Обаче, някак не е задължително най-прекрасните неща да се случват на мен точно в този момент, за да вярвам в доброто и красивото. Трябва да го откривам наоколо, защото го има и тепърва предстои.
Снощната вечер беше кротка и спокойна в компанията на две мили приятелски двойки и едно сладурско детенце, което сега открива света и думите. Но започна и приключи у дома с една песен, която не бях слушала толкова пъти, когато беше популярна. С интерес проследих детската "Евровизия", на която Крисия така убедително взе среброто заедно с Хасан и Ибрахим, но признавам си, по случайност чак снощи се заслушах истински в текста.
Може би, защото точно това искам за 2015-а :-) Защото детският свят е толкова по-красив, а този на възрастните - толкова сложен :-)
Искам да съм някой ден
фея или супергерой -
всички хора по света
искам да превърна във деца.
п.с. Добре, де, ако не стана фея, поне да съм здрава и да запазя вдъхновението за писане на такива постове в свободното време :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар