Настаняване: Прага, Pension Alabastr (Accommodation: Prague, Pension Alabastr)

Един от основните критерии за определянето на един хотел като добър е атмосферата и дали може да накара гостите си да се чувстват добре. За това обаче няма универсална рецепта, тъй като всеки търси различни услуги, които счита за важни по време на престой извън дома. За едни е спа салон, който да направи почивката наистина пълна, за други е включена обилна закуска и дори вечеря, за трети - домашната обстановка. Е, Pension Alabastr в чешката столица Прага е за последните, особено ако трябва да останете повече дни.
 

Снимки: Гергана Бенчева

Пътепис: Улиците на Рим – вечният град, който остава в сърцето (Travel journal: Rome - english version)

През 2014 имах невероятната възможност да прекарам цели две седмици в италианско училище в един китен римски квартал и няма да крия, че овреме-навреме си припомням горещите августовски улици на този приказен град. Особено когато навън времето стане по-малко привлекателно за топли пътешествия. Ето и няколко препоръки за места, които оставят точно такива хубави спомени.

Настаняване: Берлин - easyHotel Hackescher Markt (Accomodation: Berlin, english version)

easyHotel.com

Добрите бутиковите хотели стават все по-популярни места за настаняване, заради ниските цени и гъвкавостта в предлаганите услуги. От първа ръка мога да препоръчам един такъв, при това в сърцето на германската столица Берлин - easyHotel Hackescher Markt.

- Цена: Една нощувка струва приблизително 60 евро, като при промоции може да се намери и за 40 евро. За сравнение, средната цена на нощувка в Берлин според данни на Statista.com е малко над 90 евро.

- Условия: Стаите са кокетни. Единичната, например, е 40 кв. м. Чистотата е безупречна. Сградата специално на този хотел е нова и модерна.

Изживяване: Чай по японски (Experience: Japanese tea/ english version)

Със захлаждането на времето, традиционно обръщаме поглед към топлите напитки, които да дадат малко топлина на ръцете ни, докато отпиваме по глътка вълшебство. Един почивен ден и чаша ароматно кафе, билков чай или мляко с какао винаги са гаранция за спокойствие и добро настроение.

Да заложим на любимата напитка е нещо естествено, но дори и един такъв на пръв поглед ежедневен момент може да се превърне в пътешествие и откриване на нови места.

Прага - отново за златното сърце на Европа (Travel Journal - Prague, Europe's golden heart, english version)

Светът е толкова голям, че цял живот не стига, за да опознаеш всяко негово любопитно кътче. Въпреки това , има места, които впечатляват повече, и усещаш, че си заслужава да се върнеш отново и отново, за да ги опознаеш по-добре. Нещо повече, един град се „разбира” истински, когато имаш времето да се потопиш в атмосферата на спокойните му улички, да посетиш някое развлекателно събитие, далече от най-популярните му забележителности, които са обградени от жужащи туристи през цялото време и самият ти да го видиш как се развива в годините.
Такъв град за мен (наред с Брюксел и Ню Йорк) се оказа Прага. Ако отивате в чешката столица за пръв път, разполагате с малко време и, разбира се, искате да научите началото на тази история, разгледайте пътеписа „за начинаещи” с впечатления от миналото лято.

Година по-късно една отпусната набързо почивка отново ме отведе на стръмните пражки улици. С ново букетче впечатления и предложения.

Ботаническата градина (Botanická zahrada)

Парковата част на Ботаническата градина (www.botanicka.cz) е отворена за посетители през деня, без заплащане, и местните прекарват там свободното си време, на сянка под екзотични и разнообразни по вид дървета. Подходяща за майки с деца, като разполага с обособени места за пикник. Входът за парниковата част се заплаща, но в никакъв случай не пропускайте да се потопите в този тропически рай, разходката по който минава по дървени мостчета и малки водопадчета.

  

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив

Още с първите страници на новата книга на пътешественичката Изабела Шопова разбрах колко любов таи в сърцето си към това далечно кътче на планетата ни. "На юг от разума" (запознайте се с ревю на книгата тук) се чете на един дъх, а авторката ни пренася на Ледения континент с подробно описание на всяка стъпка, всяко впечатление и всяка среща. 

Безстрашната авантюристка се съгласи да даде интервю за читателите на Jasmin.bg и да сподели повече за пътуването си до Антарктида в началото на 2016 г. като гост за месец на Българската база на о-в Ливингстън. И още – за мечтата да отиде до Марс, за пътешествията, които да направим и мечтите, които да сбъднем…

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив

Освен личните преживявания, срещи и впечатления, книгата Ви "На юг от разума" дава много факти за Антарктида, която определено не е в списъка на популярните и познати дестинации. С какво обаче Ледения континент изненада Вас, като един от хората, запознали се обстойно с неговата история и особености?

 - От приключенската литература на юношеските си години бях останала с впечатлението, че Антарктида е недостъпна, малцина, единици са хората, които стигат и оцеляват на свирепия леден континент. Книгите на съвременните покорители на Антарктида и живота ми сред българските антарктици там ме смаяха с това колко много хора вече са били и понастоящем живеят и работят там. Колко обитаема и населена е днес Антарктида.
Нечовешкият, непристъпен, чудовищно неземен южен Марс! И колко обикновен, делничен, нормален и съвсем човешки е животът им, колко естествени взаимоотношенията, въпреки необичайната среда и бит.

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg >>

"На юг от разума" разказва непозната приказка за Антарктида

"На юг от разума"” на Изабела Шопова (Изд. „"Колибри") е книга, която се чете на един дъх, нищо че е от онези, чиито автори имат много какво да разкажат.

Писана е с идеята (съвсем оправдано!), че темата за Ледения континент е по-скоро непозната на читателите, защото, наистина, това кътче от Земята не попада често в масовия информационен поток и дори тези, които се интересуват, трябва да се поровят, за да намерят добри материали.

Първото, което впечатлява, е приятното чувство за хумор на авторката, която ни описва стъпка по стъпка целия процес на приключението Антарктида – от зараждането на идеята, подготовката, пътуването, до самия престой и, разбира се, сбогуването.

Далече, далече на юг, на юг дори от разума, се намира едно магнетично място, наречено Антарктида, където отиват тези, които търсят необикновеното, загадъчното, неизследваното. Стремежът на човека да открива неизвестното, любопитството да види какво се крие зад обозримия за него свят, са го накарали да излезе от пещерата, да търси нови земи, да покорява все по-високи върхове, да полети в Космоса.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >> 

Пътешествията на 2016-а! (втора част)

В градините на замъка Шьонбрун

След като в първата част на този спомен за 2016-а се върнах към книгите и пътешествията, които ме грабнаха (особено през първата й половина), сега е ред за още една малка порция от тях.

Септември е един от двата ми любими месеца. Другият е май

Не съм особено голям фен на големите горещини, обичам морето, но не и жегите по плажовете. Затова обожавам онази част от годината, в която е не прекалено топло, не прекалено студено и природата е особено красива - през май е накичена с цветовете на пролетта, а през септември се усеща първият полъх на кокетната есен. Една такава кокетна Виена видях в средата на септември, макар че беше по-скоро прекалено топло на моменти.

Красотата на замъците Шьонбрюн и Белведере, възхитителната история на принцеса Сиси, историята на Хабсбургите, къщата на Моцарт, кафето, сладкишите, срещите на градския плаж на брега на Дунав. Усещане за град, в който бих искала да се върна.

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена

Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върнах се към списъка, за да видя какво се е сбъднало и с усмивка установих, че най-лесните мечти май не са напълно осъществени, но има една-две от "по-трудните", които станаха факт.

Например, така и не опитах калвадос, а и на кон не се качих. Не се научих да правя сладкиши, не мисля, че имам три дни, "прекарани изцяло офлайн" и пожеланията с конкретна бройка задачи тип "да посетя пет красиви места в България", "да опитам 12 нови ястия" и "да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота", сега осъзнавам, се оказват малко непроследими. Или поне не мога да ги обобщя със статистическа педантичност. Що се отнася до завършването на магистратурата, поръсвам си главата с пепел и прехвърлям към 2017-а!

Замислих се и над последната от 16-те точки "Да намеря вдъхновение за нова мечта, която да запълни този ред", но нея ще оставя за самия край на пътешествието.

През 2016-а съвсем буквално покорих един планински връх, при това благодарение на инициативността на работодателя ми - A Data Pro. През юни моята не особено калена за планини, но пък пълна с ентусиазъм милост, и още 80-ина колеги си направихме един тийм билдинг до Мусала и обратно. Истината е, че най-високият връх на Балканите (2925 м) е сравнително лесен за покоряване и реално е една супер приятна разходка в планината. Рила е красива, Рила е божествена, Рила ще присъства още и още в живота ми (дано!).

Любимата ми снимка от това пътешествие - Леденото езеро

Отново за Прага - "златното" сърце на Европа

Прага е позната като „сърцето на Европа”, град на стоте кули, а също и на златните островърхи покриви, откъдето идва и определението „Златна”. Чешката столица наистина е един много топъл, приветлив и красив град, който носи в себе си духа на Стария континент.

(...)

Градът е доста добър избор и за по-кратък престой, защото основните туристически забележителности са съсредоточени в старата му част – Старе место (Staré Město).
Лесно обходим по тесните криволичещи улички, най-популярните места се намират на близко разстояние едно от друго и са добра разходка за два-три дни, без особено бързане и с време за спокойни почивки в някое заведение за супа или яхния гулаш плюс халбичка вкусна чешка бира.

Цялата публикация можете да прочетете тук >>

И още - блог пост "Прага в сърцето ми" >>

Прага в сърцето ми!

Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.

Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.

Един вдъхновяващ разказ за Париж

Люксембургската градина

Има спомени, които трудно избледняват. Може да звучи клиширано, но клишетата имат свойството да са истина. Потвърдих си това твърдение, когато случайно реших да разгледам албума си със снимки от едни приказни две седмици в Париж през септември 2009-а.

(...) 

Лежерната част от тези две седмици беше някак магическа, защото Париж носи в себе си една неповторима, топлеща сърцето атмосфера – ухаещите на кроасани улици сутрин, китните кафенета на тротоарите в следобедните часове на деня и споделените бутилки вино в градинките привечер. Ще се спра на няколко места, споменът за които пазя ясно и до днес.

Целия разказ, озаглавен "Спомен за Париж", прочетете в Jasmin.bg >>

Разходка до Плитвишките езера

Една от първите ми снимки, направена нетърпеливо с телефона

Времето стана пролетно и приятно, което рязко намали желанието ми да стоя у дома (или на работа, но няма как :)). Слънцето ме вика да прекарвам всяка свободна минута навън и по-възможност – сред природата. Макар че парковете и градинките са чудно бягство от ежедневието в градска среда, истинската почивка за мен трае поне няколко дни и е някъде по-надалеч.


Така, в търсене на нови дестинации, случайно попаднах на екскурзия до Хърватия и красивия Национален парк Плитвишки езера. Кратка визитка на парка, както и впечатления и препоръки от първа ръка можете да прочетете в разказа ми за сайта за чаровници Jasmin.bg >>

Убиец с любимата книга в ръка

На 8 декември се навършиха 25 години от убийството на великия за мен Джон Ленън. Не защото съм кандидатка за мис за световния пийс, или иначе казано мир. Не и защото вярвам в идеята за световен мир. Такъв според мен няма да има. Но вярвам в доброто у хората и се надявам да го има все повече и повече.

Преди този блог имах друг, а дори не си спомням как се казваше - но беше подчинен на фразата - "Можеш да кажеш, че съм мечтател, но не съм единствен". Онази фраза от емблематичната песен на Ленън - Imagine - You may say I am a dreamer but I am not the only one...

Разглеждах си спомените тези дни и реших да разкажа за една сбъдната мечта. Да отида в Ню Йорк, на така наречените "Ягодови полета" в Сентръл парк...

Случи се в една септемврийска сутрин. В края на септември 2008 г.  Бях отседнала в хостел в квартала "Харлем". Един също толкова богат на разкази квартал, но не и част от тази история. Потеглих към Сентръл парк. Доста време ми отне, докато разгадая кой точно е бил блокът на Ленън и Йоко Оно. Признавам, открих го с помощта на китайски уличен продавач на кафе.

Видях го, снимах го, с кафе и бейгълв ръка, от китайския продавач, тръгнах към парка.

Мястото, на което е убит Ленън, всеки ден е пълно с цветя. Или поне беше към септември 2008-а. Там се запознах с един човек, предполагам не съвсем бездомник, но достатъчно отдаден мммм - последовател, за да прекарва време там и да разказва за живота му. Чернокож. Разказа ми, че за него Ленън е живот и кауза и че всеки ден идва на мястото с карамфили. Защото вярва. Не, не уточни в какво. Просто каза, че вярва.

Седнах на пейка да изпия кафето си, а той се зае с туристическа група. Гледах него, гледах туристите и камъните, на който се смята, че е седял убиецът - Дейвид Чапман - с книгата "Спасителят в ръжта" на Селинджър в ръка. Замислих се как съм чела тази книга преди години и много, ама много ми беше харесала. 

Но фенът на Селинджър, уви, е убил моят идол. На онова място, с карамфилите, които милият човек с бейзболна обгрижва, а дано и до сега, всеки ден.

Нямаше го Ленън със своята песен за вяра. Но го имаше човека, заради когото да вярваш във вярата...

Белгийски приказки: Има бира

Любителите на пивото знаят, че според Бенджамин Франклин доказателство, че Бог ни обича е това, че ни е дал бирата. Ако през '94-а стана ясно, че Господ е българин, поне по отношение на футбола, то, ако вярваме на Франклин, белгийците пък са един много обичан народ.

Бирата по тези земи е призната за най-добрата в света. В страната се произвеждат над 800 марки бира, а традицията датира от поне хиляда години. Пивото им е силно, обикновено над 5%, като достига и до12% (!). Имат и много плодови видове.

Аз нямах възможност да дегустирам много, но тъй като съм ценител на родната "Ариана" и категорично отричам смесването на пивото със сокчета, се насочих към Leffe и Juplier. Втората ми допадна повече - 5,2%. Създава се през 1966 г. в старата област Jupille, днес част от Лиеж. Прави се от малц, пшеница, вода, хмел, мая.

Leffe е създадена в далечната 1152 г. в долината на река Маас, Северна Белгия. Светлата е 6,6% и определено си личи, че си преминал в друга категория в сравнение с обикновените.

От любопитство имах среща и с една черешова и честно - това беше една от най-дългите срещи с бира в живота ми ;) Предполагам, че любителите на плодовия вкус ще я оценят. Аз не успях съвсем. Не е и за тези, които не пият силен алкохол, защото хич не е слаба. ;) 

Щанд в един магазин за бира, къде изборът беше измежду 250 вида

Още приказки:


Малката Европа

Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Малките хора на Малката Европа

Паркът "Малката Европа" (Mini Europe) се намира в покрайнините на Брюксел. Разходката до крайната спирка на метро 6 обаче си заслужава, защото води до една прекрасна градина, в която са "посадени" най-интересните забележителности от всички страни-членки на ЕС, а по уличките им се разхождат и малките европейци.

Най-много ме впечатли, че макетите са приспособени с празниците и сезоните. Есен е...

 ... а в една църква празнуваха Хелоуин.

Много сладко ми се стори това, че една не малка част от превозните средства се движеха. Влаковете на Eurostar шумно събираха пътници от спирките, самолет се приготвяше за излитане, ферибот оповестяваше за своето съществуване. Тъй като през нощта беше валял дъжд, лодките по венецианските улици бяха леко килнати и потопени, но това не пречеше на механизмите им уверено да ги дърпат насам-натам из водата ;) ;)

Макетът с най-силно историческо послание беше този на Германия - Берлинската стена, снимката, запечатала целувката на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер през 1979 г. и берлинчани от двете страни на стената.

Една от най-неочакваните ми срещи... беше с Дон Кихот и Санчо Панса. Къде ги намерих ли? Разбира се, че до една вятърна мелница край Ла Манча.

А ние пък сме представени с Рилския манастир. Прекрасен и величествен макет, чудесни детайли. Според мен обаче има един недостатък - манастирът е представен в цялостния си затворен вид и, за да можеш наистина да го разгледаш, трябва да се наведеш в макета, което е някак неудобно и би било предпоставка за уморените и не дотам любопитните да го подминат. Тъй като експозицията е подредена от Северозападна към Югоизточна Европа, ние с гърците сме на финала на разходката.

Не мога да не споделя, че се почувствах изключително горда, че в малката "опознавателна" книжка, която всеки посетител получава на входа, България беше описана с голям брой факти - че в началото на Х век сме били най-голямото царство в Европа, че през 1943 г. сме спасили 50,000 евреи от лагерите на смъртта, че българска песен лети в Космоса. Обяснена е и традицията ни за хвърляне на кръста на Йордановден и връзването на мартеници на 1 март. Както и това, че първият златен предмет е намерен по нашите земи в 4600-4200 г. пр Хр. ;))))

Традиционно - за заинтересованите - Mini Europe ;-)

И още една препоръка - интересни факти за Рилския манастир научете от публикацията на "Българската история" тук ;-) ;-)

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство 

Комиксите са на почит 

Белгийски приказки: Комиксите са на почит

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още със стъпването на белгийска земя, беше, че съм попаднала в страната на комиксите. Във всяка книжарница или щанд за книги и вестници още от вратата ме посрещаха поне 10-ина предложения с приключенията на детектива Тинтин, Смърфовете и Астерикс. Имаше и отделни секции с японска манга.

Астерикс и Обеликс са плод на въображението на французите Рене Госини и Алберт Удерзо. Появяват се на бял свят в далечната 1959 г. Смелите гали са си и истински французи - своенравни, свободолюбиви, не особено работливи, но с вкус към виното и красивите жени. До момента в света са продадени над 300 милиона копия от книгите за тях, преведени на 107 езика.

Тинтин и кучето Снежко пък си имат отделен магазин за книги и сувенири, а "баща им" - аниматорът Ерже, е почетен с цял музей. Една от най-популярните дестинации в центъра на Брюксел е специалният магазин за комикси.

Безспорно, най-радващият за очите ми свят се оказа синята приказка на Смърфовете. Те са много и са навсякъде - на магнити, чаши, тениски, чанти, книжки. Рожба са на местния аниматор Пиер Кълифорд - Пейо, и се появяват за пръв път като комикс през 1958 г.

У нас всички тези геройчета, които се оказват на годинки вече, са по-известни с филмите, които излязоха през последните години, и анимационните поредици, но не и като книжки. Моето детство, например, протече в крак с приключенията на Фют и Мики Маус, а Смърфовете срещнах малко по-късно.


Смърфотно, а ;-)

Следващата приказка - за Малките хора на Малката Европа >>>.

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Къде живеят играчките?

Играчките живеят в един малък, но китен музей в Брюксел, наречен Мюзе дю Жует (Le Musée du Jouet). Едно приказно царство с кукли. На входа ме попитаха от къде съм - явно се интересуват от известността си на наднационално ниво. Е, гарантирам, че и България се записа в архивите му.

Най-много ми харесаха тези кукли от областта Тирол. Не съм посещавала това място с изстрадана история и божествена красота, но дървените госпожици в многолики цветове грабнаха очите ми.

Класната стая на едно по-отминало време...

... и старателните ученици.

Преди къщите на Барби ;)

Доброто старо Лего.

Морски шах като за маса.

Как вечерят мечоците ;)

За заинтересованите - Le Musée du Jouet

Следващата приказка - за комиксите >>> ;)

Ако сте пропуснали:

Малките хора на Малката Европа

Има бира

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Рокли и шапки... от шоколад ;)

Белгийците са щастлив народ - имат шоколадовите насладив изобилие. Толкова топящи се в устата, че се чувстваш в рая. Белгия е и родината на шоколадовите бонбони. В една от пресечките на най-известния им площад - Grand Place, се намира и най-сладкият музей - този на шоколада.

Освен че (обяснимо) разказва за произхода на какаото и процеса на обработването му докато достигне до нас във формата на шоколадово блокче, за посетителите се прави и една 15-минутна демонстрация как се правят бонбони. Интересното за мен беше, че горещата разтопена шоколадова маса се втвърдява при 32 градуса за обикновения и 28 градуса за черния шоколад.

А техниката за всякаквите видове бонбони изглеждаше проста - разтопеният горещ шоколад се налива във формички.

Ако обаче искаме пълнеж, не чакаме шоколадът да се втвърди и 1-2 минути след като сме запълнили формичките, трябва да ги обърнем, за да се излее вътрешната част и по стените им да остане само тънък слой от горещия шоколад. След това вече изчакаваме още няколко минути, докато се втвърди напълно и слагаме вътре каквото пожелаем - карамел, ядки, плодове. След това "запечатваме" с още шоколад и след 30-ина минути хапваме бонбони.

Най-интересна ми се стори следната идея - събираме листа от дървета, по-възможност по-вдлъбнати и с ясни очертания. Измиваме ги, подсушаваме ги и ги оставяме за кратко в хладилника. След това ги наливаме с топъл шоколад и след половин час имаме бонбони във формата на листенца ;)

За животинки пък се използват карнавални маски. Идея за Хелоуин ;)

Най-изкушаваща част беше, че в музея се предоставят мостри на различен тип шоколад. Четеш и пробваш. Най-честата реплика наоколо - "О, божествено е. Хайде да се махаме оттук, защото ще изям всички!"

За заинтересованите - сайтът на музея е http://www.mucc.be/

Следващата приказка - къде живеят играчките >>> ;) 

Още белгийски приказки:

Има бира

Малката Европа

Комиксите са на почит