Равносметката: Любими песни

Безспорно краят на годината ме кара да се замислям за равносметката на отминалите години. И след като някак успях да из/о/пиша чувствата си в пост вчера >>>, то днес е време за малко музика. Последните дни в плейлистата ми фигурират три песни, които имат известен заряд на отминало време, а и отговарят на емоциите ми днес.

Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
и стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
нараняваш ме.
А розите имат бодли и боли от тях.

Миро - "Убиваме с любов"

Аз не съм дете, но рисувам цветя
слагам в тях и теб, ти за мен си света;
плаках и мечтах, бях безкрайно сама;
исках да простя но избрах да мълча 

Мариана Попова и Орлин Горанов - "Чуй ме".

И пак зарастват раните, а белезите стават сувенир
и без мен светът ще се върти,
но миг поспри, тъй хубав беше ти, какъвто си;
най-силният ми враг бях аз,
най-страшният ми страх бях аз,
затворен зад заключени врати.

Миро - "Сувенир"