Към х. Тръстеная, януари 2011 |
Не съм активен планинар и не практикувам зимни спортове. Но обичам планината - пешеходно. Твърдя, че любовта ми е в кръвта, защото едно от любимите ми занимания като малка беше да разглеждам плика, пълен с черно-бели фотографии от походите на баща ми, който през свободното си време е бил планински водач. Колекцията е доста завидна - и без помощта на смартфони и Фейсбук.
По походите ме запали съквартирантката ми,
която преди няколко години ме заведе на традиционното изкачване на връх Яворец (1393 м.) над Лакатник. В края на януари. Колкото и липсата на опит и зимните условия да ме затрудниха, целта беше покорена. Разбира се, нямаше да стане без помощта и напътствията на опитните планинари в групата.
И този единствен път беше достатъчен, за да се влюбя - в тази спираща дъха красота на природата, недокосната от бързащи хора и стреса на ежедневието. Да се влюбя и в неподправеността на планинарите - ненатоварващи, винаги готови да помогнат и безкрайно мили.
Странно е как сред природата ставаме човеци, а в цивилизацията залитаме към животинското
По стечение на обстоятелствата, се отдалечих от тази тепърва започваща страст, но трябва да призная, че е от нещата, които трябва да започнат отново. Защото в сърцето си усещам, че имам нужда от тази красота (и физическа калявка).
Няма коментари:
Публикуване на коментар