Сбогом, Кари! Няма да ми липсваш

Заличаването на сериал от архива на личния компютър може да бъде новина на десетилетието. Особено ако сериалът е "Сексът и градът", а компютърът е моят. Буквално повече от десетина година убивах време с художествено интересния живот на Кари и момичетата. На ученическото ми бюро още има плакат на Сара Джесика Паркър от едно тийнейджърско списание.

Противно на задълбочените коментари за лошото влияние на сериала върху младите, аз не съм Кари и никога не съм искала да бъда. Личният ми свят е доказателство, че мъжете са кът и уж подбрани (макар че сега имам дълбока съмнения в критерия си за подбор?!), а емоционалната ми душа направо си е наложила вето на безразборните влюбвания и разлюбвания. Не за друго, но съм склонна да стана клиент на някое розово хапченце. Въпреки че повече вярвам на чичко Фройд, а не на фармацевтичните компании. И той е казал, че гневът и страхът, и самотата трябва да се насочат в друга посока. И ще бъде ден! Ама трудно нещо е това психологията. Ти си отсичаш и казваш едно, пък друго правиш :-) В краен случай, правиш си блог и си пишеш, пишеш, пишеш - кротко - докато мине :) Истина е, че думите помагат. Аз знам много, на 4-5 езика. И обичам да ги използвам :-)

(За протокола - друг мой любим сериал е "Анатомията на Грей". Нямам мечти да бъда хирург.)

Късането с Кари Брадшоу обаче е неизбежно.
Защото наивните й размишления за живота и връзките вече дори не предизвикват леката ненатоварваща усмивка у мен. И защото точно в момента просто съм леко бясна на целия розов и романтичен свят. Не на благословените от съдбата хора, които го имат! Разбира се, че не! Добре че има още красиви истории! Нека да са повече!

Обаче точно тези сериали ни учат, че трябва да разшифроваме красиви приказки, завоалирани послания и да разбираме мъжките души. Истината е, че дузина наивни момиченца вярваме в красиви приказки, изречени от *******. Нищо повече. Няма скрити послания. Няма скрити хора. Има реални. И ако някой се държи като **нали**, значи най-вероятно е. Но ние искаме да вярваме, че не е. И си правим образе, и си анализираме, и после се чудим дори къде сбъркахме в разшифроването на кодове :-)

Резултат - тези измислени послания са причина повече от месец всеки ден, мрънкащо и хлипайки за фон, да си блъскам главата как може на 30 да съм толкова наивна и да съм способна да си падам по красиви приказки. В чат. И на лично, де. Всякак. И да вземам такива убедени и ясни, по моето виждане, решения, които да нараняват, вместо да лекуват. Отново и отново срещам все същите *мъже-многоточия*, вече няколко години поред, без изключение. Като онази приказка с жабите. Колко жаби има по този свят, ей ;-)

И понеже съм способна да попиша още за *красиво-говорещите-мъже-многоточия*, да карам по същество. Тази Кари съвсем случайно се оказа, че я заменям за друга Кари. Или поне за момента - една руса нейна адашка е главната в новия любим сериал "Вътрешна сигурност" (Homeland). Следва The Newsroom. После ще видим.

Тъй че - сбогом, Кари, сбогом Брадшоу! Няма да ми липсваш.