Котаракът от комикса

От няколко месеца на масата ми стои една кутия с шоколадчета, която си купих на връщане от Белгия в края на миналата година. Всеки път, като посягам към нея, с интерес разглеждам нарисувания на нея котарак. Той е изобразен в няколко различни театрални роли и е доста забавен.

Сладко изкушение с бял шоколад и канела

Когато на дъното вече останаха само две шоколадчета, стана ясно, че ще разделя кутията и масата, защото вече няма какво да предлага. И докато до този момент се интересувах повече от съдържанието й, сега съвсем случайно ми хрумна да Google-на името на автора, написано над всяко заглавие на картинка - Филип Гелюк (Philippe Geluck). И стана интересно.

Оказа се, че става дума за белгийски карикатурист, изключително известен във френскоезичния свят, и котаракът всъщност е доста популярен негов герой, с името Le Chat, или както интересно е преведена на английски - Le Cat. Забележете - над 12 милиона копия от 20-те албума с комикси с популярния котарак са продадени за 30-те години, изминали от неговото създаване.

Белгийски приказки: Има бира

Любителите на пивото знаят, че според Бенджамин Франклин доказателство, че Бог ни обича е това, че ни е дал бирата. Ако през '94-а стана ясно, че Господ е българин, поне по отношение на футбола, то, ако вярваме на Франклин, белгийците пък са един много обичан народ.

Бирата по тези земи е призната за най-добрата в света. В страната се произвеждат над 800 марки бира, а традицията датира от поне хиляда години. Пивото им е силно, обикновено над 5%, като достига и до12% (!). Имат и много плодови видове.

Аз нямах възможност да дегустирам много, но тъй като съм ценител на родната "Ариана" и категорично отричам смесването на пивото със сокчета, се насочих към Leffe и Juplier. Втората ми допадна повече - 5,2%. Създава се през 1966 г. в старата област Jupille, днес част от Лиеж. Прави се от малц, пшеница, вода, хмел, мая.

Leffe е създадена в далечната 1152 г. в долината на река Маас, Северна Белгия. Светлата е 6,6% и определено си личи, че си преминал в друга категория в сравнение с обикновените.

От любопитство имах среща и с една черешова и честно - това беше една от най-дългите срещи с бира в живота ми ;) Предполагам, че любителите на плодовия вкус ще я оценят. Аз не успях съвсем. Не е и за тези, които не пият силен алкохол, защото хич не е слаба. ;) 

Щанд в един магазин за бира, къде изборът беше измежду 250 вида

Още приказки:


Малката Европа

Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Малките хора на Малката Европа

Паркът "Малката Европа" (Mini Europe) се намира в покрайнините на Брюксел. Разходката до крайната спирка на метро 6 обаче си заслужава, защото води до една прекрасна градина, в която са "посадени" най-интересните забележителности от всички страни-членки на ЕС, а по уличките им се разхождат и малките европейци.

Най-много ме впечатли, че макетите са приспособени с празниците и сезоните. Есен е...

 ... а в една църква празнуваха Хелоуин.

Много сладко ми се стори това, че една не малка част от превозните средства се движеха. Влаковете на Eurostar шумно събираха пътници от спирките, самолет се приготвяше за излитане, ферибот оповестяваше за своето съществуване. Тъй като през нощта беше валял дъжд, лодките по венецианските улици бяха леко килнати и потопени, но това не пречеше на механизмите им уверено да ги дърпат насам-натам из водата ;) ;)

Макетът с най-силно историческо послание беше този на Германия - Берлинската стена, снимката, запечатала целувката на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер през 1979 г. и берлинчани от двете страни на стената.

Една от най-неочакваните ми срещи... беше с Дон Кихот и Санчо Панса. Къде ги намерих ли? Разбира се, че до една вятърна мелница край Ла Манча.

А ние пък сме представени с Рилския манастир. Прекрасен и величествен макет, чудесни детайли. Според мен обаче има един недостатък - манастирът е представен в цялостния си затворен вид и, за да можеш наистина да го разгледаш, трябва да се наведеш в макета, което е някак неудобно и би било предпоставка за уморените и не дотам любопитните да го подминат. Тъй като експозицията е подредена от Северозападна към Югоизточна Европа, ние с гърците сме на финала на разходката.

Не мога да не споделя, че се почувствах изключително горда, че в малката "опознавателна" книжка, която всеки посетител получава на входа, България беше описана с голям брой факти - че в началото на Х век сме били най-голямото царство в Европа, че през 1943 г. сме спасили 50,000 евреи от лагерите на смъртта, че българска песен лети в Космоса. Обяснена е и традицията ни за хвърляне на кръста на Йордановден и връзването на мартеници на 1 март. Както и това, че първият златен предмет е намерен по нашите земи в 4600-4200 г. пр Хр. ;))))

Традиционно - за заинтересованите - Mini Europe ;-)

И още една препоръка - интересни факти за Рилския манастир научете от публикацията на "Българската история" тук ;-) ;-)

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Белгийски приказки: Комиксите са на почит

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още със стъпването на белгийска земя, беше, че съм попаднала в страната на комиксите. Във всяка книжарница или щанд за книги и вестници още от вратата ме посрещаха поне 10-ина предложения с приключенията на детектива Тинтин, Смърфовете и Астерикс. Имаше и отделни секции с японска манга.

Астерикс и Обеликс са плод на въображението на французите Рене Госини и Алберт Удерзо. Появяват се на бял свят в далечната 1959 г. Смелите гали са си и истински французи - своенравни, свободолюбиви, не особено работливи, но с вкус към виното и красивите жени. До момента в света са продадени над 300 милиона копия от книгите за тях, преведени на 107 езика.

Тинтин и кучето Снежко пък си имат отделен магазин за книги и сувенири, а "баща им" - аниматорът Ерже, е почетен с цял музей. Една от най-популярните дестинации в центъра на Брюксел е специалният магазин за комикси.

Безспорно, най-радващият за очите ми свят се оказа синята приказка на Смърфовете. Те са много и са навсякъде - на магнити, чаши, тениски, чанти, книжки. Рожба са на местния аниматор Пиер Кълифорд - Пейо, и се появяват за пръв път като комикс през 1958 г.

У нас всички тези геройчета, които се оказват на годинки вече, са по-известни с филмите, които излязоха през последните години, и анимационните поредици, но не и като книжки. Моето детство, например, протече в крак с приключенията на Фют и Мики Маус, а Смърфовете срещнах малко по-късно.


Смърфотно, а ;-)

Следващата приказка - за Малките хора на Малката Европа >>>.

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Къде живеят играчките?

Играчките живеят в един малък, но китен музей в Брюксел, наречен Мюзе дю Жует (Le Musée du Jouet). Едно приказно царство с кукли. На входа ме попитаха от къде съм - явно се интересуват от известността си на наднационално ниво. Е, гарантирам, че и България се записа в архивите му.

Най-много ми харесаха тези кукли от областта Тирол. Не съм посещавала това място с изстрадана история и божествена красота, но дървените госпожици в многолики цветове грабнаха очите ми.

Класната стая на едно по-отминало време...

... и старателните ученици.

Преди къщите на Барби ;)

Доброто старо Лего.

Морски шах като за маса.

Как вечерят мечоците ;)

За заинтересованите - Le Musée du Jouet

Следващата приказка - за комиксите >>> ;)

Ако сте пропуснали:

Малките хора на Малката Европа

Има бира

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Рокли и шапки... от шоколад ;)

Белгийците са щастлив народ - имат шоколадовите насладив изобилие. Толкова топящи се в устата, че се чувстваш в рая. Белгия е и родината на шоколадовите бонбони. В една от пресечките на най-известния им площад - Grand Place, се намира и най-сладкият музей - този на шоколада.

Освен че (обяснимо) разказва за произхода на какаото и процеса на обработването му докато достигне до нас във формата на шоколадово блокче, за посетителите се прави и една 15-минутна демонстрация как се правят бонбони. Интересното за мен беше, че горещата разтопена шоколадова маса се втвърдява при 32 градуса за обикновения и 28 градуса за черния шоколад.

А техниката за всякаквите видове бонбони изглеждаше проста - разтопеният горещ шоколад се налива във формички.

Ако обаче искаме пълнеж, не чакаме шоколадът да се втвърди и 1-2 минути след като сме запълнили формичките, трябва да ги обърнем, за да се излее вътрешната част и по стените им да остане само тънък слой от горещия шоколад. След това вече изчакаваме още няколко минути, докато се втвърди напълно и слагаме вътре каквото пожелаем - карамел, ядки, плодове. След това "запечатваме" с още шоколад и след 30-ина минути хапваме бонбони.

Най-интересна ми се стори следната идея - събираме листа от дървета, по-възможност по-вдлъбнати и с ясни очертания. Измиваме ги, подсушаваме ги и ги оставяме за кратко в хладилника. След това ги наливаме с топъл шоколад и след половин час имаме бонбони във формата на листенца ;)

За животинки пък се използват карнавални маски. Идея за Хелоуин ;)

Най-изкушаваща част беше, че в музея се предоставят мостри на различен тип шоколад. Четеш и пробваш. Най-честата реплика наоколо - "О, божествено е. Хайде да се махаме оттук, защото ще изям всички!"

За заинтересованите - сайтът на музея е http://www.mucc.be/

Следващата приказка - къде живеят играчките >>> ;) 

Още белгийски приказки:

Има бира

Малката Европа

Комиксите са на почит