31 декември 2015 г.

Книга на 2015-а: "Време да се живее, време да се мре", Ерих Мария Ремарк

През колкото повече гадости някой минава през живота си, толкова по-дълбоки, чувствени и истински произведения може да сътвори - независимо дали става дума за литература, музика или изобразително изкуство. Ерих Мария Ремарк е едно много точно доказателство на горната теория.

Роден в Германия, но прекарал голямата част от живота си извън родината, той е автор на едни от най-въздействащите антивоенни романи, а картините на войната, които описва, са толкова детайлни, че оживяват във въображението, за да останат там дълго време.

Прочетох "Време да се живее, време да се мре" (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) за една нощ. Историята е толкова завладяваща, че не исках да изляза от нея. Книга за любовта, за войната, за младостта и надеждите, за съдбата на един народ, обречен на разруха от едни загубили ума си ръководители.

Ремарк прави много ясно разграничение между добрите и лошите във войната (във всичките си книги). Описва чувствата и съдбата на обикновените войници - онези, които са изнасяли първите линии на ужаса, били са се за идеали, които не са споделяли и са губили всичко, което имат. А там някъде по горните рангове на властта, страхливи, но жестоки партийци са давали нареждания, без никога да са изживявали несгодите и ужаса на фронта.


30 декември 2015 г.

Филмче на 2015-а: Малкият принц

"Малкият принц" (Le Petit Prince) на Антоан дьо Сент-Екзюпери е може би една от най-известните творби за деца, които изобщо не са само за деца. Най-известните цитати от нея са:

- Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".

- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

-  Какво значи "да опитомиш"?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...

- Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

И така нататък, и така нататък... Колкото и клиширано да звучи, тази малка книжка е една от най-любимите ми, дори не зная колко пъти съм я чела както на български, така и на френски. По тази причина, очаквах новата анимация по историята с огромно нетърпение и бях изключително нещастна, когато разбрах, че макар и филмчето да излиза във Франция през юли, у нас то идва в края на годината. Шест месеца път си е доста време, чудя се дали е минало и през пустинята.

Щастливо стечение на обстоятелствата, обаче, ме изпрати в Белгия през октомври, в съчетание с един свободен неделен следобед и случайно намерен киносалон. Така се запознах с "Малкия принц" на Марк Озбърн (Mark Osborne) още през октомври. И останах очарована!



29 декември 2015 г.

Музикална любимка за 2015: Sia

Въпреки че съм сигурна, че през годината е имало не една или две песни, които са ставали "най-новите ми любими", изпълнителката, която открих като много любима е Sia.

Младоликата австралийка (която е 40, а за мен е под 30) ме впечатли не само с хубавия глас и ритмични песни, а и с пластиката си. Хореографията в клиповете й е впечатляваща, от онези, които ти се иска да можеш да имитираш, но някак няма как да се получи. Затова просто гледаш, слушаш и се забавляваш.

Най-любимата от любимите ми нейни песни е Elastic Heart.


Втората по любимост е другият й много известен хит - Chandelier.


С нетърпение ще очаквам новите й проекти и през 2016-а! Сигурното е, че тя ще бъде прекрасен фон на днешния ден!

26 декември 2015 г.

Легендите, които звездите разказват




Легендите ни разказват магически истории от едно много, много далечно време. Не знаем истински ли са или не, но ги харесваме. Тази, например, съм доста сигурна, че е по-скоро интересна хрумка на сценаристи на романтичен филм на Hallmark, отколкото история, която обикаля Тексас, но пък ми се прииска да я споделя.

Филмовите открития на коледна тематика продължават. Принцовете свършиха (засега), но в галоп пристигнаха каубоите.

Историята е следната... Дивият Бил се влюбил в младо и красиво момиче на име Джозефин. Но една вечер, когато навън върлувала снежна буря, той не се прибрал. Тогава бил видян и за последен път. 

Бил обичал да пее на любимата си красиви любовни песни на Коледа и двамата се разхождали хванати за ръка из полетата. Веднъж й набрал камелии и й казал: "Ще те обичам вечно, сладка моя Джозефин". 

След изчезването му, тя изплакала повече сълзи, отколкото има на небето. Чакала го нощ след нощ, молейки се, че ще го види отново.

Година по-късно, сълза след сълза, тя просто не можела да се откаже от Бил. Но баща й бил сигурен, че той няма да се върне и решил да омъжи дъщеря си за момче на име Бадуей. И така - църквата била пълна с приятели и роднини, които били много щастливи за Джозефин. Но там тя заплакала от тъга, с молитвата да отиде надалече със своя любим Бил. И тогава чула любимата песен, а от небето започнали да падат камелии. Бил слязъл с коня си от една светкавица, грабнал я и я двамата тръгнали нагоре към звездите.

Историята звучи добре като песничка във филма, а как точно се вмъква в сюжета му и има ли наистина камелии през зимата, можете да разберете, ако го гледате - Сияйна Коледа (One Starry Christmas).


25 декември 2015 г.

Коледно: Два романтични филма за празника у дома

Абсолютно случайно Коледа и Бъдни вечер за мен бяха съпътствани, освен с традиционните празнични моменти около семейната трапеза, и с два хубави и романтични филма, доста идентични по сюжет. Със сигурност мога да кажа, че бяха една добра компания за топлата завивка, чашата ароматно кафе с мляко и щипката домашен уют.

Два разказа за принцове и любов в измислени европейски дворци, коледно настроение и чудни зимни пейзажи. Последният детайл особено ме изпълни с носталгия по снежните Коледи, защото тази, за съжаление, мина без пухкав снежец. А Коледата без сняг не е съвсем същата.

Първият филм е "Кралска Коледа" (Royal Christmas) и разказва за коледните премеждия на едно обикновено американско момиче в замъка на своя любим. Естествено, тя съвсем неочаквано разбира, че в нея се е влюбил принц, но въпросът е - ще успее ли да се впише в живота му по този начин и ще спечели ли доверието на студената на вид кралица-майка. Ролята на майката на принца се изпълнява от Джейн Сиймор, позната като д-р Куин.



Вторият филм е "Корона за Коледа" (Crown for Christmas). Разказ за предизвикателството пред млада камериерка от Бруклин да се справи като гувернантка на трудната по характер наследница на заможно английско семейство... Разбира се, в даден момент, тя се оказва пленена и от любовта на бащата, останал вдовец и единствен наследник на род с вековни традиции.



Така че - пригответе сладките, кафето или млякото с какао и се отдайте на няколко часа приказна романтика. Кога, ако не на Коледа да вярваме в чудеса, ммм?











13 декември 2015 г.

Убиец с любимата книга в ръка

На 8 декември се навършиха 25 години от убийството на великия за мен Джон Ленън. Не защото съм кандидатка за мис за световния пийс, или иначе казано мир. Не и защото вярвам в идеята за световен мир. Такъв според мен няма да има. Но вярвам в доброто у хората и се надявам да го има все повече и повече.

Преди този блог имах друг, а дори не си спомням как се казваше - но беше подчинен на фразата - "Можеш да кажеш, че съм мечтател, но не съм единствен". Онази фраза от емблематичната песен на Ленън - Imagine - You may say I am a dreamer but I am not the only one...

Разглеждах си спомените тези дни и реших да разкажа за една сбъдната мечта. Да отида в Ню Йорк, на така наречените "Ягодови полета" в Сентръл парк...

Случи се в една септемврийска сутрин. В края на септември 2008 г.  Бях отседнала в хостел в квартала "Харлем". Един също толкова богат на разкази квартал, но не и част от тази история. Потеглих към Сентръл парк. Доста време ми отне, докато разгадая кой точно е бил блокът на Ленън и Йоко Оно. Признавам, открих го с помощта на китайски уличен продавач на кафе.


Видях го, снимах го, с кафе и бейгълв ръка, от китайския продавач, тръгнах към парка.

Мястото, на което е убит Ленън, всеки ден е пълно с цветя. Или поне беше към септември 2008-а. Там се запознах с един човек, предполагам не съвсем бездомник, но достатъчно отдаден мммм - последовател, за да прекарва време там и да разказва за живота му. Чернокож. Разказа ми, че за него Ленън е живот и кауза и че всеки ден идва на мястото с карамфили. Защото вярва. Не, не уточни в какво. Просто каза, че вярва.

Седнах на пейка да изпия кафето си, а той се зае с туристическа група. Гледах него, гледах туристите и камъните, на който се смята, че е седял убиецът - Дейвид Чапман - с книгата "Спасителят в ръжта" на Селинджър в ръка. Замислих се как съм чела тази книга преди години и много, ама много ми беше харесала. 

Но фенът на Селинджър, уви, е убил моят идол. На онова място, с карамфилите, които милият човек с бейзболна обгрижва, а дано и до сега, всеки ден.



Нямаше го Ленън със своята песен за вяра. Но го имаше човека, заради когото да вярваш във вярата...



Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...