Frei!

Снимка: sxc.hu

Не случайно пороците са зависимости. Те обаче са и избор. След навършване на пълнолетие (а би трябвало и преди това), всеки от нас има свободата да прави с живота и тялото си каквото пожелае. По една или друга причина съм забелязала, че винаги мога да се окажа в графата "обществено обсъждане", независимо каква позиция съм заела.

Истината е, че хората всъщност не ги интересува какво точно правя аз. Те търсят в мен, теб, него и нея валидиране на собствените несигурни избори. За да се избегне отговорността да формираш мнение за себе си. И удовлетворението от това. Защото, когато знаеш как искаш да живееш живота си, не търсиш подкрепа, позитивен отговор и еднакво мнение - просто го живееш.

Удивена съм как в последно време политиците успяха да разделят обществото ни -

не стига, че егото ни разделя по default - сега сме пушачиТЕ и непушачиТЕ, протестиращиТЕ и комунистиТЕ, на готиниТЕ и губещиТЕ и т.н. - категоризации много. Въпреки че всички вкупом се стремим към тази така бленувана демокрация, голям ни е меракът да сме еднаквомислещи и всички да живеем по точно зададен определен модел - по Моят. Ти не знаеш какво искаш, но Аз съм тук за теб и благородно ще ти кажа, ще се дам за пример и заедно ще формираме комуна на еднаквостите. Останалите - вън! Като в гимназията и групичките на популярните и непопулярните, само че в ролите са по-възрастни хора, някои с обществено положение и не малко образование зад гърба си.

Всеки един средностатистически зрял човек около 30-те по принцип трябва да знае какви са неговите избори -

политически виждания, семейни, приятелски, хобита, свободно време. На 18 откриваме себе си, на 30 - трябва да имаме вече поне бегла представа кой е нашият бряг. И да сме достатъчно сигурни, за да нямаме нужда от подкрепата на другарчето до нас, което да държи ръката ни.

Аз вярвам, че трябва да пазим детето в себе си и да се радваме на малките приказни неща -

но детето като беззащитно и объркано същество, което има нужда от подкрепа и закрила, си отива в ранна тийнейджърска възраст. Първо - като защитава свободите си да стои до късно навън, да пие, да пуши и за каквото друго се вдига скандал с родителите. И след това - като вземе живота си в собствени ръце, за да го надгради.

Първата свобода е сладкаТА. Втората е отговорнаТА.