25 февруари 2014 г.

Олимпийска приказка



Всички търсим приказното и детското в себе си, дори и като възрастни. Това показа и церемонията по закриването на Зимните Олимпийски игри в руския град Сочи. Едни от най-добрите професионалисти в света бяха сътворили една прекрасна зимна приказка, в която по безспорно красив начин се преплитаха балет, цирк, музика и необятната руска литература.

Факт е, че страна с такава богата култура и история можеше да ни разказва царствени приказки с часове, а не по-малко заинтригуващо беше и краткото представяне на следващия олимпийски град Пионг Чанг в Южна Корея през 2018 г. Тази приказка ще бъде още по-интересна и екзотична.

Всички се нуждаем от приказки, дори и всяка от тях да има своя край. И да пророним по една сълза като мечето Мишка, когато духна Олимпийския огън и сложи край на тази ледена приказка, която за спортистите и любителите на спорта, не се съмнявам, е била магическа.

Порасналият свят продължава да разказа и да се забавлява по детски, просто защото тези малки и красиви удоволствия радват окото, сърцето и душата.

23 февруари 2014 г.

Едно писмо до ул. "Рьойли" 102

Здравейте,

аз съм писмо, което носи един куп туристически картички и брошури, които показват колко красива е България. Подателката ми - мама, специално подбра книжка с гланцирани страници и едни от най-прекрасните природни пейзажи. Важно беше, защото са предназначени за художничка от Япония. Двете с мама се запознали като съквартирантки в едно студентско общежитие в Париж. Там отивам и аз - чух, че улица "Рьойли" 102 в XII-и район е много китна и спокойна, но същевременно и добре свързана с останалата част от необятния град.


Тръгнах ;-) Натовариха ме в един чувал с още други писма и ни качиха на един самолет. Жалко само, че не можем да гледаме през прозореца. Затова поспахме по време на полета. Картичките ми се обърнаха на излитане, но дискомфортът премина бързо. Само след няколко часа кацнахме, бързо ни извадиха и натовариха на друга кола. Брей, в тази страна говорят друг език, странно звучи. Как ли се изписват тези звуци? Сигурно трудно.

Две преразпределяния по-късно разбрах, че вече пътувам за пощенския клон на на 12-ия район на Париж. Тук се намира моята крайна дестинация. На следващата сутрин вече си отдъхнах - още малко оставаше и щях да съм при моята получателка. На път видях метростанция Grands Boulevards, която е съвсем близо до кампуса, наречен "Вивалди", който приютява студенти, озовали се във Франция по една или друга причина. Мммм, наоколо явно има и от типичните малки кафенета, в които се пекат и домашни кроасани. Няма как да се сбърка ароматът.

20 февруари 2014 г.

Тъжна истинска история по Смирненски

Снимка: sxc.hu

Днес на път за работа чух една жена да разказва в тролея как младо момче е било пребито на улицата в нощта на Свети Валентин. Продавало балони-сърца за празника. Случило се близо до площад "Славейков", а жената го видяла рано сутринта. Лежало неподвижно на паважа, заобиколено от полицаи.

Що за идиот трябва да си, за да пребиеш продавач на балони, извинявам се?! Не вярвам оборотът да си е заслужавал и не смятам, че точно тези дребни улични търговци трябва да стават жертва на агресия от страна на недоволните биячи. Утре защо да не ограбят бабката, която продава кокичета - ето една лесна мъжка постъпка.

19 февруари 2014 г.

Една чудесна "Зимна приказка в Ню Йорк"




Нямах идея, че ще бъде он онези истинските игрални приказки. Бях подготвена за просто красива любовна история. Но „Зимна приказка в Ню Йорк” (Winter's Tale) е филм, който надминава очакванията.

Приказката идва, за да ни напомни, че чудесата съществуват, хората до последно пазят надеждата си и всеки човек и съдбата му са уникални за света. Борбата между ангелите хранители и дяволите на Луцифер е вечна, но в града на справедливостта надделява... вярата в това, че едни ден се превръщаме в звезди.  

Безпорно за магията на приказката допринасят и актьорите. Невероятната игра на Коли Фарел и Джесика Браун-Финдли ни показва каква трябва да е истинската, макар и засенчена от мрака на туберколозата любов. Тъжната история как можеш силно, безпроблемно и истински, когато знаеш, че този поглед, целувка или миг може да са ти последни.  Допадна ми и изобразяването на „лайфстайла” на тъмните сили в рамките на 100 години – време, за което не само справедливият Ню Йорк се променя. Изборът на роля на Уил Смит също е добър ;-)

Безспорно добър диалог. Чудесна игра. Приказна история. Препоръчвам горещо!  


14 февруари 2014 г.

В случай на влюбване, счупи стъклото



Обожавам рози. И романтиката. И Париж ;-) Усмихна ме ето тази инициатива във френската столица за Свети Валентин - "В случай на влюбване, счупи стъклото"... Като при пожар ;)

13 февруари 2014 г.

С наивността на дете, с чувствата на възрастен

С идването на 14 февруари настъпва някаква любовна еуфория. Мечета, кампании, рози, сърчица. Всеки път се питам, независимо дали съм обичаща, обичана или пък не - защо е тази цялата дандания?! Прегръдката на любимия може да бъде романтична и на 15 юни. Милият жест - и на 12 август. Приказната вечер под звездите - на 15 септември. Толкова ли много имаме нужда от любов, та се хващаме за единия от 365-те дни в годината? Както на Нова година, така и на 14 февруари - тъжно е, ако това е денят ни за празник.

Но в духа на еуфорията, искам да споделя копнежа си по приказката да поддържаме любовта към другия с наивността на дете и чувствата на възрастен. Наивност - защото, за да вярваш в магията на любовта, трябва повече откъсване от реалността на порасналия човек с хипер-мега-гига проблемите. Трябва да можем емоционално да се връщаме във времето, когато не сме знаели, че съществуват всичките битовите неразбории, разбитите сърца, предаденото доверие, а радостта от играта е била единственото движещо нещо.

Трябва обаче да бъдем и възрастни в чувствата си. За да можем да поемаме отговорност и да обгрижваме другия с необходимото внимание, да го даряваме с ежедневната подкрепа, да му дадем сутрините и вечерите си - тогава, когато другите отсъстват и сме само ние. Онези мигове, които правят взаимността истинска. Сутрешното кафе, късната вечеря...

Може би има много обстоятелства, които могат да ни разделят, но не трябва ли да вярваме и да подклаждаме онези, които ни събират ;)

С пожеланието да бъдем влюбени в живота, опиянени от пламъка в очите, трезви в чувствата си и въоръжени с вяра и стремеж към любовта в сърцата си! Вярата в това да заспиваш до някого и да се будиш до него... всеки ден пак там ;)


Обичайте се и бъдете обичани!

Снимка: sxc.hu

Ако любовта е сърцевината на този пъзел, то нека горното парченце е доверието, долното - уважението, лявото - романтиката и дясното - стремежът към привързаност ;) Само тогава картинката ще бъде цялостна, пълна и здрава ;) И нека не забравяме, че тя се гради бавно - с търпение и доверие, парче по парче.

3 февруари 2014 г.

Нещо ново, нещо старо

Старите шкафове в бащино-майчината къща ме срещнаха със спомени от училищен проект по бродиране. Комплектът, разбира се, липсва в своята цялост ;) Но припомнянката беше достатъчна, за да се съчетае с мечтата по уют, която ме е налегнала и следователно - веднага дойде вдъхновението да си припомня какво съм научила в училище по шев и кройка, хихи ;-)

Тъй като опитът ми в областта се изчерпва с придобития преди 15-ина години, беше редно да продължа от позицията, до която съм стигнала. В книжарницата до квартирата ми в София открих един детски комплект по бродиране, с идеята, че е за начинаещи. Задачата ми ще е да пренеса котето от снимката на калъфката за декоративна възглавница.

Доста сложно ми се струва като за начинаещи, но щом така го продават... Да видим ;)



Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...