Настаняване: Прага, Pension Alabastr (Accommodation: Prague, Pension Alabastr)

Един от основните критерии за определянето на един хотел като добър е атмосферата и дали може да накара гостите си да се чувстват добре. За това обаче няма универсална рецепта, тъй като всеки търси различни услуги, които счита за важни по време на престой извън дома. За едни е спа салон, който да направи почивката наистина пълна, за други е включена обилна закуска и дори вечеря, за трети - домашната обстановка. Е, Pension Alabastr в чешката столица Прага е за последните, особено ако трябва да останете повече дни.
 

Снимки: Гергана Бенчева

Прага - отново за златното сърце на Европа (Travel Journal - Prague, Europe's golden heart, english version)

Светът е толкова голям, че цял живот не стига, за да опознаеш всяко негово любопитно кътче. Въпреки това , има места, които впечатляват повече, и усещаш, че си заслужава да се върнеш отново и отново, за да ги опознаеш по-добре. Нещо повече, един град се „разбира” истински, когато имаш времето да се потопиш в атмосферата на спокойните му улички, да посетиш някое развлекателно събитие, далече от най-популярните му забележителности, които са обградени от жужащи туристи през цялото време и самият ти да го видиш как се развива в годините.
Такъв град за мен (наред с Брюксел и Ню Йорк) се оказа Прага. Ако отивате в чешката столица за пръв път, разполагате с малко време и, разбира се, искате да научите началото на тази история, разгледайте пътеписа „за начинаещи” с впечатления от миналото лято.

Година по-късно една отпусната набързо почивка отново ме отведе на стръмните пражки улици. С ново букетче впечатления и предложения.

Ботаническата градина (Botanická zahrada)

Парковата част на Ботаническата градина (www.botanicka.cz) е отворена за посетители през деня, без заплащане, и местните прекарват там свободното си време, на сянка под екзотични и разнообразни по вид дървета. Подходяща за майки с деца, като разполага с обособени места за пикник. Входът за парниковата част се заплаща, но в никакъв случай не пропускайте да се потопите в този тропически рай, разходката по който минава по дървени мостчета и малки водопадчета.

  

Отново за Прага - "златното" сърце на Европа

Прага е позната като „сърцето на Европа”, град на стоте кули, а също и на златните островърхи покриви, откъдето идва и определението „Златна”. Чешката столица наистина е един много топъл, приветлив и красив град, който носи в себе си духа на Стария континент.

(...)

Градът е доста добър избор и за по-кратък престой, защото основните туристически забележителности са съсредоточени в старата му част – Старе место (Staré Město).
Лесно обходим по тесните криволичещи улички, най-популярните места се намират на близко разстояние едно от друго и са добра разходка за два-три дни, без особено бързане и с време за спокойни почивки в някое заведение за супа или яхния гулаш плюс халбичка вкусна чешка бира.

Цялата публикация можете да прочетете тук >>

И още - блог пост "Прага в сърцето ми" >>

Прага в сърцето ми!

Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.

Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.