Рафаел Джордано за втория шанс и единствения ни живот (ревю)

„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” (Изд. Колибри) на френската писателка Рафаел Джордано е една много мила и вдъхновяваща история за борбата с ежедневието, което понякога оставяме да ни погълне.

Това е книга, която има за цел да ни подсети, че трябва да бъдем щастливи и че само ние можем да намерим щастието си.

Това е и книга, която трябва да ни подсети да обичаме себе си, да уважаваме себе си и да търсим в себе си най-доброто, което искаме и другите да видят.

Книга, която ни напомня, че никой не е длъжен да се бори за нашето щастие (а и няма да го направи!) и че само ние, със своята воля, можем да направим всяка промяна, която поискаме.
Книгата разкрива и едно интересно течение – рутинологията.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

“Спомените” – историята на (всеки) един живот

"Спомените" на френския писател Давид Фонекинос (Изд. „Колибри”) е една от книгите, които си заслужава да „наваксате”, ако не сте смогнали да я прочетете при излизането й.
Всички имаме цели рафтове с такива книги, сигурна съм.

Радвам се, че тази беше на моя рафт, защото елегантният и нежен стил на Фоенкинос и точната му преценка за състоянията на човешката душа заслужават прочитането на всеки ред.

Авторът с лекота ни изпраща на едно пътешествие, което обхваща Човека във всичките му възрасти – среща децата с най-възрастните, описва отношенията между поколенията, сблъсква ни с чудото на раждането и мистериозността на смъртта.

Разбира се, голямо внимание се отделя и на любовта във всичките й фази – от страстта между младите влюбени, до скандалите на двойките с годините опит зад гърба си, от сватбата до разделите, от обичта до безразличието.

Героят на „Спомените“ е един човек с обикновени мечти – да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Уют по френски в София - Maison Ferrié-Géricot

Един от приятните моменти, които обичам да си подарявам в свободното време, е спокойствие в уютна атмосфера, в която мога да се насладя на чаша хубаво кафе, хубава книга и да изкарам всички задачи, тревоги и въобще всякакви мисли от ежедневието от главата си поне за малко. През изминалия уикенд успях да намеря едно такова място, което да добавя в списъка Любими - малкото френско бистро Maison Ferrié-Géricot (Crêpes de France) в центъра на София.

Става дума за семейно бистро, само с няколко масички, но с много приятна атмосфера. Тя се допълва от безкрайно вежливото обслужване на собствениците и домашно приготвените вкусотии от френската кухня, които предлагат. Изключително впечатлена останах от личното отношение и усмивката, и вдъхновението (и френския), които придават на мястото. Освен прекрасното café au lait и вкусния киш със спанак, именно тази атмосфера е причината веднага да стана фен на това кътче от Франция.

"Обещание за щастие": книга за тъгата, надеждата и втория шанс

 "Обещание за щастие" на френската писателка Аньес Льодиг (Изд. "Колибри") е емоционална книга, която се чете на един дъх.

Фокусирана е върху историята на няколко човека, които животът изпитва по възможно най-трудния начин – със смъртта на най-близките им. Но това не е книга за тъгата, безнадеждността и отчаянието. Напротив! Тя ни дава пример, че каквото и да се случи, продължаваме напред, защото нямаме друг избор. Че дори и на света да има лоши хора, то има и добри.

Льодиг ни описва тягостните чувства, с които се борят някои от героите от личен опит – самата тя е загубила едно от децата си и намира своя път напред с писане. Също така ни подсеща за безброй дребни детайли от ежедневния живот, които крият късче щастие – шоколад, детска усмивка, сън, разходка сред природата, едно пиано, вкусна домашна храна.

(...)

"Няма нищо по-спешно от това да бъдем щастливи"

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

"Петрония" - книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка

Белгийската писателка Амели Нотомб е научила читателите си да очакват с трепет всяка нова нейна книга, по традиция веднъж годишно, и да я поглъщат на един дъх.

След като миналата година "Щастливата носталгия" ни върна към миналото й, свързано с Япония (един от любимите ми сюжети в книгите й), тази година сме в Париж и наблюдаваме писателския свят на ексцентричната авторка.

"Петрония" (Изд. "Колибри") е книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка. Всичко започва с желанието на Амели да си намери приятелка за по чашка, или по-точно казано бутилка, от пенливата течност, която задължително се пие изстудена.
Намира другар за каузата в лицето на младоликата и не по-малко необикновена Петрония и двете споделят всякакви приключения, както заедно, така и по отделно, описани с течение на годините.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Версай – мечтата на един крал

Романът "Версай" на американската писателка Елизабет Маси (Изд. „Колибри”) пренася читателя в изпълнения с интриги, страст и жестокост френски кралски двор по времето на Луи XIV, познат като Краля Слънце.

Книгата, написана по телевизионния сериал на Саймън Мирън и Дейвид Уолстънкрофт, покрива един кратък период от управлението на абсолютния монарх, като се фокусира върху плана му да изгради двореца "Версай" в околностите на Париж, където да изведе и да държи под око склонните към заговорничене благородници.

Проектът струва скъпо, а идеята идва в трудно за Франция време, което поражда недоволството на различни обществени прослойки, като и бедни, и богати намират проекта за абсолютно ненужен и ексцентричен.

(...)

Бих казала даже, колкото и клиширано или нагласено за статията да прозвучи, че до момента това е най-величественият и красив дворец, който съм имала щастието да разгледам. Един поглед към градините стигаше, за да си представя как героите на онова време се разхождат из зелените лабиринти...

И този момент остана в сърцето ми, Версай, 2010 г.

 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

„Романтичният егоист“ – дневникът на един мним писател

 „Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде (Изд. „Колибри„) е едно лично откровение, което кара читателя да се чувства изключително близък с героя.

Книгата е под формата на дневник, воден от Оскар Дюфрен, 34-годишен „мним писател”. Запознава ни с историята си по този начин, за да направи живота си по-интересен.

Бегбеде определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение, както и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”.

Оскар е егоистичен, малодушен, циничен и си пада малко сексуален маниак. По мое усещане, не е чак толкова циничен, колкото Октав от „Помощ, простете”, който вече е познат на читателите на Jasmin.bg по повод кино-литературния фестивал CineLibri, който се проведе в началото на октомври.

Цялата публикация прочетете на Jasmin.bg >>

Щастливата носталгия – нова част от пъзела Амели Нотомб

„Щастливата носталгия” (Изд. „Колибри”) е двайсет и вторият роман на белгийската писателка Амели Нотомб. Той излиза на френски език през 2013-а и за момента е последният й с превод на български.

В него тя тръгва по следите на своето японско минало, описано в по-ранните й книги „Изумление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”. В това пътешествие Нотомб е придружавана от екип на френския телевизионен канал „Франс 5”, който прави документален филм за нея.

Така Нотомб започва „Щастливата носталгия”, която се явява нейна автобиографична книга

. Романът е написан просто и откровено, като отразява истинската емоция на писателката при срещата й с любимата държава, която тя в по-ранните си романи нарича своя родина.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Вдъхновителна среща по френски

Понякога големите вдъхновения идват случайно. Докато си четях приятната книга за женската душа "Убежище в Париж" (Hidden in Paris), реших да разгледам и интернет страницата на автора на романа - Корин Ганц (Corine Gantz). Веднага ме впечатли специалното място, което е посветила на кориците на книгата си в отделните държави.

Така се реших да й драсна няколко реда  – да я поздравя за великолепния дебют и да й споделя, че вече е обичана у нас. Резултатът – тази изключително мила жена не просто отговори в рамките на часове, а и разказа за „онлайн” запознанството ни в своята страничка (и добави и нашата корица към колекцията си) .

И още - Корин Ганц се съгласи да даде специално интервю за мен, българските си фенове и читателите на Jasmin.bg, за да разкаже какви нови изненади готви за читателите си, какво й липсва от родната Франция и кои са тайните на щастливия брак.  

Тя прекарва първите си 20 години във Франция, а след това се мести в САЩ, движена от любовта. Романът, преведен на множество езици, е нейният дебют, но тя вече готви нови изненади за читателите си.

Ето част от отговора й за взаимоотношенията с партньора в живота:

Всеки един ден е възможност да градите доверие и добро отношение, които са основата на добрата връзка. Основата се гради на това, че малко мило отношение и внимание могат да се противопоставят на някоя разменена груба дума или несъгласие. Но първо трябва да седнете и да разберете дали и вашият партньор се намира на същата права като вас за тези неща.
Някои хора просто искат да бъдат ядосани или искат да бъдат прави и искат да изкажат недоволството си, защото се недоволни и не са щастливи със самите себе си. Те искат това повече, отколкото да бъдат щастливи. Трябва да погледнете ситуацията и да бъдете честни със себе си. Понякога може да откриете, че вие сте този, който иска да е ядосан, да изкаже недоволство и да си го върне на партньора с отказ на интимност и т.н.

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg!

"Убежище в Париж": пътешествие към женската душа

"Убежище в Париж" (Издателство „Колибри”) на Корин Ганц завладява с френски изречения, романтика, много женственост, мъничко тъга и описания, които могат да те накарат да усетиш аромата на маслени кроасани и дори да почувстваш опиянението на червеното вино.

(...)

Париж, най-романтичият град на света, неизменно присъства като отделен герой в тази женска история и като любезен домакин дарява трите чужденки с утеха и вяра под формата на храна, китни улици за дълги разходки, атмосфера, вино и всичко типично френско.

Цялото ми ревю на книгата може да прочетете на Jasmin.bg!

Един вдъхновяващ разказ за Париж

Люксембургската градина

Има спомени, които трудно избледняват. Може да звучи клиширано, но клишетата имат свойството да са истина. Потвърдих си това твърдение, когато случайно реших да разгледам албума си със снимки от едни приказни две седмици в Париж през септември 2009-а.

(...) 

Лежерната част от тези две седмици беше някак магическа, защото Париж носи в себе си една неповторима, топлеща сърцето атмосфера – ухаещите на кроасани улици сутрин, китните кафенета на тротоарите в следобедните часове на деня и споделените бутилки вино в градинките привечер. Ще се спра на няколко места, споменът за които пазя ясно и до днес.

Целия разказ, озаглавен "Спомен за Париж", прочетете в Jasmin.bg >>

Котаракът от комикса

От няколко месеца на масата ми стои една кутия с шоколадчета, която си купих на връщане от Белгия в края на миналата година. Всеки път, като посягам към нея, с интерес разглеждам нарисувания на нея котарак. Той е изобразен в няколко различни театрални роли и е доста забавен.

Сладко изкушение с бял шоколад и канела

Когато на дъното вече останаха само две шоколадчета, стана ясно, че ще разделя кутията и масата, защото вече няма какво да предлага. И докато до този момент се интересувах повече от съдържанието й, сега съвсем случайно ми хрумна да Google-на името на автора, написано над всяко заглавие на картинка - Филип Гелюк (Philippe Geluck). И стана интересно.

Оказа се, че става дума за белгийски карикатурист, изключително известен във френскоезичния свят, и котаракът всъщност е доста популярен негов герой, с името Le Chat, или както интересно е преведена на английски - Le Cat. Забележете - над 12 милиона копия от 20-те албума с комикси с популярния котарак са продадени за 30-те години, изминали от неговото създаване.

Ново занимание - колонка в сайт за чаровници

Много обичам новите предизвикателства, особено когато са пъстри, шарени, вдъхновяващи и част от свободното време. Блоговите ми начинания спечелиха доверието на една много вдъхновена Чаровница, която упорито издирва интересни истории, за да ги разказва на читателите на Jasmin.bg. Така, считано от днес, ще се включа в предлагането на "доза вдъхновение всеки ден", която чака посетителите на този китен сайт. В него можете да намерите много интересни статии и снимки (особено снимки) за кино, изкуство, книги, пътешествия, арт проекти и любопитности. Само два примера ще дам и няма да се обяснявам повече Как пиете кафето си? Дълго? Чисто? С котка? (илюстрации) и Баща превръща стаята на дъщеря си в дом за четящи феи. Много яко, аз видях думите кафе и феи и там си останах!

Разбира се, понеже вдъхновението (което явно съм решила да е най-споменаваната дума в тази публикация) изисква време, участието ми няма да бъде буквално всеки ден (или конкретно фиксирано), но за сметка на това, ентусиазирано се надявам да мога да съм чест гост-автор. Материалчетата ще излизат в специалната Колонка на Гери ->

Съпричастност към идеалите: Je suis франкофон...

Аз съм франкофон. Което означава, че харесвам езика и културното наследство на тази държава. Фен съм. Не създадох блога с мисълта да пиша по-сериозни неща, но, някак, смятам, че не върви любовта към Франция да се изчерпва със споделяне на вдъхновени снимки на Айфеловата кула и прочувствени шансони с кадри на Шанз-Елизе. Трябват още съпричастност и солидарност и с по-сериозни теми. Поне това.

Je Suis Charlie. Защото Charlie за по-малко от 24 часа стана идеал, пред който аз лично се прекланям и най-вероятно никога няма да бъда. Най-малкото защото (поне за момента) животът ми не ме е срещал с избора на тези карикатуристи, които загинаха по такъв трагичен начин. Моите житейски борби са доста по-скромни и опитът - по-малък.

В случай на влюбване, счупи стъклото

Обожавам рози. И романтиката. И Париж ;-) Усмихна ме ето тази инициатива във френската столица за Свети Валентин - "В случай на влюбване, счупи стъклото"... Като при пожар ;)

Белгийски приказки: Има бира

Любителите на пивото знаят, че според Бенджамин Франклин доказателство, че Бог ни обича е това, че ни е дал бирата. Ако през '94-а стана ясно, че Господ е българин, поне по отношение на футбола, то, ако вярваме на Франклин, белгийците пък са един много обичан народ.

Бирата по тези земи е призната за най-добрата в света. В страната се произвеждат над 800 марки бира, а традицията датира от поне хиляда години. Пивото им е силно, обикновено над 5%, като достига и до12% (!). Имат и много плодови видове.

Аз нямах възможност да дегустирам много, но тъй като съм ценител на родната "Ариана" и категорично отричам смесването на пивото със сокчета, се насочих към Leffe и Juplier. Втората ми допадна повече - 5,2%. Създава се през 1966 г. в старата област Jupille, днес част от Лиеж. Прави се от малц, пшеница, вода, хмел, мая.

Leffe е създадена в далечната 1152 г. в долината на река Маас, Северна Белгия. Светлата е 6,6% и определено си личи, че си преминал в друга категория в сравнение с обикновените.

От любопитство имах среща и с една черешова и честно - това беше една от най-дългите срещи с бира в живота ми ;) Предполагам, че любителите на плодовия вкус ще я оценят. Аз не успях съвсем. Не е и за тези, които не пият силен алкохол, защото хич не е слаба. ;) 

Щанд в един магазин за бира, къде изборът беше измежду 250 вида

Още приказки:


Малката Европа

Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Малките хора на Малката Европа

Паркът "Малката Европа" (Mini Europe) се намира в покрайнините на Брюксел. Разходката до крайната спирка на метро 6 обаче си заслужава, защото води до една прекрасна градина, в която са "посадени" най-интересните забележителности от всички страни-членки на ЕС, а по уличките им се разхождат и малките европейци.

Най-много ме впечатли, че макетите са приспособени с празниците и сезоните. Есен е...

 ... а в една църква празнуваха Хелоуин.

Много сладко ми се стори това, че една не малка част от превозните средства се движеха. Влаковете на Eurostar шумно събираха пътници от спирките, самолет се приготвяше за излитане, ферибот оповестяваше за своето съществуване. Тъй като през нощта беше валял дъжд, лодките по венецианските улици бяха леко килнати и потопени, но това не пречеше на механизмите им уверено да ги дърпат насам-натам из водата ;) ;)

Макетът с най-силно историческо послание беше този на Германия - Берлинската стена, снимката, запечатала целувката на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер през 1979 г. и берлинчани от двете страни на стената.

Една от най-неочакваните ми срещи... беше с Дон Кихот и Санчо Панса. Къде ги намерих ли? Разбира се, че до една вятърна мелница край Ла Манча.

А ние пък сме представени с Рилския манастир. Прекрасен и величествен макет, чудесни детайли. Според мен обаче има един недостатък - манастирът е представен в цялостния си затворен вид и, за да можеш наистина да го разгледаш, трябва да се наведеш в макета, което е някак неудобно и би било предпоставка за уморените и не дотам любопитните да го подминат. Тъй като експозицията е подредена от Северозападна към Югоизточна Европа, ние с гърците сме на финала на разходката.

Не мога да не споделя, че се почувствах изключително горда, че в малката "опознавателна" книжка, която всеки посетител получава на входа, България беше описана с голям брой факти - че в началото на Х век сме били най-голямото царство в Европа, че през 1943 г. сме спасили 50,000 евреи от лагерите на смъртта, че българска песен лети в Космоса. Обяснена е и традицията ни за хвърляне на кръста на Йордановден и връзването на мартеници на 1 март. Както и това, че първият златен предмет е намерен по нашите земи в 4600-4200 г. пр Хр. ;))))

Традиционно - за заинтересованите - Mini Europe ;-)

И още една препоръка - интересни факти за Рилския манастир научете от публикацията на "Българската история" тук ;-) ;-)

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Белгийски приказки: Комиксите са на почит

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още със стъпването на белгийска земя, беше, че съм попаднала в страната на комиксите. Във всяка книжарница или щанд за книги и вестници още от вратата ме посрещаха поне 10-ина предложения с приключенията на детектива Тинтин, Смърфовете и Астерикс. Имаше и отделни секции с японска манга.

Астерикс и Обеликс са плод на въображението на французите Рене Госини и Алберт Удерзо. Появяват се на бял свят в далечната 1959 г. Смелите гали са си и истински французи - своенравни, свободолюбиви, не особено работливи, но с вкус към виното и красивите жени. До момента в света са продадени над 300 милиона копия от книгите за тях, преведени на 107 езика.

Тинтин и кучето Снежко пък си имат отделен магазин за книги и сувенири, а "баща им" - аниматорът Ерже, е почетен с цял музей. Една от най-популярните дестинации в центъра на Брюксел е специалният магазин за комикси.

Безспорно, най-радващият за очите ми свят се оказа синята приказка на Смърфовете. Те са много и са навсякъде - на магнити, чаши, тениски, чанти, книжки. Рожба са на местния аниматор Пиер Кълифорд - Пейо, и се появяват за пръв път като комикс през 1958 г.

У нас всички тези геройчета, които се оказват на годинки вече, са по-известни с филмите, които излязоха през последните години, и анимационните поредици, но не и като книжки. Моето детство, например, протече в крак с приключенията на Фют и Мики Маус, а Смърфовете срещнах малко по-късно.


Смърфотно, а ;-)

Следващата приказка - за Малките хора на Малката Европа >>>.

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Къде живеят играчките?

Играчките живеят в един малък, но китен музей в Брюксел, наречен Мюзе дю Жует (Le Musée du Jouet). Едно приказно царство с кукли. На входа ме попитаха от къде съм - явно се интересуват от известността си на наднационално ниво. Е, гарантирам, че и България се записа в архивите му.

Най-много ми харесаха тези кукли от областта Тирол. Не съм посещавала това място с изстрадана история и божествена красота, но дървените госпожици в многолики цветове грабнаха очите ми.

Класната стая на едно по-отминало време...

... и старателните ученици.

Преди къщите на Барби ;)

Доброто старо Лего.

Морски шах като за маса.

Как вечерят мечоците ;)

За заинтересованите - Le Musée du Jouet

Следващата приказка - за комиксите >>> ;)

Ако сте пропуснали:

Малките хора на Малката Европа

Има бира

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Рокли и шапки... от шоколад ;)

Белгийците са щастлив народ - имат шоколадовите насладив изобилие. Толкова топящи се в устата, че се чувстваш в рая. Белгия е и родината на шоколадовите бонбони. В една от пресечките на най-известния им площад - Grand Place, се намира и най-сладкият музей - този на шоколада.

Освен че (обяснимо) разказва за произхода на какаото и процеса на обработването му докато достигне до нас във формата на шоколадово блокче, за посетителите се прави и една 15-минутна демонстрация как се правят бонбони. Интересното за мен беше, че горещата разтопена шоколадова маса се втвърдява при 32 градуса за обикновения и 28 градуса за черния шоколад.

А техниката за всякаквите видове бонбони изглеждаше проста - разтопеният горещ шоколад се налива във формички.

Ако обаче искаме пълнеж, не чакаме шоколадът да се втвърди и 1-2 минути след като сме запълнили формичките, трябва да ги обърнем, за да се излее вътрешната част и по стените им да остане само тънък слой от горещия шоколад. След това вече изчакаваме още няколко минути, докато се втвърди напълно и слагаме вътре каквото пожелаем - карамел, ядки, плодове. След това "запечатваме" с още шоколад и след 30-ина минути хапваме бонбони.

Най-интересна ми се стори следната идея - събираме листа от дървета, по-възможност по-вдлъбнати и с ясни очертания. Измиваме ги, подсушаваме ги и ги оставяме за кратко в хладилника. След това ги наливаме с топъл шоколад и след половин час имаме бонбони във формата на листенца ;)

За животинки пък се използват карнавални маски. Идея за Хелоуин ;)

Най-изкушаваща част беше, че в музея се предоставят мостри на различен тип шоколад. Четеш и пробваш. Най-честата реплика наоколо - "О, божествено е. Хайде да се махаме оттук, защото ще изям всички!"

За заинтересованите - сайтът на музея е http://www.mucc.be/

Следващата приказка - къде живеят играчките >>> ;) 

Още белгийски приказки:

Има бира

Малката Европа

Комиксите са на почит