С наивността на дете, с чувствата на възрастен

С идването на 14 февруари настъпва някаква любовна еуфория. Мечета, кампании, рози, сърчица. Всеки път се питам, независимо дали съм обичаща, обичана или пък не - защо е тази цялата дандания?! Прегръдката на любимия може да бъде романтична и на 15 юни. Милият жест - и на 12 август. Приказната вечер под звездите - на 15 септември. Толкова ли много имаме нужда от любов, та се хващаме за единия от 365-те дни в годината? Както на Нова година, така и на 14 февруари - тъжно е, ако това е денят ни за празник.

Но в духа на еуфорията, искам да споделя копнежа си по приказката да поддържаме любовта към другия с наивността на дете и чувствата на възрастен. Наивност - защото, за да вярваш в магията на любовта, трябва повече откъсване от реалността на порасналия човек с хипер-мега-гига проблемите. Трябва да можем емоционално да се връщаме във времето, когато не сме знаели, че съществуват всичките битовите неразбории, разбитите сърца, предаденото доверие, а радостта от играта е била единственото движещо нещо.

Трябва обаче да бъдем и възрастни в чувствата си. За да можем да поемаме отговорност и да обгрижваме другия с необходимото внимание, да го даряваме с ежедневната подкрепа, да му дадем сутрините и вечерите си - тогава, когато другите отсъстват и сме само ние. Онези мигове, които правят взаимността истинска. Сутрешното кафе, късната вечеря...

Може би има много обстоятелства, които могат да ни разделят, но не трябва ли да вярваме и да подклаждаме онези, които ни събират ;)

С пожеланието да бъдем влюбени в живота, опиянени от пламъка в очите, трезви в чувствата си и въоръжени с вяра и стремеж към любовта в сърцата си! Вярата в това да заспиваш до някого и да се будиш до него... всеки ден пак там ;)


Обичайте се и бъдете обичани!

Снимка: sxc.hu

Ако любовта е сърцевината на този пъзел, то нека горното парченце е доверието, долното - уважението, лявото - романтиката и дясното - стремежът към привързаност ;) Само тогава картинката ще бъде цялостна, пълна и здрава ;) И нека не забравяме, че тя се гради бавно - с търпение и доверие, парче по парче.