Изградих си една мини традиция да си тръгвам от Панаира на книгата през декември с творба на японеца с неизчерпаемо въображение Харуки Мураками. Последните дни на 2015 г. прекарах със сборника разкази „Мъже без жени”, а тази беше ред на мемоара „За какво говоря, когато говоря за бягането” (Изд. „Колибри”).
Тази книга е различна от останалите на Мураками. Във всяко едно от произведенията си той потапя читателите в шарените, измислени и магически светове на своите герои.
(...)
За мен това е един много силен разказ за самодисциплината и урок за сбъдване на мечти и постигане на цели. Писателят няма намерение нито да запали читателите по писателската професия, нито по спорта, а да разкаже как са се случили решенията в живота му и да сподели с нас една малка част от наученото по пътя, в буквален и преносен смисъл.
Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>
И още - Мураками е вдъхновението за един по-стар пост в блога:
Впечтляват ме детайлите, малките неща, отношението "на дребно". И реагирам емоционално - силно, обидчиво, обичащо, под- и надсъзнателно. По тази причина съм си забранила фантастиката и ужасите... и сърдечните експерименти от всякакъв тип.
Припомнете си го тук >>
