Когато започнах да обичам себе си*

Думите по-долу не са мои, следователно тази публикация не е лична. Но пък са думи, които искам да споделя. Защото вярвам, че човек първо трябва да се научи да обича и уважава себе си. Само така може да накара и останалите да го правят.

* "Когато започнах да обичам себе си" - Чарли Чаплин на 70-годишния си юбилей

**

As I Began to Love Myself: Charlie Chaplin on his 70th birthday

As I began to love myself I found that anguish and emotional suffering are only warning signs that I was living against my own truth. Today, I know, this is AUTHENTICITY.

As I began to love myself I understood how much it can offend somebody as I try to force my desires on this person, even though I knew the time was not right and the person was not ready for it, and even though this person was me. Today I call it RESPECT.

As I began to love myself I stopped craving for a different life, and I could see that everything that surrounded me was inviting me to grow. Today I call it MATURITY.

As I began to love myself I understood that at any circumstance, I am in the right place at the right time, and everything happens at the exactly right moment, so I could be calm. Today I call it SELF-CONFIDENCE.

As I began to love myself I quit steeling my own time, and I stopped designing huge projects for the future. Today, I only do what brings me joy and happiness, things I love to do and that make my heart cheer, and I do them in my own way and in my own rhythm. Today I call it SIMPLICITY.

As I began to love myself I freed myself of anything that is no good for my health – food, people, things, situations, and everything the drew me down and away from myself. At first I called this attitude a healthy egoism.Today I know it is LOVE OF ONESELF.

As I began to love myself I quit trying to always be right, and ever since I was wrong less of the time. Today I discovered that is MODESTY.

As I began to love myself I refused to go on living in the past and worry about the future. Now, I only live for the moment, where EVERYTHING is happening. Today I live each day, day by day, and I call it FULFILLMENT.

As I began to love myself I recognized that my mind can disturb me and it can make me sick. But As I connected it to my heart, my mind became a valuable ally. Today I call this connection WISDOM OF THE HEART.

We no longer need to fear arguments, confrontations or any kind of problems with ourselves or others. Even stars collide, and out of their crashing new worlds are born. Today I know THAT IS LIFE!

**

"Когато започнах да обичам себе си" - Чарли Чаплин

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Днес наричам това "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "уважение".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрялост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи радост на сърцето ми. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега го наричам "любов към себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "пълнота".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтации или различен род проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!"


Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

За лунатиците, Фройд и Мураками

Впечтляват ме детайлите, малките неща, отношението "на дребно". И реагирам емоционално - силно, обидчиво, обичащо, под- и надсъзнателно. По тази причина съм си забранила фантастиката и ужасите... и сърдечните експерименти от всякакъв тип.

Обаче се оказа, че съм можела да сънувам и измислен от друг свят с две луни - онзи свят на Мураками, който се случва в Япония през 1Q84. Не знам дали тази сексуално-объркана-фантастична (четох, че във втората част става и любовна) история ми влезе под кожата, хвана по свой начин моите емоционални съмнения, тегавини и тревоги и под въздействието на Луната (защо не?!) се оказах във въртележката на една близо десетдневна insomnia. А светът на падащи асансьори,  убийства с разкъсана плът, капани в метрото и бивш в ролята на сексуален извратеняк, който си докарва куп кървави отвратителности, много би заинтересувал чичко Фройд и наследниците му.

Приказка хаос vs. красота

Всички крилати мисли, които витаят на най-различни картинки в социалните мрежи, ми твърдят, че винаги след нещо кофти, идва нещо хубаво.

Е, считам го за валидирано. Тъкмо се бях затюхкала в сиви мисли и хоп - попадна ми това видео.

И осъзнах, че си струва да обръщаме внимание само на това – красивото, невинното, искреното, неподправеното. Обичам те, животно! Другото нека минава! ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

Детство мое, приказно!

Няма по-вдъхновяваща сутрин от тази да отидеш в офиса и... там да се говори за детски приказки. Поводът - Световният ден на детската книга. Освен че се заредих със заглавия на непознати книжки, които мама е пропуснала да ми прочете, си спомних и онази, от която, уви, помня само една реплика: "Анфиса изяде сапуна".

Незабравимите приключения на малката маймунка и приятелката й Вера.

Анфиса се оказа трудна за намиране в иначе богатия на информация интернет. Може би, защото е родена и живяла в един друг свят. Когато компютърът не беше фактор.

Намерих я в този сайт, където, сигурна съм, и вие ще попаднете на корицата от офлайн детството си >>>

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

Приказки в таксито

Студените и ветровити дни на отминалата зима не веднъж или два пъти са ме изпращали до вкъщи с такси. И въпреки че в доста голяма част от случаите просто ми се иска това да е мястото, в което ще седна, ще гледам през прозореца и ще си мълча разсеяно, се оказва, че за шофьора аз съм поредното спасение от тишината... и започват разказите. Споделям няколко от тях ;-)

Като по часовник

История за съседката с джипа. Въпросната дама го получила за подарък от мъжа си. Оплаквала се обаче, че не го иска - труден й бил за каране. „И с право”, категоричен беше таксиджията. „Всяка сутрин, като по часовник, мацката изкарва джипа от гаража и по традиция блъска и улука, който за мой ужас е точно под прозореца ми. Вече не вярвам на часовника си – чуя ли „тряс” и викам „Айдеее, тръгнахме”... И ставам”. Договорили се да смени улука. Тя вече искала нова кола.

Критерии за президент

Никога не съм приемала с охота въпросите за работа, образование и т.н. Когато обаче все пак се стигне до там, се минава през темите уеб сайтове, политика, Бойко Борисов, демокрация, комунизъм, медии и... правопис.

Откровението на един шофьор: „Е, аз не мога да пиша, момиче. Това е сложна работа. Затова съм бакшиш. Аз, ако можех запетайки да слагам, за президент щях да се глася”.

Защо винаги са с палта?

Задръстване. Пред нас колебливо се опитва да се намести нещо голямо и скъпо. Зад волана – мадама с кожено палто, косата на кок, слънчеви очила, макар и да е февруарска вечер, бижута по ръцете и лице, забито в предното стъкло. Детската ми фантазия веднага изкарва образа на Круела де Вил и се чудя дали в багажника са скрити потомците на 101 далматинци.

 Шофьорът до мен: „Ей, не мога да ги разбера! Неудобно са се настанили в колата, напрягат се, а не се сещат да ги съблекат тия палта. За какво й е това сега, като има климатик в колата? Или не знае как се пуска, или се пържи вътре. Никакъв акъл няма!”

А ако трябва да разкажа и мой принос към комичните ситуации в такси... 4 сутринта. Със съквартирантките се връщаме от дискотека. На мен ми е веселко (дипломатично казано – защото Бог ни обича и ни е дал бирата). Държах много платя. С банкнота в ръка и някаква математика в главата си най-невинно го попитах: „Така, сега. Момент само. Първо - имате ли да ми развалите 20 лева?” На заден фон приятелките ми нетърпеливо подсказваха: „Човекът не е банка, Гери. Просто му дай парите и той ще ти върне!” ;-) 

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))