че всеки ден срещаме стотици неща, на които да се радваме.

Така че четете и открийте всичко – малко или голямо, очаквано или неочаквано – което ви прави щастливи! И не на последно място – няма по-добро време да си начертаете път към щастието от началото на Новата година.

Кои са другите 9 предложения - прочетете в Jasmin.bg >>

Фантастични животни – къде ли? На 3D в кината

Чаровникът Еди Редмейн

 Ако в навечерието на празниците искате да си подарите кино-приказка, да се потопите в атмосферата на Ню Йорк през 20-те години на миналия век и цялата история да върви с магия, със сигурност няма да сбъркате, ако изберете „Фантастични животни и къде да ги намерим” (Fantastic Beasts And Where to Find Them).

Магическото качество е гарантирано, защото лентата е по едноименната книга на създателката на Хари Потър – Дж. К. Роулинг, и е разклонение на поредицата за магьосникът от „Хогуортс”.

Качеството на актьорската игра също е гарантирано, защото главната роля на ексцентричния магизоолог Нют Скамандър е поверена на Еди Редмейн.

Чаровният британски актьор Еди Редмейн влиза в ролята на ексцентричния магизоолог
Нют Скамандър. Чаровният (по мое лично мнение – много, много чаровният!) англичанин
спечели „Оскар” през 2015 г. за превъплъщението си в известния теоретичен физик Стивън
Хокинг в „Теорията на всичко” (The Theory of Everything , 2014).

Едно от фантастичните животни - Малкият Съчко

 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

The Odd Couple, или как се ергенства след 40

Американският ситком The Odd Couple (в буквален превод на български – странната/чудатата двойка) е една много свежа комедия, която в средата на октомври започна своя трети сезон по телевизионния канал CBS.

В ролята на двамата приятели от колежа, които животът събира като съквартиранти 20-ина години по-късно, когато браковете им се разпадат, влизат Матю Пери (Оскар) и Томъс Ленън (Феликс).

Действието се развива основно в нюйоркския апартамент на Оскар, където двамата започват ергенския си живота от начало… което всъщност се оказва задача с безброй препятствия.

(...)

Едно от основните послания, разбира се, е че приятелството надскача различията и разбирателството си пробива път малко преди финалните надписи, за да може да очакваме всеки следващ епизод с усмивка.

Целият материал прочетете в Jasmin.bg >>>

„Романтичният егоист“ – дневникът на един мним писател

 „Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде (Изд. „Колибри„) е едно лично откровение, което кара читателя да се чувства изключително близък с героя.

Книгата е под формата на дневник, воден от Оскар Дюфрен, 34-годишен „мним писател”. Запознава ни с историята си по този начин, за да направи живота си по-интересен.

Бегбеде определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение, както и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”.

Оскар е егоистичен, малодушен, циничен и си пада малко сексуален маниак. По мое усещане, не е чак толкова циничен, колкото Октав от „Помощ, простете”, който вече е познат на читателите на Jasmin.bg по повод кино-литературния фестивал CineLibri, който се проведе в началото на октомври.

Цялата публикация прочетете на Jasmin.bg >>

„Брит-Мари беше тук“… и започна живота си отначало

Когато взех в ръка книгата на Фредрик Бакман „Брит-Мари беше тук” (Изд. „Сиела”), корицата й ми каза, че това е една „нова трогателна история за любовта и шанса да започнем отначало”. Когато затворих последната й страница, първата ми мисъл беше – няма по-точна дума, която да опише тази история, от „трогателна”.

Това е роман, които вниква в детайли в любовта и битовизмите, които й оказват противоречиво въздействие. От една страна, това да познаваш човека до себе си от години, да знаеш точно кои цветя, ястия, филми и дрехи харесва, да бъдете заедно в щастливи и тъжни моменти, го прави по-близък и ценен от който и да е интересен непознат.
Но, както е и в случая на 63-годишната Брит-Мари, прекаленото вглъбяване в света на другия, може да те повлече и един ден може да се събудиш като мечтаеш чужди мечти и живееш чужд живот.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

„Любовникът” на Дюрас – чувствена история за порастването, тъгата и любовта

 "Любовникът" на Маргьорит Дюрас (Изд. „Колибри”) се чете с предварителни очаквания, тъй като е произведение, което вече е получило утвърдено признание като една от класиките във френската литература.

Романът е отличен с наградата „Гонкур“, продаден е в 2,5 милиона екземпляра и е преведен на 43 езика. Още с излизането си през 1984 г. той става събитие и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес.

Авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през 30-те години на ХХ век.

Срещата между 15-годишната девойка и много по-възрастния от нея китаец рентиер служи за завръзка на една от най-вълнуващите любовни истории във френската литература.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

„Помощ, простете” – отново един цинично откровен Октав

 В „Помощ, простете” (Изд. „Колибри”) популярният френски писател Фредерик Бегбеде отново ни връща при героя си Октав Паранго, но този път той е „ловец” на модели, при това в Русия.

На 40, разведен, още по-откровен и циничен, с тънко чувство за хумор, Октав ни разкрива един бляскав свят, загубил морала и идеалите си, в който жените са вещи, кукли за секс, които търсят изкуственото щастие, създадено от консуматорското общество.

Прави впечатление, че така както в книгата има не малко ситуации, които включват дрога, секс, алкохол и всякаква липса на вяра в нематериални отживелици като любовТА, например, авторът оставя една отворена вратичка – че все пак има красота, която може да опияни, в която може да се влюбиш, както и има жени, които могат да влязат под кожата на един мъж и да преобърнат целия му свят и да го накарат да чувства.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Шест необикновени „Любовни истории от Вавилонската библиотека”

 В нея авторът Валери Стефанов практически се осланя на една и съща библейска история – тази за Давид, който се влюбва в безумно красивата червенокоса Вирсавия. В истинската легенда той я прелъстява, убива мъжа й Урия и я взема за своя жена.

Разказите на Стефанов не следват задължително точно тази събитийност и погледът върху мъжа, жената, желанието и страстта се извърта през очите на шестима велики писатели на ХХ век – Ярослав Хашек, Франц Кафка, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг.

Страхотно изживяване за читателя е да усети разликата в стила и художестения свят на тези писатели. Още по-впечатлително е, че Стефанов успява великолепно да пресъздаде идеята „как биха го разказали те”, като дори намесва в историите и истински герои на творците.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Джулия Ендерс: Твърдо вярвам, че телата ни са умни

Тя е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия, специализира гастроентерология в Университетската клиника във Франкфурт и нашумя като учен и автор още с дебюта си на книжния пазар, тъй като „Черво с чар” (която сме „чели заедно ”) вече е абсолютен бестселър.

Началото на успеха на Джулия Ендерс идва през 2012 г., когато печели първа награда в състезанието за популярно излагане на научни идеи (Science Slam) с доклада си „Черво с чар”, а презентацията му става хит в YouTube. Така докладът я вдъхновява да напише книга, която вече има реализиран тираж от над 1 милион екземпляра, а права за издаването й са продадени в над 30 държави.

В специално интервю за Jasmin.bg Ендерс разкри как двете със сестра й Джил разбират, че всъщност не са толкова различни, докато работят заедно по книгата, какви храни е започнала да похапва, след като е се е впуснала в сферата, която изучава нашето тяло, и какво я е подтикнало да излезе от строгата медицинска среда и да започне да обяснява материята по такъв увлекателен и лесен за разбиране начин.

Нека да започнем с това как избра медицината – сбъдната детска мечта ли е или нещо друго в живота ти те накара да се заинтересуваш от нея?
Избрах медицината, защото бях заинтригувана от системите на природата – хиляди години опит! И също така осъзнах – ще живея в това тяло 70+ години. Как може да знам толкова малко за него?

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg >>

„Черво с чар” разказва истината за един непознат (и пренебрегван) орган

„Черво с чар” (Изд. „Колибри”) наистина разкрива колко пренебрегван орган е червото. Признавам си, че подходих към книгата малко скептично, защото смятах, че ще се загубя в скучна терминология, колкото и да е разчупена.

Нооо… още с прочитането на първите страници разбрах, че това е едно доста необикновено произведение, което ни разказва за самите нас – как работи тялото ни, как са свързани системите му, какво се случва с безупречно декорираното парче торта, след като го хапнем и как стомахът и червата проявяват толкова много капризи само с една цел – и не, не за да ни дразнят, а да ни предпазят от вредите, които, съзнателно или не, си причиняваме.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

10 книги за лятото - горещи препоръки

С идването на отпускарския месец август, ще потърсим поне мъничко свободно време за почивка – дали докато си пийваме бира на плажа или на дървената веранда на някоя планинска хижа, а защо не и просто докато се наслаждаваме на летния дъжд от масата на някое градско кафене.

Ако се чудите коя книга да сложите в чантата за компания през почивката, ето няколко предложения, които си заслужават.

Вижте кои книги на Исабел Алиенде, Харуки Мураками, Джоджо Мойс, Корин Ганц и други прекрасни писатели препоръчах за Jasmin.bg >>

Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб

„Щастливата носталгия” (Изд. „Колибри”) е двайсет и вторият роман на белгийската писателка Амели Нотомб. Той излиза на френски език през 2013-а и за момента е последният й с превод на български.

В него тя тръгва по следите на своето японско минало, описано в по-ранните й книги „Изумление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”. В това пътешествие Нотомб е придружавана от екип на френския телевизионен канал „Франс 5”, който прави документален филм за нея.

Така Нотомб започва „Щастливата носталгия”, която се явява нейна автобиографична книга

. Романът е написан просто и откровено, като отразява истинската емоция на писателката при срещата й с любимата държава, която тя в по-ранните си романи нарича своя родина.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Щъркелите и планината – магическа история за българското село и величествената Странджа

"Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков (ИК "Сиела") е магическа книга. Романът ни отвежда в една забравена България и по-точно в едно малко село на име Клисура на границата с Турция, където българи и турци съжителстват заедно насред суеверия, религиозни различия, истории за нестинари, пророчески сънища, билки и забравени обичаи.  

Любопитен е фактът, че авторът на книгата е българин, който напуска страната ни на 18-годишна възраст, днес преподава творческо писане в университета в Северен Тексас, а творбите му са публикувани на 18 езика.

Цялото ревю за Jasmin.bg прочетете тук >>

Отново за Прага - "златното" сърце на Европа

Прага е позната като „сърцето на Европа”, град на стоте кули, а също и на златните островърхи покриви, откъдето идва и определението „Златна”. Чешката столица наистина е един много топъл, приветлив и красив град, който носи в себе си духа на Стария континент.

(...)

Градът е доста добър избор и за по-кратък престой, защото основните туристически забележителности са съсредоточени в старата му част – Старе место (Staré Město).
Лесно обходим по тесните криволичещи улички, най-популярните места се намират на близко разстояние едно от друго и са добра разходка за два-три дни, без особено бързане и с време за спокойни почивки в някое заведение за супа или яхния гулаш плюс халбичка вкусна чешка бира.

Цялата публикация можете да прочетете тук >>

И още - блог пост "Прага в сърцето ми" >>

"Тишина през октомври" - история на самотата и себепознанието

"Тишина през октомври" на датския писател Йенс Грьондал (ИК „Колибри”) – книга, която се разбира по-добре в дъждовно или мрачно време или настроение, разказва за самотата и себепознанието.

И все пак – този разказ не е тъжен, не ни кара да съжаляваме съдбата на главния герой, не ни пуска в бездната на сивотата, а детайлно ни описва живота по един реалистичен и напълно естествен начин.

(...)

• Има въпроси, които може да бъдат зададени само в определени моменти и понякога разполагаш само с един-единствен шанс. Не попиташ ли навреме, шансът е безвъзвратно изгубен.
• Понякога си мисля, че щракаме снимки, вместо да виждаме; в нетърпението си да уловим онова, което е пред погледа ни, да го задържим в неумолимия бяг на времето, ние забравяме да гледаме.

 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

“Аз преди теб” - разказ за добротата, егоизма и правото на избор

Безспорно един от хитовете в киносалоните това лято, поне ако съдя по предпочитанията на познатите ми, е лентата на Теа Шарок Аз преди теб (Me Before You).

От една страна, филмът привлича с романтично-драматичния си сюжет, а от друга – с участието на актрисата Емилия Кларк, позната на световната аудитория от нашумелия сериал на HBO "Игра на тронове" (Game of Thrones).

Емилия Кларк се превъплъщава в ролята на 26-годишната Лу, която се нуждае от работа и пари, за да помага на семейството си и така се озовава в замъка на бивш банкер, прикован към инвалидна количка. Предизвикателството да стане негов болногледач дава нова посока в живота й, а той от своя страна възвръща желание да преоткрие дребните красиви неща в ежедневието.

Цялото ревю на филма прочетете в Jasmin.bg >>

Прага в сърцето ми!

Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.

Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.

"Черно и сребърно" - кратка рисунка на любовта

"Черно и сребърно" на Паоло Джордано (Издателство "Колибри") е малка, спретната и интимна книга, която ни разкрива обикновения свят на семейството и любовта.

Историята е разказана през призмата на живота на трети човек – помощницата Госпожа А., която е различна, чувствителна, всеотдайна и много обичана. Неизбежно емоциите се показват на повърхността, когато добре споеният свят на младото семейство се разклаща от неизличимата болест и смъртта на грижовната дама.

Книгата ни учи, че понякога любовта сякаш не съществува сама за себе си, а се крепи на наличието на свидетел.  Така основните герои – преподавателят по физика и съпругата му декоратор Нора, трябва да си дадат сметка, че черният цвят – неговият философски поглед към живота, и сребърният – нейната жизнена сила и неуморна енергия, не се сливат, а си съжителстват.

Цялото ми ревю на книжката можете да прочетете в Jasmin.bg!

Вдъхновителна среща по френски

Понякога големите вдъхновения идват случайно. Докато си четях приятната книга за женската душа "Убежище в Париж" (Hidden in Paris), реших да разгледам и интернет страницата на автора на романа - Корин Ганц (Corine Gantz). Веднага ме впечатли специалното място, което е посветила на кориците на книгата си в отделните държави.

Така се реших да й драсна няколко реда  – да я поздравя за великолепния дебют и да й споделя, че вече е обичана у нас. Резултатът – тази изключително мила жена не просто отговори в рамките на часове, а и разказа за „онлайн” запознанството ни в своята страничка (и добави и нашата корица към колекцията си) .

И още - Корин Ганц се съгласи да даде специално интервю за мен, българските си фенове и читателите на Jasmin.bg, за да разкаже какви нови изненади готви за читателите си, какво й липсва от родната Франция и кои са тайните на щастливия брак.  

Тя прекарва първите си 20 години във Франция, а след това се мести в САЩ, движена от любовта. Романът, преведен на множество езици, е нейният дебют, но тя вече готви нови изненади за читателите си.

Ето част от отговора й за взаимоотношенията с партньора в живота:

Всеки един ден е възможност да градите доверие и добро отношение, които са основата на добрата връзка. Основата се гради на това, че малко мило отношение и внимание могат да се противопоставят на някоя разменена груба дума или несъгласие. Но първо трябва да седнете и да разберете дали и вашият партньор се намира на същата права като вас за тези неща.
Някои хора просто искат да бъдат ядосани или искат да бъдат прави и искат да изкажат недоволството си, защото се недоволни и не са щастливи със самите себе си. Те искат това повече, отколкото да бъдат щастливи. Трябва да погледнете ситуацията и да бъдете честни със себе си. Понякога може да откриете, че вие сте този, който иска да е ядосан, да изкаже недоволство и да си го върне на партньора с отказ на интимност и т.н.

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg!

"Убежище в Париж": пътешествие към женската душа

"Убежище в Париж" (Издателство „Колибри”) на Корин Ганц завладява с френски изречения, романтика, много женственост, мъничко тъга и описания, които могат да те накарат да усетиш аромата на маслени кроасани и дори да почувстваш опиянението на червеното вино.

(...)

Париж, най-романтичият град на света, неизменно присъства като отделен герой в тази женска история и като любезен домакин дарява трите чужденки с утеха и вяра под формата на храна, китни улици за дълги разходки, атмосфера, вино и всичко типично френско.

Цялото ми ревю на книгата може да прочетете на Jasmin.bg!

Минутка за Ботев

Традиционно на 2 юни в 12:00 ч. сирените ни подканят да постоим прави и да преклоним глава за една минута в памет на един от най-известните ни борци за свобода Христо Ботев. За мен името на поета-революционер винаги е имало едно специално значение, защото града, в който прекарах първите си 18 години, носи неговото име. (Така както за мен имат специално значение и Никола Вапцаров, и Алеко Константинов, тъй като са патрони на училищата, в които съм учила. Причината - като ученик присъстваш на повече тематични тържества, ако мога така да се изразя и неусетно учиш една идея повече за тези хора).

Но ставаше въпрос за Ботев. Даваме му една минутка годишно и прави впечатление, когато, дори в малкия град, една част от хората не се спират. Никога няма да разбера дали просто бързат или чувството да вървят, докато другите са смирени, ги кара да се чувстват... яки? Неземни? Пичове? Каквото и да е, нямам намерение да менторствам или да им посвещавам повече време.

Та - и днес си спомнихме за Ботев. С мълчание, с цветя, със стихотворения(та му). С някоя книга или учебник по история, защо не. В онази минутка, докато сирените у дома, в Ботевград, измъчено виеха, си помислих как ми се иска да си спомняме за него просто така, дори и да е само веднъж годишно - с цветя и мълчание. Защото неговите думи и дела са най-силните. Неговата кауза - най-добрата.

Защото Ботев не е булевард или част от име на град. Не е лик за татуировка. Не е име, което да ползваме, за да оправдаваме нещо-си-патротично днес. Ботев е едно от великите имена на своето време, онова, отминалото, и е достатъчно да учим за него, за живота му, да четем думите, които сам е изрекъл.

Това за мен е втори юни. Една минутка за Ботев.

(...)

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

(...)

"Хаджи Димитър", Христо Ботев

"Метро 2035": последното приключение

Трябва да призная, че съм скептична към научната фантастика и доста трудно се впечатлявам от измислените светове от бъдещето, които се раждат в главата на писатели и режисьори. "Метро 2035" на младия руския автор Дмитрий Глуховски (Издателство "Сиела"), обаче, е доста завладяваща и богата история, поднесена с лек за четене език и много действие.

Цели 20 години са изминали от Последната война, която е заличила човечеството от лицето на Земята и последните оцелели, около 15 хиляди души, градят живота си в тунелите на метрото под Москва.

Изгубили вяра, повечето от тях дори вече не мислят за горния свят и са се примирили с тунелите, тъмнината, болестите и тежките условия. Почти всички, с изключение на един – сталкерът Артьом. Той не може да изпусне дори и най-малкия лъч надежда и тръгва на пътешествие, за да докаже на събратята си, че може би не са сами и светът, както го помнят, не си е отишъл безвъзвратно.

Цялото ми ревю на книгата прочетете в Jasmin.bg >>

Да се будиш с усмивка... и нежен аромат!

Снимка: Facebook.com/Sensorwake

Винаги съм искала да се будя щастлива, със скок от леглото и песен на уста. Десет минути преди алармата. След това сутрешна йога, кафе, чай, английска закуска, новини... и тогава чак да стане 9.00 часа. Уви, ако това се случи някога, значи е плод на онази част от мозъка ми, която фантазира сънищата. И значи още, че съм изключила сънено алармата на телефона, мушнала съм го за по-сигурно под възглавницата и съм притворила очи за "още 5 минути". Историята помни случаи, в които петте минути продължават час-два-три.

Обаче... Преди дни работата ми ме срещна с новина за една малка и иновативна френска компания, която разработва будилници, които казват "Добро утро" на собствениците си, като гъделичкат обонянието им. Компанията се нарича SensorWakе и е създадена точно преди година (на 26 май) от двама младежи. Единият от тях, 19-годишният Гийом Ролан, споделя, че много мрази сутрините и винаги е искал да намери начин събуждането да стане по-приятно. На това му се казва да си осъществиш тийн мечтата! Едно от признанията, че компанията и изобретението й имат бъдеще е, че техен партньор е не кой да е, а Google.

За "Шегата" на Милан Кундера

"Шегата" на Милан Кундера (Издателство "Колибри") се нареди сред най-добрите книги, които съм чела в последно време. Авторът с невероятна лекота описва чувствата и мислите в сърцата и главите на героите си, както и абсурдността на една политическа система, която определено е лишена от чувство за хумор.

Целият роман на Кундера доказва твърдението, че един малък, незначителен на пръв поглед момент, може да промени целия ни живот, да го завърти на 180 градуса и да го разхвърля на малки парченца в една сива бездна, без да е ясно дали някога ще можем да го „залепим” обратно или ще остане счупен в сивотата завинаги.

Цялото ревю на "Шегата" прочетете в Jasmin.bg >>

За финала на “Добрата съпруга” (спойлъри)

Седем години и 156 епизода по-късно адвокатският сериал „Добрата съпруга” (The Good Wife) на американския канал CBS достигна своя финал, като предизвика разнопосочни реакции сред феновете си. Последният епизод на сагата с политически привкус беше излъчен на 8 май 2016 г. и определено може да се каже, че ще остане запомнен.

(...)

Обаче… честно казано, за мен чарът на сериала въобще не се крие в детайлите как точно е започнал и завършил. Мога да кажа, че подкрепям всеобщото мнение,  че това е един доста интелигентен и интересен сериал.
 
Той разкрива в детайли (американската) правораздавателна система, а случаите, над които адвокатите работят, са разнообразни, съвременни и любопитни и определено си струват времето. Те разискват теми като авторско право и интернет, аборти, киберпрестъпност, тероризъм, национална сигурност, асистирано самоубийство, както и редица криминални и търговски спорове.

Цялото ревю на "Добрата съпруга" прочетете в Jasmin.bg >>>

"Пансионът" на Пажински – пътят към спомените

"Пансионът" (Издателство „Колибри”) на младия полски автор Пьотр Пажински е лъжовно малка книга. Нейните 150 страници се четат бавно, с мисъл, отношение, въздишки и много тъга. Това не е книга, в която бушуват действия и читателят активно прескача от една случка на друга. Това е книга с атмосфера и наситеност, която  разказва спомените на едно изгубено поколение. Това е книга за паметта.

(...)

Главният герой в "Пансионът"се впуска в пътешествие към спомените и миналото на своите близки, събира и свързва парченца изгубена памет, някак повече с идеята да отговори на въпросите, които вътрешно го вълнуват, и по-малко с целта да ги предаде нататък.

Цялото ревю на "Пансионът" прочетете в Jasmin.bg >>

Един вдъхновяващ разказ за Париж

Люксембургската градина

Има спомени, които трудно избледняват. Може да звучи клиширано, но клишетата имат свойството да са истина. Потвърдих си това твърдение, когато случайно реших да разгледам албума си със снимки от едни приказни две седмици в Париж през септември 2009-а.

(...) 

Лежерната част от тези две седмици беше някак магическа, защото Париж носи в себе си една неповторима, топлеща сърцето атмосфера – ухаещите на кроасани улици сутрин, китните кафенета на тротоарите в следобедните часове на деня и споделените бутилки вино в градинките привечер. Ще се спра на няколко места, споменът за които пазя ясно и до днес.

Целия разказ, озаглавен "Спомен за Париж", прочетете в Jasmin.bg >>

Котаракът от комикса

От няколко месеца на масата ми стои една кутия с шоколадчета, която си купих на връщане от Белгия в края на миналата година. Всеки път, като посягам към нея, с интерес разглеждам нарисувания на нея котарак. Той е изобразен в няколко различни театрални роли и е доста забавен.

Сладко изкушение с бял шоколад и канела

Когато на дъното вече останаха само две шоколадчета, стана ясно, че ще разделя кутията и масата, защото вече няма какво да предлага. И докато до този момент се интересувах повече от съдържанието й, сега съвсем случайно ми хрумна да Google-на името на автора, написано над всяко заглавие на картинка - Филип Гелюк (Philippe Geluck). И стана интересно.

Оказа се, че става дума за белгийски карикатурист, изключително известен във френскоезичния свят, и котаракът всъщност е доста популярен негов герой, с името Le Chat, или както интересно е преведена на английски - Le Cat. Забележете - над 12 милиона копия от 20-те албума с комикси с популярния котарак са продадени за 30-те години, изминали от неговото създаване.

Разходка до Плитвишките езера

Една от първите ми снимки, направена нетърпеливо с телефона

Времето стана пролетно и приятно, което рязко намали желанието ми да стоя у дома (или на работа, но няма как :)). Слънцето ме вика да прекарвам всяка свободна минута навън и по-възможност – сред природата. Макар че парковете и градинките са чудно бягство от ежедневието в градска среда, истинската почивка за мен трае поне няколко дни и е някъде по-надалеч.


Така, в търсене на нови дестинации, случайно попаднах на екскурзия до Хърватия и красивия Национален парк Плитвишки езера. Кратка визитка на парка, както и впечатления и препоръки от първа ръка можете да прочетете в разказа ми за сайта за чаровници Jasmin.bg >>

Ново занимание - колонка в сайт за чаровници

Много обичам новите предизвикателства, особено когато са пъстри, шарени, вдъхновяващи и част от свободното време. Блоговите ми начинания спечелиха доверието на една много вдъхновена Чаровница, която упорито издирва интересни истории, за да ги разказва на читателите на Jasmin.bg. Така, считано от днес, ще се включа в предлагането на "доза вдъхновение всеки ден", която чака посетителите на този китен сайт. В него можете да намерите много интересни статии и снимки (особено снимки) за кино, изкуство, книги, пътешествия, арт проекти и любопитности. Само два примера ще дам и няма да се обяснявам повече Как пиете кафето си? Дълго? Чисто? С котка? (илюстрации) и Баща превръща стаята на дъщеря си в дом за четящи феи. Много яко, аз видях думите кафе и феи и там си останах!

Разбира се, понеже вдъхновението (което явно съм решила да е най-споменаваната дума в тази публикация) изисква време, участието ми няма да бъде буквално всеки ден (или конкретно фиксирано), но за сметка на това, ентусиазирано се надявам да мога да съм чест гост-автор. Материалчетата ще излизат в специалната Колонка на Гери ->

Завръщането, *разказ, вдъхновен от ново хоби

Последните месеци прекарвам в търсене на "нови предизвикателства", хобита и въобще - източници на положителни емоции, стойностни занимания и прочие. Едно двумесечно пребиваване в репетиционната на МОНТФИЗ, обаче, ми показа, че трябва да избирам и хобита, на които имам времето да се посветя, колкото и да не липсва желание и въпреки срещите с прекрасни хора. 

Сега, на по-забавени, но също така вдъхновителни обороти, се занимавам с курс по творческо писане към арт студио Public Republic. Литературните похвати как един текст да не бъде просто написан, а добре написан, си струват, задачките провокират въображението, а споделеният опит с преподавателката може и да ме срещне с ново любимо произведение или автор.

Разказът се казва "Завръщането" и мисля, че в споделено пространство като личния ми блог стои доста добре.

Морска снимка: Гери

***

Завръщането в родното място отдавна вече не го изпълваше нито с радост, нито с носталгия. Липсваше и нетърпението, което преди години, когато жена му беше жива, караше сърцето му да бие лудо - също както се мята безпомощна риба, извадена на брега. Сега островното градче беше просто спирка, 52 часа, които да прекара на твърда земя, без да усеща полюшването на морето под краката си. Загледа се в шарените къщички, подредени като църковна мозайка на хълмовете и въздъхна. Тази клета, примирена възхишка разказваше трепетите на цял един живот и сега беше готова да излети, все едно, че вече нямаше какво да се добави в тази история, защото тя е приключила. Липсва само последното изречение, но в живота то винаги води със себе си смъртта. 

Коледният ангел

Коледа мина, но романтично-празничното настроение още тлее, даже гори в мен, запалено от леките романтични филмчета, които изгледах на топло у дома.

Един от най-хубавите, на които попаднах, е "Коледният ангел" (Angel of Christmas, 2015). В него се разказва за младата журналистка Сюзън, чиято първа писателска задача е да напише вдъхновителна и истинска коледна история. Естествено, тя не харесва празниците, защото бившият й приятел я е напуснал на 25 декември и филмът проследява връщането й към романтиката и преоткриването на магията на Коледа.

Историята, която тя избира да проучи и разкаже, е за коледната фигура на ангел, ръчно изработена от прадядо й като подарък за актрисата, в която бил влюбен. В крайна сметка, тяхната любов не просъществува, но ангелът се оказва доста добър сватовник за членовете на семейството. Така, докато Сюзън открива биографията на русия ангел с лавандулови очи, той й дава напътствия в любовта.

16 желания за 2016!

Идването на всяка една Нова година винаги ме изпълва с разноцветни емоции. От една страна, правя си равносметка за изминалата година и съответно - раждат се мечти за новата. Много вяра и мъничко тъга. 

Нооо, първият пост за тази година няма да бъде за равносметки, а за желания, 16 на брой за 2016-а!


* Да посетя пет красиви места в България
* Пътуване до нова държава
* Да се кача на кон
* Да опитам калвадос
* Да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота
* Ново хоби/ умение
* Нова работа / занимание 
* Да опитам 12 нови ястия