Паралелната държава на свободната омраза

Понякога шизофренично си мисля, че живея в две държави. Едната е пълна с добри, възпитани и вдъхновени хора, въпреки трудностите, които всеки изпитва на лично ниво, а другата е сива, мрачна и мразеща. Тази шизофрения се засилва традиционно по баловете, когато студентите тръгнат "на университет" или стане някой гаден инцидент или престъпление сред развълнуваното ни общество. И тази шизофрения се засилва от социалните медии и мрежи.

Смея да твърдя, че за мое щастие, последните 11 години на-уж-възрастен са ме срещнали с невероятни, цветни и интелигентни хора - съквартиранти (не малко на брой поради приключението "Студентски град"), колеги в СУ и НБУ и особено колеги от три фирми, в които съм прекарала общо 7-годишния си трудов опит на родна земя. И те са наистина прекрасни - не малка част завършиха по няколко образователни степени, изключително голяма част от тях говорят поне 2 чужди езика, не малко от тях имат разни творчески хобита и създават красоти с любов и талант и не малко от тях имат и деца, които обичат безрезервно и ежедневно полагат усилия и вдъхновение да ги възпитават правилно. Хора, които обичат професиите си, обичат да пътуват, имат мнение и им пука за тази държава...  

Бе, въобще - обичат. И това го виждам всеки ден,наистина всеки - лично или благодарение на социалните мрежи

Тъжна истинска история по Смирненски

Снимка: sxc.hu

Днес на път за работа чух една жена да разказва в тролея как младо момче е било пребито на улицата в нощта на Свети Валентин. Продавало балони-сърца за празника. Случило се близо до площад "Славейков", а жената го видяла рано сутринта. Лежало неподвижно на паважа, заобиколено от полицаи.

Що за идиот трябва да си, за да пребиеш продавач на балони, извинявам се?! Не вярвам оборотът да си е заслужавал и не смятам, че точно тези дребни улични търговци трябва да стават жертва на агресия от страна на недоволните биячи. Утре защо да не ограбят бабката, която продава кокичета - ето една лесна мъжка постъпка.