Пролетно: Вдъхновение с йога

Yoga with Adriene

Дебютът ми в света на йогата беше преди близо две години в търсене на начин да преборя болка в рамото, причинена от продължителния престой в не много разнообразни пози пред компютъра. Мога да кажа, че дори след няколко половинчасови занимания, раздвижването се почувства. Разбира се, казвам това без идеята да внуша, че домашните упражнения лекуват болежки. Всъщност, най-доброто предпазване от подобни неприятни усещания е по-добрата грижа за себе си, колкото и спешни задачи да се трупат в списъка. Установила съм, че работя по-добре, когато си давам по малко време между задачите - за слънце, за кафе, за 1-2 страници от любимата книга. Но по тази тема ще се спра в друг пост.

Малко по малко йогата стана част не точно от ежедневието ми, но бих казала, от приятните занимания, с които запълвам свободното време. Благодарение на разнообразните видеа с уроци в интернет, засега я практикувам в домашни условия. Не мога да отрека, че най-вероятно уроците в зала ще бъдат доста по-ползотворни, но съм от хората, чието свободно време е в доста неудобни часове за тичане и връщане от зали.

От самото начало станах "фен" на една много усмихната и приятна мацка от Тексас, която има доста добре развит YouTube канал и лична страница с всякакви видео уроци и програми.

"Тишина през октомври" - история на самотата и себепознанието

"Тишина през октомври" на датския писател Йенс Грьондал (ИК „Колибри”) – книга, която се разбира по-добре в дъждовно или мрачно време или настроение, разказва за самотата и себепознанието.

И все пак – този разказ не е тъжен, не ни кара да съжаляваме съдбата на главния герой, не ни пуска в бездната на сивотата, а детайлно ни описва живота по един реалистичен и напълно естествен начин.

(...)

• Има въпроси, които може да бъдат зададени само в определени моменти и понякога разполагаш само с един-единствен шанс. Не попиташ ли навреме, шансът е безвъзвратно изгубен.
• Понякога си мисля, че щракаме снимки, вместо да виждаме; в нетърпението си да уловим онова, което е пред погледа ни, да го задържим в неумолимия бяг на времето, ние забравяме да гледаме.

 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Ново занимание - колонка в сайт за чаровници

Много обичам новите предизвикателства, особено когато са пъстри, шарени, вдъхновяващи и част от свободното време. Блоговите ми начинания спечелиха доверието на една много вдъхновена Чаровница, която упорито издирва интересни истории, за да ги разказва на читателите на Jasmin.bg. Така, считано от днес, ще се включа в предлагането на "доза вдъхновение всеки ден", която чака посетителите на този китен сайт. В него можете да намерите много интересни статии и снимки (особено снимки) за кино, изкуство, книги, пътешествия, арт проекти и любопитности. Само два примера ще дам и няма да се обяснявам повече Как пиете кафето си? Дълго? Чисто? С котка? (илюстрации) и Баща превръща стаята на дъщеря си в дом за четящи феи. Много яко, аз видях думите кафе и феи и там си останах!

Разбира се, понеже вдъхновението (което явно съм решила да е най-споменаваната дума в тази публикация) изисква време, участието ми няма да бъде буквално всеки ден (или конкретно фиксирано), но за сметка на това, ентусиазирано се надявам да мога да съм чест гост-автор. Материалчетата ще излизат в специалната Колонка на Гери ->

Завръщането, *разказ, вдъхновен от ново хоби

Последните месеци прекарвам в търсене на "нови предизвикателства", хобита и въобще - източници на положителни емоции, стойностни занимания и прочие. Едно двумесечно пребиваване в репетиционната на МОНТФИЗ, обаче, ми показа, че трябва да избирам и хобита, на които имам времето да се посветя, колкото и да не липсва желание и въпреки срещите с прекрасни хора. 

Сега, на по-забавени, но също така вдъхновителни обороти, се занимавам с курс по творческо писане към арт студио Public Republic. Литературните похвати как един текст да не бъде просто написан, а добре написан, си струват, задачките провокират въображението, а споделеният опит с преподавателката може и да ме срещне с ново любимо произведение или автор.

Разказът се казва "Завръщането" и мисля, че в споделено пространство като личния ми блог стои доста добре.

Морска снимка: Гери

***

Завръщането в родното място отдавна вече не го изпълваше нито с радост, нито с носталгия. Липсваше и нетърпението, което преди години, когато жена му беше жива, караше сърцето му да бие лудо - също както се мята безпомощна риба, извадена на брега. Сега островното градче беше просто спирка, 52 часа, които да прекара на твърда земя, без да усеща полюшването на морето под краката си. Загледа се в шарените къщички, подредени като църковна мозайка на хълмовете и въздъхна. Тази клета, примирена възхишка разказваше трепетите на цял един живот и сега беше готова да излети, все едно, че вече нямаше какво да се добави в тази история, защото тя е приключила. Липсва само последното изречение, но в живота то винаги води със себе си смъртта.