Прага - отново за златното сърце на Европа (Travel Journal - Prague, Europe's golden heart, english version)

Светът е толкова голям, че цял живот не стига, за да опознаеш всяко негово любопитно кътче. Въпреки това , има места, които впечатляват повече, и усещаш, че си заслужава да се върнеш отново и отново, за да ги опознаеш по-добре. Нещо повече, един град се „разбира” истински, когато имаш времето да се потопиш в атмосферата на спокойните му улички, да посетиш някое развлекателно събитие, далече от най-популярните му забележителности, които са обградени от жужащи туристи през цялото време и самият ти да го видиш как се развива в годините.
Такъв град за мен (наред с Брюксел и Ню Йорк) се оказа Прага. Ако отивате в чешката столица за пръв път, разполагате с малко време и, разбира се, искате да научите началото на тази история, разгледайте пътеписа „за начинаещи” с впечатления от миналото лято.

Година по-късно една отпусната набързо почивка отново ме отведе на стръмните пражки улици. С ново букетче впечатления и предложения.

Ботаническата градина (Botanická zahrada)

Парковата част на Ботаническата градина (www.botanicka.cz) е отворена за посетители през деня, без заплащане, и местните прекарват там свободното си време, на сянка под екзотични и разнообразни по вид дървета. Подходяща за майки с деца, като разполага с обособени места за пикник. Входът за парниковата част се заплаща, но в никакъв случай не пропускайте да се потопите в този тропически рай, разходката по който минава по дървени мостчета и малки водопадчета.

  

"Обслужвал съм английския крал" - поглед към чешкото общество от средата на миналия век

"Обслужвал съм английския крал" на Бохумил Храбал (Изд. "Колибри" е роман, чиято история започва бурно. Написан е през 1971 г., но е публикуван едва през 1989 г.

Книгата е забранена в Чехословакия по време на комунизма и мнозина отиват в затвора заради опитите си да я разпространяват нелегално във вид на машинописен текст.

Изцяло в традицията на чешкия хумор, романът разкрива морала и прищeвките на комунистическото общество чрез кариерата на сервитьора Ян Дите.

Храбал ни запознава с невероятните превратности, които животът поднася на младия мъж, възходите, паденията и примиренията му, изборите и съмненията му.

Езикът на Храбал е близък до спонтанната говорима реч, което го прави близък до читателя, и в същото време предизвикателен за следване, заради многото мисли и описания, предадени "на един дъх".

Освен че авторът ни разказва и най-дребните житейски вълнения на своя главен герой, той не пропуска да ни запознае и с обстановката, като ни описва както красивата чешка природа и провинция, така и столицата Прага.

(...)

 Разбрах още, че най-човешкото отношение на човек към човека е тишината, един час тишина, после четвърт час и най-накрая последните няколко минути…

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Отново за Прага - "златното" сърце на Европа

Прага е позната като „сърцето на Европа”, град на стоте кули, а също и на златните островърхи покриви, откъдето идва и определението „Златна”. Чешката столица наистина е един много топъл, приветлив и красив град, който носи в себе си духа на Стария континент.

(...)

Градът е доста добър избор и за по-кратък престой, защото основните туристически забележителности са съсредоточени в старата му част – Старе место (Staré Město).
Лесно обходим по тесните криволичещи улички, най-популярните места се намират на близко разстояние едно от друго и са добра разходка за два-три дни, без особено бързане и с време за спокойни почивки в някое заведение за супа или яхния гулаш плюс халбичка вкусна чешка бира.

Цялата публикация можете да прочетете тук >>

И още - блог пост "Прага в сърцето ми" >>

Прага в сърцето ми!

Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.

Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.