30 юли 2016 г.

Щъркелите и планината – магическа история за българското село и величествената Странджа

"Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков (ИК "Сиела") е магическа книга. Романът ни отвежда в една забравена България и по-точно в едно малко село на име Клисура на границата с Турция, където българи и турци съжителстват заедно насред суеверия, религиозни различия, истории за нестинари, пророчески сънища, билки и забравени обичаи.  

Любопитен е фактът, че авторът на книгата е българин, който напуска страната ни на 18-годишна възраст, днес преподава творческо писане в университета в Северен Тексас, а творбите му са публикувани на 18 езика.

Цялото ревю за Jasmin.bg прочетете тук >>

28 юли 2016 г.

Отново за Прага - "златното" сърце на Европа



Прага е позната като „сърцето на Европа”, град на стоте кули, а също и на златните островърхи покриви, откъдето идва и определението „Златна”. Чешката столица наистина е един много топъл, приветлив и красив град, който носи в себе си духа на Стария континент.

(...)

Градът е доста добър избор и за по-кратък престой, защото основните туристически забележителности са съсредоточени в старата му част – Старе место (Staré Město).
Лесно обходим по тесните криволичещи улички, най-популярните места се намират на близко разстояние едно от друго и са добра разходка за два-три дни, без особено бързане и с време за спокойни почивки в някое заведение за супа или яхния гулаш плюс халбичка вкусна чешка бира.

Цялата публикация можете да прочетете тук >>

И още - блог пост "Прага в сърцето ми" >>

22 юли 2016 г.

"Тишина през октомври" - история на самотата и себепознанието



"Тишина през октомври" на датския писател Йенс Грьондал (ИК „Колибри”) – книга, която се разбира по-добре в дъждовно или мрачно време или настроение, разказва за самотата и себепознанието.

И все пак – този разказ не е тъжен, не ни кара да съжаляваме съдбата на главния герой, не ни пуска в бездната на сивотата, а детайлно ни описва живота по един реалистичен и напълно естествен начин.

(...)
  • Има въпроси, които може да бъдат зададени само в определени моменти и понякога разполагаш само с един-единствен шанс. Не попиташ ли навреме, шансът е безвъзвратно изгубен.
  • Понякога си мисля, че щракаме снимки, вместо да виждаме; в нетърпението си да уловим онова, което е пред погледа ни, да го задържим в неумолимия бяг на времето, ние забравяме да гледаме.
 Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

19 юли 2016 г.

“Аз преди теб” - разказ за добротата, егоизма и правото на избор


Безспорно един от хитовете в киносалоните това лято, поне ако съдя по предпочитанията на познатите ми, е лентата на Теа Шарок Аз преди теб (Me Before You).

От една страна, филмът привлича с романтично-драматичния си сюжет, а от друга – с участието на актрисата Емилия Кларк, позната на световната аудитория от нашумелия сериал на HBO "Игра на тронове" (Game of Thrones).

Емилия Кларк се превъплъщава в ролята на 26-годишната Лу, която се нуждае от работа и пари, за да помага на семейството си и така се озовава в замъка на бивш банкер, прикован към инвалидна количка. Предизвикателството да стане негов болногледач дава нова посока в живота й, а той от своя страна възвръща желание да преоткрие дребните красиви неща в ежедневието.

Цялото ревю на филма прочетете в Jasmin.bg >>

10 юли 2016 г.

Прага в сърцето ми!


Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.



Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...