Легендите ни разказват магически истории от едно много, много далечно време. Не знаем истински ли са или не, но ги харесваме. Тази, например, съм доста сигурна, че е по-скоро интересна хрумка на сценаристи на романтичен филм на Hallmark, отколкото история, която обикаля Тексас, но пък ми се прииска да я споделя.
Филмовите открития на коледна тематика продължават. Принцовете свършиха (засега), но в галоп пристигнаха каубоите.
Историята е следната... Дивият Бил се влюбил в младо и красиво момиче на име Джозефин. Но една вечер, когато навън върлувала снежна буря, той не се прибрал. Тогава бил видян и за последен път.
Бил обичал да пее на любимата си красиви любовни песни на Коледа и двамата се разхождали хванати за ръка из полетата. Веднъж й набрал камелии и й казал: "Ще те обичам вечно, сладка моя Джозефин".
След изчезването му, тя изплакала повече сълзи, отколкото има на небето. Чакала го нощ след нощ, молейки се, че ще го види отново.
Година по-късно, сълза след сълза, тя просто не можела да се откаже от Бил. Но баща й бил сигурен, че той няма да се върне и решил да омъжи дъщеря си за момче на име Бадуей. И така - църквата била пълна с приятели и роднини, които били много щастливи за Джозефин. Но там тя заплакала от тъга, с молитвата да отиде надалече със своя любим Бил. И тогава чула любимата песен, а от небето започнали да падат камелии. Бил слязъл с коня си от една светкавица, грабнал я и я двамата тръгнали нагоре към звездите.
Историята звучи добре като песничка във филма, а как точно се вмъква в сюжета му и има ли наистина камелии през зимата, можете да разберете, ако го гледате - Сияйна Коледа (One Starry Christmas).
Няма коментари:
Публикуване на коментар