Тъжна истинска история по Смирненски

Снимка: sxc.hu

Днес на път за работа чух една жена да разказва в тролея как младо момче е било пребито на улицата в нощта на Свети Валентин. Продавало балони-сърца за празника. Случило се близо до площад "Славейков", а жената го видяла рано сутринта. Лежало неподвижно на паважа, заобиколено от полицаи.

Що за идиот трябва да си, за да пребиеш продавач на балони, извинявам се?! Не вярвам оборотът да си е заслужавал и не смятам, че точно тези дребни улични търговци трябва да стават жертва на агресия от страна на недоволните биячи. Утре защо да не ограбят бабката, която продава кокичета - ето една лесна мъжка постъпка.


И все пак - надявам се това да е била по-скоро емоционална история, разказана по този начин заради ефекта от съ-преживяването й. И продавачът на балони всъщност да се е отървал леко.

На слизане от тролея се сетих за едно мое любимо стихотворение на Христо Смирненски - "Цветарка". Винаги съм смятала, че каквото е искал да каже авторът за лирическия герой, го е казал най-добре по своя си начин и със своите думи. Не мога да ви предам емоцията по-красиво. Затова ще ви го припомня. Има нещо общо като отношение, нали?

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.