17 обещания към 2017-а!

Всяка една година започва по идентичен начин - щастливи и облекчени сме, че изпращаме старата, която вече изглежда изчерпана и скучна. На нейно място посрещаме новата и празникът ни зарежда с надежди, пожелания, мечти и планове. Реално - смяната на годината не променя нищо... освен календара. И все пак - тази символична стъпка е повод на всеки 365 дни да презаредим батериите. Защото имаме нужда да поспрем за малко и да помечтаем за чудеса, особено в този студен сезон!

Всяка нова година започва и с една шепа традиционни пожелания -  да е мирна, благодатна и щедра откъм здраве, щастие и късмет. Разбира се, ние винаги можем да й помогнем да ни донесе желаните красоти. Така че, реших да си направя кратък списък с (няколко, защо не 17) обещания към 2017-а, за да може да й дам едно рамо, за да може по-лесно да ми донесе каквото искам :)

1. Да си пазя здравето и да си вредя по-малко. И без това се случват всякакви непредвидени ситуации, поне предвидимите могат съзнателно да се избегнат (или поне ограничат). А списъкът с вредните изкушения от храни до навици е дълъг. Тоест, имам избор какво и колко да подобря ;)
2. Веднъж седмично да отделям по някакво време само за себе си, в което да се занимавам с нещо зареждащо и приятно.Дори и да са само 30 минути.
3. Да си намеря поне две нови хобита/ умения, които да развия през годината.
4. Списъкът с пътешествия да се допълни.
5. Списъкът с прочетени вдъхновителни книги - също. Към тази точка има едно бонус желание - да запълня поне 100 странички от новогодишния подарък - тефтер за вдъхновителни мисли.

Пътешествията на 2016-а! (втора част)

В градините на замъка Шьонбрун

След като в първата част на този спомен за 2016-а се върнах към книгите и пътешествията, които ме грабнаха (особено през първата й половина), сега е ред за още една малка порция от тях.

Септември е един от двата ми любими месеца. Другият е май

Не съм особено голям фен на големите горещини, обичам морето, но не и жегите по плажовете. Затова обожавам онази част от годината, в която е не прекалено топло, не прекалено студено и природата е особено красива - през май е накичена с цветовете на пролетта, а през септември се усеща първият полъх на кокетната есен. Една такава кокетна Виена видях в средата на септември, макар че беше по-скоро прекалено топло на моменти.

Красотата на замъците Шьонбрюн и Белведере, възхитителната история на принцеса Сиси, историята на Хабсбургите, къщата на Моцарт, кафето, сладкишите, срещите на градския плаж на брега на Дунав. Усещане за град, в който бих искала да се върна.

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена

Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върнах се към списъка, за да видя какво се е сбъднало и с усмивка установих, че най-лесните мечти май не са напълно осъществени, но има една-две от "по-трудните", които станаха факт.

Например, така и не опитах калвадос, а и на кон не се качих. Не се научих да правя сладкиши, не мисля, че имам три дни, "прекарани изцяло офлайн" и пожеланията с конкретна бройка задачи тип "да посетя пет красиви места в България", "да опитам 12 нови ястия" и "да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота", сега осъзнавам, се оказват малко непроследими. Или поне не мога да ги обобщя със статистическа педантичност. Що се отнася до завършването на магистратурата, поръсвам си главата с пепел и прехвърлям към 2017-а!

Замислих се и над последната от 16-те точки "Да намеря вдъхновение за нова мечта, която да запълни този ред", но нея ще оставя за самия край на пътешествието.

През 2016-а съвсем буквално покорих един планински връх, при това благодарение на инициативността на работодателя ми - A Data Pro. През юни моята не особено калена за планини, но пък пълна с ентусиазъм милост, и още 80-ина колеги си направихме един тийм билдинг до Мусала и обратно. Истината е, че най-високият връх на Балканите (2925 м) е сравнително лесен за покоряване и реално е една супер приятна разходка в планината. Рила е красива, Рила е божествена, Рила ще присъства още и още в живота ми (дано!).

Любимата ми снимка от това пътешествие - Леденото езеро

16 желания за 2016!

Идването на всяка една Нова година винаги ме изпълва с разноцветни емоции. От една страна, правя си равносметка за изминалата година и съответно - раждат се мечти за новата. Много вяра и мъничко тъга. 

Нооо, първият пост за тази година няма да бъде за равносметки, а за желания, 16 на брой за 2016-а!


* Да посетя пет красиви места в България
* Пътуване до нова държава
* Да се кача на кон
* Да опитам калвадос
* Да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота
* Ново хоби/ умение
* Нова работа / занимание 
* Да опитам 12 нови ястия 

С вяра по детски за 2015-а

Посрещнах 2015-а с някакво хубаво усещане. Без конкретна причина. Или поне със сигурност не с лична. 

Обаче, някак не е задължително най-прекрасните неща да се случват на мен точно в този момент, за да вярвам в доброто и красивото. Трябва да го откривам наоколо, защото го има и тепърва предстои.

Снощната вечер беше кротка и спокойна в компанията на две мили приятелски двойки и едно сладурско детенце, което сега открива света и думите. Но започна и приключи у дома с една песен, която не бях слушала толкова пъти, когато беше популярна. С интерес проследих детската "Евровизия", на която Крисия така убедително взе среброто заедно с Хасан и Ибрахим, но признавам си, по случайност чак снощи се заслушах истински в текста. 

Може би, защото точно това искам за 2015-а :-) Защото детският свят е толкова по-красив, а този на възрастните - толкова сложен :-)

Равносметката: Любими песни

Безспорно краят на годината ме кара да се замислям за равносметката на отминалите години. И след като някак успях да из/о/пиша чувствата си в пост вчера >>>, то днес е време за малко музика. Последните дни в плейлистата ми фигурират три песни, които имат известен заряд на отминало време, а и отговарят на емоциите ми днес.

Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
и стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
нараняваш ме.
А розите имат бодли и боли от тях.

Миро - "Убиваме с любов"

За ефекта на пеперудата, равносметката и други демони

Празниците по традиция засилват емоциите, а в някои случаи и ги разбъркват. За едни многото почивни дни са прекрасно време за създаване на спомени. За други са свободно време, което им напомня къде ги боли. Като цяло - време е за равносметка.

Много съм щастлива, че през тази година на мои приятели им се случиха наистина вълшебни неща. Защото тези истински истории са най-добрият стимул да продължаваш напред, въпреки че на теб в момента ти се случва друго.

Не знам дали има значение фактът, че 2015-а за мен е годината, в която ставам на 30, но се оказва, че равносметката ми е по-глобална. Чувствам се на кръстопът, както преди малко повече от 6 години. Тогава започна едно работно пътешествие, което в следващите 4 години ми създаде всякакви емоции и което, от вече по-дистанцирана гледна точка, оценявам като нещо положително. Дори незабравимо, защото се оказа силно предизвикателство. А аз явно имам нужда от предизвикателства, във всякакъв план :-) Всичко, което променя средата, обстановката, навиците, хората наоколо, амбицията и развитието. Без значение дали е работа, хоби, емоция или пътуване. Но сега точно не е време за емоции, тъй като трябва време да отминат тези, които в момента нося в сърцето си.