30 декември 2014 г.

Декемврийски приказки: Моя Нова Година

Остават броени дни до началото на 2015-а. И тъй като след Коледа приказките вече не са коледни, време е за кратък поглед към посрещането на една Нова година и изпращането на една Стара.

За днес избрах едно наистина прекрасно стихотворение на неповторимия Дамян Дамянов - "Моя Нова Година".

Родният Ботевград



Във тази чудна бяла нощ къде си?
И тази нощ ли ме оставяш сам?
Годината на теб какво донесе?
На мене ли? Подарък най-голям…
Една торба със мъка пак остави
годината под моята елха
от мъката аз песни ще направя,
от сълзите - на римите смеха!
Но песните ми няма да са тъжни —
до хората ще стигат без скръбта —
поетите — те винаги са длъжни
да не показват сълзи пред света!
Самички свойте сълзи да изпият
дори в новогодишния си тост
и хамлетовска мъдрост да разкрият
на хората всевечния въпрос:
„Да бъдем ли?…“
Защо пък да не бъдем?
Та в бъдното са нашите очи,
макар светът понявга да ни пъди
и глътнатият залък да горчи!…
Годините ще спират като гости,
но ние ще оставаме след тях,
защото се обичахме по-просто
и всяка скръб обръщахме на смях!…
Във тази чудна бяла нощ къде си?
Годината на теб какво донесе?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...