Стихче за добрите герои

Отдавна не бях писала стихотворения, още по-малко детски ;) Но вдъхновението дойде от една усмихната снимка на таралеж във Фейсбук ;) Какво според мен са си казали Ежко и Вълчо в гората, прочетете в току-що надрасканото стихче ;) Сигурна съм, че може още да се пооправи, но засега нека бъде в този суров вид ;)

Вървял си Ежко Бежко из гората
с усмивка до уши позната,
тананикайки си песен за падащи листа
много преди есента да е дошла.
Насреща му Вълкът замислен
вървял си – един такъв - потиснат
и не щеш ли – хоп – настъпил нашият герой
и от болка разревал се – ех, че вой.
Защо, бе, Вълчо, не гледаш си в краката,
профъфлил Ежко фразата позната.
Избягах, братко, от приказка една,
не искам аз неблагодарната съдба.
И оплакал се Вълчо как все той е лош,
докато другите герои тънат в разкош.
Искал и той принц да бъде, принцеси да спасява,
а не него да гърмят, и бият, и повалят.
Змейове да надвива, загадки да решава,
и дарове златни за „Благодаря“ да получава.
Но ето - куршумите него гонят в гората,
бягат животните, пищят децата.
Е, казал Ежко, тръгни с мен тогава
в приказка нова ще бъдем приятели двама.
Ха, казал Вълчо - как ли пък не -
бодеш ти жестоко, за мен ще е зле.
Усмихнал се кротко Ежко тогаз
и боцнал го още веднъж, а онзи - побягнал от раз!
Поуката, мили деца, е такава,
че наготово съдбата не дава.
Добрите герои печелят своята слава,
когато докажат, че могат да обичат всеки според нрава.

Снимка: Julia Yu Yu Yurkevich