Сбогом, Кари! Няма да ми липсваш

Заличаването на сериал от архива на личния компютър може да бъде новина на десетилетието. Особено ако сериалът е "Сексът и градът", а компютърът е моят. Буквално повече от десетина година убивах време с художествено интересния живот на Кари и момичетата. На ученическото ми бюро още има плакат на Сара Джесика Паркър от едно тийнейджърско списание.

Противно на задълбочените коментари за лошото влияние на сериала върху младите, аз не съм Кари и никога не съм искала да бъда. Личният ми свят е доказателство, че мъжете са кът и уж подбрани (макар че сега имам дълбока съмнения в критерия си за подбор?!), а емоционалната ми душа направо си е наложила вето на безразборните влюбвания и разлюбвания. Не за друго, но съм склонна да стана клиент на някое розово хапченце. Въпреки че повече вярвам на чичко Фройд, а не на фармацевтичните компании. И той е казал, че гневът и страхът, и самотата трябва да се насочат в друга посока. И ще бъде ден! Ама трудно нещо е това психологията. Ти си отсичаш и казваш едно, пък друго правиш :-) В краен случай, правиш си блог и си пишеш, пишеш, пишеш - кротко - докато мине :) Истина е, че думите помагат. Аз знам много, на 4-5 езика. И обичам да ги използвам :-)

(За протокола - друг мой любим сериал е "Анатомията на Грей". Нямам мечти да бъда хирург.)

Късането с Кари Брадшоу обаче е неизбежно.

Съпричастност към идеалите: Je suis франкофон...

Аз съм франкофон. Което означава, че харесвам езика и културното наследство на тази държава. Фен съм. Не създадох блога с мисълта да пиша по-сериозни неща, но, някак, смятам, че не върви любовта към Франция да се изчерпва със споделяне на вдъхновени снимки на Айфеловата кула и прочувствени шансони с кадри на Шанз-Елизе. Трябват още съпричастност и солидарност и с по-сериозни теми. Поне това.

Je Suis Charlie. Защото Charlie за по-малко от 24 часа стана идеал, пред който аз лично се прекланям и най-вероятно никога няма да бъда. Най-малкото защото (поне за момента) животът ми не ме е срещал с избора на тези карикатуристи, които загинаха по такъв трагичен начин. Моите житейски борби са доста по-скромни и опитът - по-малък.

С вяра по детски за 2015-а

Посрещнах 2015-а с някакво хубаво усещане. Без конкретна причина. Или поне със сигурност не с лична. 

Обаче, някак не е задължително най-прекрасните неща да се случват на мен точно в този момент, за да вярвам в доброто и красивото. Трябва да го откривам наоколо, защото го има и тепърва предстои.

Снощната вечер беше кротка и спокойна в компанията на две мили приятелски двойки и едно сладурско детенце, което сега открива света и думите. Но започна и приключи у дома с една песен, която не бях слушала толкова пъти, когато беше популярна. С интерес проследих детската "Евровизия", на която Крисия така убедително взе среброто заедно с Хасан и Ибрахим, но признавам си, по случайност чак снощи се заслушах истински в текста. 

Може би, защото точно това искам за 2015-а :-) Защото детският свят е толкова по-красив, а този на възрастните - толкова сложен :-)