Днес съм се спряла на едно стихотворение за Дядо Коледа, за да разберем какво има в торбата му ;-) Автор е Асен Разцветников.
Снимка: sxc.hu |
Цял потънал в сняг и скреж,той дошъл със тих вървеж,поогледал се на прага,па заудрял със тояга:-Чук-чук-чук!Чук-чук-чук!Абе, кой живее тук?Спели всички кротък сън.Никой нямало навън -тежки порти да отвори,да го срещне в равни двории да викне с весел глас:- Ха, добре дошъл при нас!И в среднощния покойсам вратите бутнал той.Казват, нямало ключалка -ни голяма, нито малка -що без много „щрак“ и „щрик“той да не отвори в миг.Шарко млъкнал изведнъж -той познал светия мъж.Влязъл тихом вкъщи госта,най-напред при бати Коста,и без много шум да вдига,сложил блок, бои и книга.После, благ и зачервен,той пристъпил къмто мени ми турил до кревататаз писалка и шейната,кимнал леко след това,па прибавил и халва.Спрял при Лалка той тогазв тихия среднощен часи си рекъл:- Тая Лалка за писалка ми е малка,а защо са й шейни,щом е още в пелени?Рекъл, сложил дар богат -кукличка и шоколад -и накрай с усмивка благапак прекрачил той през прагаи изчезнал с своя кошв снежната заспала нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар