Минутка за Ботев

Традиционно на 2 юни в 12:00 ч. сирените ни подканят да постоим прави и да преклоним глава за една минута в памет на един от най-известните ни борци за свобода Христо Ботев. За мен името на поета-революционер винаги е имало едно специално значение, защото града, в който прекарах първите си 18 години, носи неговото име. (Така както за мен имат специално значение и Никола Вапцаров, и Алеко Константинов, тъй като са патрони на училищата, в които съм учила. Причината - като ученик присъстваш на повече тематични тържества, ако мога така да се изразя и неусетно учиш една идея повече за тези хора).

Но ставаше въпрос за Ботев. Даваме му една минутка годишно и прави впечатление, когато, дори в малкия град, една част от хората не се спират. Никога няма да разбера дали просто бързат или чувството да вървят, докато другите са смирени, ги кара да се чувстват... яки? Неземни? Пичове? Каквото и да е, нямам намерение да менторствам или да им посвещавам повече време.

Та - и днес си спомнихме за Ботев. С мълчание, с цветя, със стихотворения(та му). С някоя книга или учебник по история, защо не. В онази минутка, докато сирените у дома, в Ботевград, измъчено виеха, си помислих как ми се иска да си спомняме за него просто така, дори и да е само веднъж годишно - с цветя и мълчание. Защото неговите думи и дела са най-силните. Неговата кауза - най-добрата.

Защото Ботев не е булевард или част от име на град. Не е лик за татуировка. Не е име, което да ползваме, за да оправдаваме нещо-си-патротично днес. Ботев е едно от великите имена на своето време, онова, отминалото, и е достатъчно да учим за него, за живота му, да четем думите, които сам е изрекъл.

Това за мен е втори юни. Една минутка за Ботев.

(...)

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

(...)

"Хаджи Димитър", Христо Ботев