30 октомври 2017 г.

Настаняване: Прага, Pension Alabastr (Accommodation: Prague, Pension Alabastr)

Един от основните критерии за определянето на един хотел като добър е атмосферата и дали може да накара гостите си да се чувстват добре. За това обаче няма универсална рецепта, тъй като всеки търси различни услуги, които счита за важни по време на престой извън дома. За едни е спа салон, който да направи почивката наистина пълна, за други е включена обилна закуска и дори вечеря, за трети - домашната обстановка. Е, Pension Alabastr в чешката столица Прага е за последните, особено ако трябва да останете повече дни.
 
Снимки: Гергана Бенчева

4 октомври 2017 г.

Посещение: Домашната пица на Рим - Antico Forno Roscioli (Visit: Rome's homemeade pizza)

anticofornoroscioli.it

Улиците на Рим разказват древната история на един град, жителите му, техните обичаи, начин на живот и традиции. Храната пък има много важно място в живота на италианците. Така че, по улиците на Рим се носи аромата на кроасани с масло, прясна паста, току-що изпечена пица, богати на подправки ястия.

Изборът на храна е толкова богат, че няма да сбъркате, ако опитвате по нещо ново във всеки ден от римската ви ваканция. Уверявам ви, че кулинарното ви изживяване няма да е пълно, ако не си подарите вкуса на автентичната бяла пица (pizza bianca) – тънка питка, приготвена с морска сол и намазана със студено пресован зехтин.

2 октомври 2017 г.

Пътепис: Улиците на Рим – вечният град, който остава в сърцето (Travel journal: Rome - english version)


През 2014 имах невероятната възможност да прекарам цели две седмици в италианско училище в един китен римски квартал и няма да крия, че овреме-навреме си припомням горещите августовски улици на този приказен град. Особено когато навън времето стане по-малко привлекателно за топли пътешествия. Ето и няколко препоръки за места, които оставят точно такива хубави спомени.


29 септември 2017 г.

Настаняване: Берлин - easyHotel Hackescher Markt (Accomodation: Berlin, english version)



easyHotel.com

Добрите бутиковите хотели стават все по-популярни места за настаняване, заради ниските цени и гъвкавостта в предлаганите услуги. От първа ръка мога да препоръчам един такъв, при това в сърцето на германската столица Берлин - easyHotel Hackescher Markt.

- Цена: Една нощувка струва приблизително 60 евро, като при промоции може да се намери и за 40 евро. За сравнение, средната цена на нощувка в Берлин според данни на Statista.com е малко над 90 евро.

- Условия: Стаите са кокетни. Единичната, например, е 40 кв. м. Чистотата е безупречна. Сградата специално на този хотел е нова и модерна.


27 септември 2017 г.

Изживяване: Чай по японски (Experience: Japanese tea/ english version)


Със захлаждането на времето, традиционно обръщаме поглед към топлите напитки, които да дадат малко топлина на ръцете ни, докато отпиваме по глътка вълшебство. Един почивен ден и чаша ароматно кафе, билков чай или мляко с какао винаги са гаранция за спокойствие и добро настроение.

Да заложим на любимата напитка е нещо естествено, но дори и един такъв на пръв поглед ежедневен момент може да се превърне в пътешествие и откриване на нови места.


6 септември 2017 г.

Прага - отново за златното сърце на Европа (Travel Journal - Prague, Europe's golden heart, english version)


Светът е толкова голям, че цял живот не стига, за да опознаеш всяко негово любопитно кътче. Въпреки това , има места, които впечатляват повече, и усещаш, че си заслужава да се върнеш отново и отново, за да ги опознаеш по-добре. Нещо повече, един град се „разбира” истински, когато имаш времето да се потопиш в атмосферата на спокойните му улички, да посетиш някое развлекателно събитие, далече от най-популярните му забележителности, които са обградени от жужащи туристи през цялото време и самият ти да го видиш как се развива в годините.
Такъв град за мен (наред с Брюксел и Ню Йорк) се оказа Прага. Ако отивате в чешката столица за пръв път, разполагате с малко време и, разбира се, искате да научите началото на тази история, разгледайте пътеписа „за начинаещи” с впечатления от миналото лято.

Година по-късно една отпусната набързо почивка отново ме отведе на стръмните пражки улици. С ново букетче впечатления и предложения.

Ботаническата градина (Botanická zahrada)

Парковата част на Ботаническата градина (www.botanicka.cz) е отворена за посетители през деня, без заплащане, и местните прекарват там свободното си време, на сянка под екзотични и разнообразни по вид дървета. Подходяща за майки с деца, като разполага с обособени места за пикник. Входът за парниковата част се заплаща, но в никакъв случай не пропускайте да се потопите в този тропически рай, разходката по който минава по дървени мостчета и малки водопадчета.

  

5 септември 2017 г.

“Казусът Кукоцки” - една семейна сага за живота и смъртта



"Казусът Кукоцки" (Изд. "Колибри") на руската писателка и сценаристка Людмила Улицка е един многопластов роман, който ще ви потопи (основно) в противоречивия свят на семейните отношения.

Той разкрива трудностите, които се появяват пред двама души, когато личните им позиции се окажат на противоположни брегове. И обидите, които могат да си нанесат в на пръв поглед простичкия опит да докажат правотата си.

Това е роман за любовта, загубата и самотата, за различните видове бягства на личността, за мрачните ритуали на властничеството, приемани без съпротива, за съдбата на Русия.

Това е и роман за добротата, за съпричастността, за желанието да помагаш на другите, въпреки сивотата на своето собствено ежедневие. Един роман за призванието да бъдеш спасител, при това не само на човешките тела.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

27 юли 2017 г.

„Разкази за Родината" - пародия на руската действителност



„Разкази за Родината” на руския писател Дмитрий Глуховски (Изд. „Сиела”) е сборник с изумителни фантастично-хумористични разкази, които пародират реалността в Русия.
В най-новата си книга авторът на поредицата „Метро”  и Бъдеще обръща поглед към Родината, при това с голяма доза тревога, като посочва най-болезнените теми в руското общество – корупцията сред политиците, бедността, сервилността и подчинението на медиите, държавният контрол над обществото.

Въпреки че разказите са в стил фантастика и съвпаденията с реални хора е случайна, читателят лесно се досеща кои части не са съвсем плод на въображението на Глуховски. Но, разбира се, той не пропуска и да ни разкаже как вижда света след години, а на фона руснакът и руската душа си остават същите.

В разказите му политиците са от други планети; учени откриват, че властниците въртят бизнес с пъклото; мутрите си купуват силиконови мозъци; вятърът от запад се улавя и използва за икономически подем; НЛО каца насред Москва; изборите вече се правят от машини, за да няма грешки; Третата световна идва и си отива… А руснаците дори не забелязват.
Двата разказа, които ми харесаха най-много са “Utopia” и „Централните новини”.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

7 юли 2017 г.

Зелената къща на Льоса – пъзел, сглобен от магия и чувалче човешки съдби



Зелената къща на Марио Варгас Льоса (Изд. “Колибри”), съвсем очаквано, е една магическа книга, в която като прецизно подредена паяжина се преплитат човешките съдби на онези, докоснали се до градчето Пиура.

В основата на историята е митичният публичен дом Зелената къща и едно зеленооко индианско момиче. То е изтръгнато насила от естествената си среда,  възпитано е от монахините в мисията Санта Мария де Ниева и накрая е превърнато в проститутка.
Тази човешка история е отправна и покрай нея се нанизват още и още герои и съдби, бурни и чудати.

С книгата си Льоса доказва за пореден път, че е майстор в рисуването на вълшебни светове, които гъмжат от познатите ни човешки страсти – любовни, религиозни, за пари и мощ.
С право в описанието на книгата четем, че романът е една “човешка комедия“, изтъкана от невинност, грях и поквара, която носи белезите на митичното, на дивото и на цивилизацията.

Цялото ревю прочетете на Jasmin.bg >>>

28 юни 2017 г.

Рафаел Джордано за втория шанс и единствения ни живот (ревю)



„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” (Изд. Колибри) на френската писателка Рафаел Джордано е една много мила и вдъхновяваща история за борбата с ежедневието, което понякога оставяме да ни погълне.

Това е книга, която има за цел да ни подсети, че трябва да бъдем щастливи и че само ние можем да намерим щастието си.

Това е и книга, която трябва да ни подсети да обичаме себе си, да уважаваме себе си и да търсим в себе си най-доброто, което искаме и другите да видят.

Книга, която ни напомня, че никой не е длъжен да се бори за нашето щастие (а и няма да го направи!) и че само ние, със своята воля, можем да направим всяка промяна, която поискаме.
Книгата разкрива и едно интересно течение – рутинологията.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

12 юни 2017 г.

Императрица Сиси – Една (несбъдната) мечта за любов

„Митът Сиси е все така жив, макар и от смъртта на красивата императрица да са минали повече от сто години.
За едни тя е загадка и криворазбрана нещастна душа, критиците й пък я определят като анорексичка и ексцентричка, пропиляла на вятъра своите таланти”.
"Императрица Сиси. Една мечта за любов" (ИК "Емас")  на Габриеле Мари Кристен, която разучава в подробности биографията на австрийската императрица Елизабет и разказва историята от нейно име, е книга, която ще ви направи любопитни към тази част от историята на Австрийската империя.

Недолюбвана от виенския двор и виенчани приживе, днес познатата на всички като Сиси е една от най-популярните исторически личности на Австрия. Във Виена има подробни експозиции за красивата императрица както в Двореца „Шонбрун”, така и в Двореца „Хофбург” в центъра на града.

Именно там се заплених от меланхоличната история на тази непокорна и емоционална жена, която с детската невинност на 16-годишна мечтателка пленява император Франц Йозеф.


Така започва един труден живот, който самата Сиси описва като клетка. Трудността и безизходицата идват от факта, че Сиси е различна от останалите представители на бездейното благородническо общество. Тя страни от клюките и интригите, като вместо това предпочита книгите, пътешествията, езиците, туризма, кучетата, конете, ездата – все неща, които се оказват нетипични за една императрица, чиято основна роля се очаква да бъде раждането на наследници и послушанието.
Вместо това, Сиси дръзва да се опълчи на свекърва си, властната императрица София, която дори й отнема децата, за да бъдат възпитани „правилно”. Освен английски и френски, тя научава перфектно и унгарски и не крие влечението на сърцето си към „втората си родина” Унгария.

И ако тази симпатия силно дразни виенчани, то любовта на унгарците към любимата императрица се оказва безгранична. Сиси дори успява да предаде своята дипломатичност и политически идеи на съпруга си Франц Йозеф, който затопля отношенията както с Унгария, така и с италианските провинции.

Във втората си родина тя среща и онази мечтана любов в лицето на граф Дюла Андраши (виден политик и един от основоположниците на съвременна Унгария), но уви, в този им живот се оказва твърде късно, за да бъдат щастливи. Дворецът „Гьодьольо” и неговите конюшни пък се превръщат в нейн втори дом и спасителен бряг, на който да избяга.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

26 май 2017 г.

„В очакване на Боджангълс”: французинът Оливие Бурдо ни подканва „да сритаме разума в задника”



„В очакване на Боджангълс” (Изд. „Колибри”) на французина Оливие Бурдо е много емоционална, жизерадостна (дори някак и в тъжните моменти), зареждаща и шарена история, която разказва за необикновения живот на едно екстравагандно семейство през очите на бащата и сина.

Тя се върти и около една също толкова зареждаща песен, която има не един или два кавъра, но е най-известна в изпълнение на Нина Симон:

Това е моята история с лъжи налице и наопаки, защото животът е често такъв.

Така започва разказът, който те кара да се замислиш, че има как да избягаш от сивата реалност, дори и това да е с лъжичка фантазия, щипка лъжа и колкото поеме лудост.

В основата на щастието е и танцът, който е още по-красив, когато изразява голямата любов.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

15 май 2017 г.

Пилето – разказ за момчешкото приятелство, клетките и свободата



Романът „Пилето” (ИК Сиела) на американския писател Уилям Уортън, чието истинско име е Алберт Уилям Дю Ейм, е една история за детските лудории, момчешкото приятелство, безгрижието, лудостта, клетките, свободата, войната… и неопределен брой канарчета (и гълъби).

Историята ще допадне на всички, които харесват „Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен, „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри или „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий (признавам – и трите книги са ми много любими!)… Или онази запленяваща тема за порастването, за децата, безграничната им вяра в доброто и шареното им въображение, което им дава възможност да се потопят в по-хубави и приказни светове… поне докато вече не могат да удържат реалността.

Много фрагменти от живота на Уортън са включени дословно в „Пилето”. Сюжетът следва приключенията на две момчета, преживели войната във Виетнам – Ал, хлапак в ясни и практични отношения с живота, и неговия странен приятел Пилете – слаб, неразговорлив гений, който има само две малки желания – да отглежда канарчета и да лети.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

8 май 2017 г.



“Сантименталният мъж” на Хавиер Мариас (Изд. “Колибри“) е творба, родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад… Дори самото начало на разказа за тази книга подсказва, че в нея ще се говори за любов, чувства, емоции и един човек на изкуството, посветил живота си на операта и постоянните пътувания (които, ако са по задължение, не са чак толкова весели както ги виждат пътешествениците).

Още от първата страница разказвачът ни разкрива богатия си вътрешен свят, развит благодарениена трудностите в миналото и самотата на настоящето. Той има чувствителността да улови и опише с подробности всеки дребен детайл, да направи портрет на непознат само чрез наблюдение и да усети душата на жена, която за всички останали е затворена и студена.
Накратко – сънят на певеца ни отвежда към едно пътуване, по време на което той среща странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и… любовният триъгълник е нарисуван.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

26 април 2017 г.

“Лупита обичаше да глади” – нов поглед към чувствено Мексико



„Лупита обичаше да глади” (Изд. “Колибри“) е най-новият бестселър на мексиканската писателка Лаура Ескивел, с който тя ни потапя в шареното, изстрадало и чувствено общество на латиноамериканската държава.

За разлика от любимата ми „Като гореща вода за шоколад”, тази книга на Ескивел е по-мрачна, героинята й е видяла живота с най-големите му трудности и безграничната романтичност и магия някак липсват.Въпреки това, писателката ни открехва друга врата към мексиканската душа, за да ни покаже гнева, отчаянието, вътрешната борба и надеждата на една изстрадала жена, която се е посветила на търсенето на справедливостта в свят, изпълнен с корупция, престъпления и предателства.

Глава по глава ние разбираме по нещо ново за Лупита - освен да глади, тя обича и да пие, да танцува, да бродира.

В тези дребни действия от ежедневието, някои от които за по-голямата част от нас са си просто досадни задължения, Лупита е намерила покой, успокоение за ума и размисъл за живота и именно те са й дали последната капка надежда и сила, за да продължи напред, когато се е озовала в най-голямата дупка на живота си.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

11 април 2017 г.

“Спомените” – историята на (всеки) един живот


"Спомените" на френския писател Давид Фонекинос (Изд. „Колибри”) е една от книгите, които си заслужава да „наваксате”, ако не сте смогнали да я прочетете при излизането й.
Всички имаме цели рафтове с такива книги, сигурна съм.

Радвам се, че тази беше на моя рафт, защото елегантният и нежен стил на Фоенкинос и точната му преценка за състоянията на човешката душа заслужават прочитането на всеки ред.

Авторът с лекота ни изпраща на едно пътешествие, което обхваща Човека във всичките му възрасти – среща децата с най-възрастните, описва отношенията между поколенията, сблъсква ни с чудото на раждането и мистериозността на смъртта.

Разбира се, голямо внимание се отделя и на любовта във всичките й фази – от страстта между младите влюбени, до скандалите на двойките с годините опит зад гърба си, от сватбата до разделите, от обичта до безразличието.

Героят на „Спомените“ е един човек с обикновени мечти – да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

29 март 2017 г.

Уют по френски в София - Maison Ferrié-Géricot



Един от приятните моменти, които обичам да си подарявам в свободното време, е спокойствие в уютна атмосфера, в която мога да се насладя на чаша хубаво кафе, хубава книга и да изкарам всички задачи, тревоги и въобще всякакви мисли от ежедневието от главата си поне за малко. През изминалия уикенд успях да намеря едно такова място, което да добавя в списъка Любими - малкото френско бистро Maison Ferrié-Géricot (Crêpes de France) в центъра на София.

Става дума за семейно бистро, само с няколко масички, но с много приятна атмосфера. Тя се допълва от безкрайно вежливото обслужване на собствениците и домашно приготвените вкусотии от френската кухня, които предлагат. Изключително впечатлена останах от личното отношение и усмивката, и вдъхновението (и френския), които придават на мястото. Освен прекрасното café au lait и вкусния киш със спанак, именно тази атмосфера е причината веднага да стана фен на това кътче от Франция.


24 март 2017 г.

Пролетно: Вдъхновение с йога

Yoga with Adriene

Дебютът ми в света на йогата беше преди близо две години в търсене на начин да преборя болка в рамото, причинена от продължителния престой в не много разнообразни пози пред компютъра. Мога да кажа, че дори след няколко половинчасови занимания, раздвижването се почувства. Разбира се, казвам това без идеята да внуша, че домашните упражнения лекуват болежки. Всъщност, най-доброто предпазване от подобни неприятни усещания е по-добрата грижа за себе си, колкото и спешни задачи да се трупат в списъка. Установила съм, че работя по-добре, когато си давам по малко време между задачите - за слънце, за кафе, за 1-2 страници от любимата книга. Но по тази тема ще се спра в друг пост.

Малко по малко йогата стана част не точно от ежедневието ми, но бих казала, от приятните занимания, с които запълвам свободното време. Благодарение на разнообразните видеа с уроци в интернет, засега я практикувам в домашни условия. Не мога да отрека, че най-вероятно уроците в зала ще бъдат доста по-ползотворни, но съм от хората, чието свободно време е в доста неудобни часове за тичане и връщане от зали.

От самото начало станах "фен" на една много усмихната и приятна мацка от Тексас, която има доста добре развит YouTube канал и лична страница с всякакви видео уроци и програми.


20 март 2017 г.

"Обещание за щастие": книга за тъгата, надеждата и втория шанс


 "Обещание за щастие" на френската писателка Аньес Льодиг (Изд. "Колибри") е емоционална книга, която се чете на един дъх.

Фокусирана е върху историята на няколко човека, които животът изпитва по възможно най-трудния начин – със смъртта на най-близките им. Но това не е книга за тъгата, безнадеждността и отчаянието. Напротив! Тя ни дава пример, че каквото и да се случи, продължаваме напред, защото нямаме друг избор. Че дори и на света да има лоши хора, то има и добри.

Льодиг ни описва тягостните чувства, с които се борят някои от героите от личен опит – самата тя е загубила едно от децата си и намира своя път напред с писане. Също така ни подсеща за безброй дребни детайли от ежедневния живот, които крият късче щастие – шоколад, детска усмивка, сън, разходка сред природата, едно пиано, вкусна домашна храна.

(...)

"Няма нищо по-спешно от това да бъдем щастливи"

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

14 март 2017 г.

"Петрония" - книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка


Белгийската писателка Амели Нотомб е научила читателите си да очакват с трепет всяка нова нейна книга, по традиция веднъж годишно, и да я поглъщат на един дъх.
След като миналата година "Щастливата носталгия" ни върна към миналото й, свързано с Япония (един от любимите ми сюжети в книгите й), тази година сме в Париж и наблюдаваме писателския свят на ексцентричната авторка.

"Петрония" (Изд. "Колибри") е книга за литература, шампанско, Шекспир и руска рулетка. Всичко започва с желанието на Амели да си намери приятелка за по чашка, или по-точно казано бутилка, от пенливата течност, която задължително се пие изстудена.
Намира другар за каузата в лицето на младоликата и не по-малко необикновена Петрония и двете споделят всякакви приключения, както заедно, така и по отделно, описани с течение на годините.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

5 март 2017 г.

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив


Още с първите страници на новата книга на пътешественичката Изабела Шопова разбрах колко любов таи в сърцето си към това далечно кътче на планетата ни. "На юг от разума" (запознайте се с ревю на книгата тук) се чете на един дъх, а авторката ни пренася на Ледения континент с подробно описание на всяка стъпка, всяко впечатление и всяка среща. 

Безстрашната авантюристка се съгласи да даде интервю за читателите на Jasmin.bg и да сподели повече за пътуването си до Антарктида в началото на 2016 г. като гост за месец на Българската база на о-в Ливингстън. И още – за мечтата да отиде до Марс, за пътешествията, които да направим и мечтите, които да сбъднем…

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив


Освен личните преживявания, срещи и впечатления, книгата Ви "На юг от разума" дава много факти за Антарктида, която определено не е в списъка на популярните и познати дестинации. С какво обаче Ледения континент изненада Вас, като един от хората, запознали се обстойно с неговата история и особености?

 - От приключенската литература на юношеските си години бях останала с впечатлението, че Антарктида е недостъпна, малцина, единици са хората, които стигат и оцеляват на свирепия леден континент. Книгите на съвременните покорители на Антарктида и живота ми сред българските антарктици там ме смаяха с това колко много хора вече са били и понастоящем живеят и работят там. Колко обитаема и населена е днес Антарктида.
Нечовешкият, непристъпен, чудовищно неземен южен Марс! И колко обикновен, делничен, нормален и съвсем човешки е животът им, колко естествени взаимоотношенията, въпреки необичайната среда и бит.

Снимки: Изабела Шопова, Личен архив

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg >>

23 февруари 2017 г.

"На юг от разума" разказва непозната приказка за Антарктида


"На юг от разума"” на Изабела Шопова (Изд. „"Колибри") е книга, която се чете на един дъх, нищо че е от онези, чиито автори имат много какво да разкажат.
Писана е с идеята (съвсем оправдано!), че темата за Ледения континент е по-скоро непозната на читателите, защото, наистина, това кътче от Земята не попада често в масовия информационен поток и дори тези, които се интересуват, трябва да се поровят, за да намерят добри материали.

Първото, което впечатлява, е приятното чувство за хумор на авторката, която ни описва стъпка по стъпка целия процес на приключението Антарктида – от зараждането на идеята, подготовката, пътуването, до самия престой и, разбира се, сбогуването.

Далече, далече на юг, на юг дори от разума, се намира едно магнетично място, наречено Антарктида, където отиват тези, които търсят необикновеното, загадъчното, неизследваното. Стремежът на човека да открива неизвестното, любопитството да види какво се крие зад обозримия за него свят, са го накарали да излезе от пещерата, да търси нови земи, да покорява все по-високи върхове, да полети в Космоса.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >> 

16 февруари 2017 г.

"Чистота" - един дълбок разказ за човешката душа


"Чистота" на американския писател Джонатан Франзен (Изд. "Колибри") е един дълбок разказ за човешката душа, емоциите, стремежите, мечтите и болките ни. Това е и разказ за престъплението, наказанието, изкуплението и непреодолимия стремеж към чистота на човешките взаимоотношения.

(...)

Това, което най-много ми допадна в „Чистота”, е умението на Франзен проникновено да изследва човешките връзки. Той ни потапя във вътрешния свят на героите си и ни разкрива историята им по такъв искрен начин, че не остава и капка съмнение, че е останало нещо неразказано и скрито.

И още – емоционалният разказ е толкова близък до читателя, че няма как на моменти да не признаем пред себе си, че ето – точно това-  сме чувствали и ние, макар и в по-различна ситуация.

Цялото ревю прочетете на Jasmin.bg >>

3 февруари 2017 г.

"Бъдеще"… или каква е цената на безсмъртието


Какво ли е чувството да имаш цялото време пред себе си, съчетано с вечна младост?
Звучи като една от мечтите на човечеството, но, най-вероятно, и този райски на пръв поглед свят ще има своите капани. Поне така ни го описва известният руски писател-фантаст Дмитрий Глуховски в романа "Бъдеще" (Изд. "Сиела").

"Бъдеще" е един нов поглед на автора на поредицата „Метро 2033”, „Метро 2034” и „Метро 2035” (ревюто може да си припомните тук) върху живота на планетата след около 500 години.
Хората са Безсмъртни, контролират чувствата си с хапчета, болестите са победени, старостта и тегобите й – също.

(...)

Има спомени, които не могат да помръкнат изобщо, колкото и време да мине. Всеки съхранява събития от миналото си, които винаги са готови да се появят пред мисления поглед толкова ясно и ярко, сякаш са се случили вчера.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >> 

31 януари 2017 г.

"Обслужвал съм английския крал" - поглед към чешкото общество от средата на миналия век



"Обслужвал съм английския крал" на Бохумил Храбал (Изд. "Колибри" е роман, чиято история започва бурно. Написан е през 1971 г., но е публикуван едва през 1989 г.
Книгата е забранена в Чехословакия по време на комунизма и мнозина отиват в затвора заради опитите си да я разпространяват нелегално във вид на машинописен текст.

Изцяло в традицията на чешкия хумор, романът разкрива морала и прищeвките на комунистическото общество чрез кариерата на сервитьора Ян Дите.

Храбал ни запознава с невероятните превратности, които животът поднася на младия мъж, възходите, паденията и примиренията му, изборите и съмненията му.

Езикът на Храбал е близък до спонтанната говорима реч, което го прави близък до читателя, и в същото време предизвикателен за следване, заради многото мисли и описания, предадени "на един дъх".

Освен че авторът ни разказва и най-дребните житейски вълнения на своя главен герой, той не пропуска да ни запознае и с обстановката, като ни описва както красивата чешка природа и провинция, така и столицата Прага.

(...)

 Разбрах още, че най-човешкото отношение на човек към човека е тишината, един час тишина, после четвърт час и най-накрая последните няколко минути…

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

4 януари 2017 г.

Версай – мечтата на един крал


Романът "Версай" на американската писателка Елизабет Маси (Изд. „Колибри”) пренася читателя в изпълнения с интриги, страст и жестокост френски кралски двор по времето на Луи XIV, познат като Краля Слънце.

Книгата, написана по телевизионния сериал на Саймън Мирън и Дейвид Уолстънкрофт, покрива един кратък период от управлението на абсолютния монарх, като се фокусира върху плана му да изгради двореца "Версай" в околностите на Париж, където да изведе и да държи под око склонните към заговорничене благородници.

Проектът струва скъпо, а идеята идва в трудно за Франция време, което поражда недоволството на различни обществени прослойки, като и бедни, и богати намират проекта за абсолютно ненужен и ексцентричен.

(...)

Бих казала даже, колкото и клиширано или нагласено за статията да прозвучи, че до момента това е най-величественият и красив дворец, който съм имала щастието да разгледам. Един поглед към градините стигаше, за да си представя как героите на онова време се разхождат из зелените лабиринти...

И този момент остана в сърцето ми, Версай, 2010 г.
 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

3 януари 2017 г.

17 обещания към 2017-а!


Всяка една година започва по идентичен начин - щастливи и облекчени сме, че изпращаме старата, която вече изглежда изчерпана и скучна. На нейно място посрещаме новата и празникът ни зарежда с надежди, пожелания, мечти и планове. Реално - смяната на годината не променя нищо... освен календара. И все пак - тази символична стъпка е повод на всеки 365 дни да презаредим батериите. Защото имаме нужда да поспрем за малко и да помечтаем за чудеса, особено в този студен сезон!

Всяка нова година започва и с една шепа традиционни пожелания -  да е мирна, благодатна и щедра откъм здраве, щастие и късмет. Разбира се, ние винаги можем да й помогнем да ни донесе желаните красоти. Така че, реших да си направя кратък списък с (няколко, защо не 17) обещания към 2017-а, за да може да й дам едно рамо, за да може по-лесно да ми донесе каквото искам :)

1. Да си пазя здравето и да си вредя по-малко. И без това се случват всякакви непредвидени ситуации, поне предвидимите могат съзнателно да се избегнат (или поне ограничат). А списъкът с вредните изкушения от храни до навици е дълъг. Тоест, имам избор какво и колко да подобря ;)
2. Веднъж седмично да отделям по някакво време само за себе си, в което да се занимавам с нещо зареждащо и приятно.Дори и да са само 30 минути.
3. Да си намеря поне две нови хобита/ умения, които да развия през годината.
4. Списъкът с пътешествия да се допълни.
5. Списъкът с прочетени вдъхновителни книги - също. Към тази точка има едно бонус желание - да запълня поне 100 странички от новогодишния подарък - тефтер за вдъхновителни мисли.



Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...