За ефекта на пеперудата, равносметката и други демони

Празниците по традиция засилват емоциите, а в някои случаи и ги разбъркват. За едни многото почивни дни са прекрасно време за създаване на спомени. За други са свободно време, което им напомня къде ги боли. Като цяло - време е за равносметка.

Много съм щастлива, че през тази година на мои приятели им се случиха наистина вълшебни неща. Защото тези истински истории са най-добрият стимул да продължаваш напред, въпреки че на теб в момента ти се случва друго.

Не знам дали има значение фактът, че 2015-а за мен е годината, в която ставам на 30, но се оказва, че равносметката ми е по-глобална. Чувствам се на кръстопът, както преди малко повече от 6 години. Тогава започна едно работно пътешествие, което в следващите 4 години ми създаде всякакви емоции и което, от вече по-дистанцирана гледна точка, оценявам като нещо положително. Дори незабравимо, защото се оказа силно предизвикателство. А аз явно имам нужда от предизвикателства, във всякакъв план :-) Всичко, което променя средата, обстановката, навиците, хората наоколо, амбицията и развитието. Без значение дали е работа, хоби, емоция или пътуване. Но сега точно не е време за емоции, тъй като трябва време да отминат тези, които в момента нося в сърцето си.


Равносметката ми казва още, че ако можех да пътувам във времето, бих го върнала 2 години назад, отново през декември. За да бъда по-смела и да направя една друга стъпка.

Поради липса на машина на времето, обаче, чакам 2015-а да ме предизвика! За да упражня уменията, усвоени през изминалите години и да създам нови. А като за начало - има много непрочетени книги, една незавършена магистратура и желание да си работя, да си пиша и да си харесам нови хобита.

ps. Мислех си - колко по-лесно би било, ако просто спра да приемам живота с толкова страсти и оставя събитията да текат безгрижно около мен, без да дълбая назад, встрани, нагоре, надолу. Обаче в ръцете ми се настани книгата на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт". Действието се развива във време, в което хората са издигнали в норма повърхностното забавление и горят книгите и поезията, за да се избегнат излишни емоционални страдания. И така, на едно място главният герой разплаква една не толкова главна героиня с поезия и чувства. Тогава за момент съжалява, че прави жената по-нещастна, отколкото е.

И в този момент се възмутих, защото - ама как - аз не искам да спра поезията, чувствата и емоциите... Защото за мен емоционалността ни прави човеци. Нищо че това автоматично означава, че още такива постове предстоят.

Ето затова 2015-а трябва да ме предизвика :-)

Снимка: sxc.hu