Паралелната държава на свободната омраза

Понякога шизофренично си мисля, че живея в две държави. Едната е пълна с добри, възпитани и вдъхновени хора, въпреки трудностите, които всеки изпитва на лично ниво, а другата е сива, мрачна и мразеща. Тази шизофрения се засилва традиционно по баловете, когато студентите тръгнат "на университет" или стане някой гаден инцидент или престъпление сред развълнуваното ни общество. И тази шизофрения се засилва от социалните медии и мрежи.

Смея да твърдя, че за мое щастие, последните 11 години на-уж-възрастен са ме срещнали с невероятни, цветни и интелигентни хора - съквартиранти (не малко на брой поради приключението "Студентски град"), колеги в СУ и НБУ и особено колеги от три фирми, в които съм прекарала общо 7-годишния си трудов опит на родна земя. И те са наистина прекрасни - не малка част завършиха по няколко образователни степени, изключително голяма част от тях говорят поне 2 чужди езика, не малко от тях имат разни творчески хобита и създават красоти с любов и талант и не малко от тях имат и деца, които обичат безрезервно и ежедневно полагат усилия и вдъхновение да ги възпитават правилно. Хора, които обичат професиите си, обичат да пътуват, имат мнение и им пука за тази държава...  

Бе, въобще - обичат. И това го виждам всеки ден,наистина всеки - лично или благодарение на социалните мрежи

За страха от липсата на вяра

Емоционалните вълнения, в които сама се вкарах през последните няколко месеца, ме накараха да осъзная, донякъде изненадващо, че не ме е страх от липсата на любов. Не ме е страх от самотата. Страх ме е от липсата на вяра. И драмата в живота (ми) не е, че до момента всички, възприемани като принцове, са се превръщали в жабки, а че превръщанията започнаха да ме бутат да загубя себе си и своята вяра.

Защото... да, боли и е тъжно, когато вътрешно трябва да си наложиш осъзнаването, че този, на когото се сещаш да пишеш нощем, няма да ти отговори... никога. И макар и липсата на думи да е много унизителна, по-тъжно е, когато осъзнаеш, че това те е свалило до низини, в които никога не си бил. И който не харесваш. Защото реално е доста патетично да убеждаваш някого да те обича. Той или те обича, или не. Или те иска - или не. Или за него ти си човекът - или не. Та затова - емоцията за мен не е оправдание да прекрачваш личното пространство на някого. А няма и смисъл, уви.

Защото... обезверяването, загубата на доверие в хората, загубата на желание за живот, са най-лошото, което можем да си причиним. И някак, не ми е толкова важно да бъда обичана от този, когото съм си наумила, че е човекът за мен, по-важно ми е да не губя себе си и онези наивни по детски прекрасности, в които вярвам - слънцето, морето, книжките, музиката, пътешествията, спокойствието, баланса, усмивките.

Най-малкото, защото загубя ли вярата в това, рискувам да се превърна в сив човек, който някой ден ще срещне това, за което е мечтал и ще го прогони и нарани, заради счупената си от другиго вяра в сърцето.

Единственото, за което съжалявам, е, че не съм музикант, художник или поет - за да превръщам тъгата в красота! Но поне мога да използвам като потребител всички тези красоти, за да лекувам себе си.

Уикендски любител-кулинар

Наскоро установих, че храната може да е голямо удоволствие, ако сам си я направиш добре. До момента  кулинарията като хоби стоеше срамежливо в ъгъла, но сполучливите ми любими ястия го изкараха на преден план. А една хубава храна, хубава книга и хубаво филмче могат да направят от студения неделен ден една добра уютна почивка у дома.

Сутрешно кафе с палачинки
Истината е, че палачинките са толкова лесни за приготвяне, колкото са и вкусни. С 250 мл. прясно мляко, 2 яйца, към 200 гр. брашно и супена лъжичка разтопено масло се приготвят поне 6 броя. Изключително добри са с лютеница и сирене или с лютеница и мортадела (в солен вариант). Това, че със сметана и шоколад са вълшебни, дори не подлежи на коментар.

Гъбена супа с препечени филийки
Една много ароматна супа за обяд за любителите на гъби като мен. Нужни са само 250 гр. гъби, един морков, чушка, доматче,  глава лук (в много рецепти е с праз) и малко подправки като  джоджен, чубрица, магданоз, сол и босилек + 2 с.л. зехтин.

Следобедна закуска - кафе с бисквити
Тази част не изисква никакви кулинарни усилия. В случая бисквитките са купени (поради факта, че до момента сладкишите се оказват голямо предизвикателство за мен и не са хвалене), кафето е домашно. Подправките за добър начин за прекарване на следобеда - книжка, филмче, сериалче.

Две добри предложения за основно хапване:

Пълнен лаврак със зеленчуци
Лавракът се оказа скъпичка рибка, една сравнително малка излиза на цена 8 лева. Обаче се води и една от най-хранителните и вкусни риби. За съжаление, тя е на изчезване на някои места по света, включително - Черно море. Хищна е, трудно се чисти, така че е по-добре да се избере някоя почистена. Почистената и измита рибка се поръсва с подправка за риба или черен пипер, магданоз, джоджен, босилек, мащерка. Същите подправки се слагат и в плънката, която в моя случай се състоеше от 1 глава лук, 1 тиквичка, няколко маслини, 4-5 нарязани за дребно кисели краставички, 250 гр. гъби, 1 ч.ч. ориз, 3 супени лъжици лютеница. Лукът и гъбите се задушават във вода с 1 с.л. зехтин, като постепенно след това се добавят нарязаните на дребно тиквички, краставички, маслини и малко още малко водичка. 5-6 минути по късно се добавя оризът, с една чаша и половина вода, подправките, и лютеницата. Сместта се оставя да покъкри 10-ина минути. След това се изсипва в и около рибата, а върху самата рибка се нареждат резенчета от 1 домат. Пече се час и се сервира с лимон.


Една допълнителна рецепта за лаврак, която не съм пробвала, но звучи вкусно - от "Пикадили" 

Италианска паста - Спагети с кюфтенца в доматен сос
Доста неангажиращо (поне в моя по-простичък вариант), но адски вкусно хапване. Спагетите (350-400 гр.) се сваряват в леко подсолена вода с малко зехтин спрямо указанията на опаковката. Моите в случая са Barilla N.3. След това се измиват и се оставят в тенджерка настрани. После се приготвят кюфтенцата със смес от 500 гр. кайма, вътрешността на една препечена филийка - ситно нарязана или счукана, както е по-лесно, 3-4 листа пресен босилек, 2 супени лъжици пресен магданоз, нарязан на ситно, 1 яйце, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. сол. Каймата се омесва и от нея се пържат средно големи топчести кюфтенца (стават към 10-ина), които след това се слагат на кухненско руло, което да попие мазнината. За соса - 1 глава лук, нарязан на лентички се пържи/ задушава няколко минути в малко вода, добавят се 500 гр. доматен сос, 2 с.л. лютеница, 125 мл. червено вино (аз сложих розе) и 4-5 листа босилек, нарязан на ситно. Оставя се да покъкри 5 минути и след това към спагетите се добавят кюфтенцата и всичко това се залива със соса. Ястието се сервира с настърган пармезан и по желание - с малко босилек. По принцип в рецептите, които четох, както в кюфтенцата, така и в соса имаше по няколко скилидки чесън, но тъй като въобще не обичам миризмата на чесън, го изключих от рецептата.

Вкусно начало на едно ново хоби!

Да препоръчам - много харесвам рецептите в сайтовете 1001recepti и supichka.com

Любов и вино... вино и любов!

14 февруари винаги предизвиква еуфория от сърца и балони, все едно че за жените един ден в годината стига. Признавайте! О, да - дори и 1001 рози да получим на 14 февруари, на 15-и, ако любимият обърне повече внимание на колата, например, споменът за розите във вазата няма да го спаси. 

Но... Добре е, че го има този ден - един малък повод за разнообразие, топлина и уют в и без това кишаво-снежния и студен февруари. Замислете се колко много празници има през зимата и всички те ни дават една идея повече топлинка насред депресиращата студена и тъмна зима. 14 февруари е един от тях.

И още - по нашите ширини този ден е отреден за почит към виното. За някои това е повод за противопоставяне на две традиции и търсене на религиозни и културни доказателства защо Свети Валентин не е наш. Е, не е, де, но аз обаче мисля (и не само аз!), че един ден с малко повече любов и вино няма да ни навреди. Без значение дали сме обвързани или не. Въпрос на гледна точка е дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Ето една гледна точка за наполовина пълни чаши - липсата на любов може да ни даде повече надежда, ако позволим това! А ако пък чашата е пълна догоре с любов - няма нужда от думи, знаете, че прави чудеса за сърцата ни!

Снимка: sxc.hu

Сбогом, Кари! Няма да ми липсваш

Заличаването на сериал от архива на личния компютър може да бъде новина на десетилетието. Особено ако сериалът е "Сексът и градът", а компютърът е моят. Буквално повече от десетина година убивах време с художествено интересния живот на Кари и момичетата. На ученическото ми бюро още има плакат на Сара Джесика Паркър от едно тийнейджърско списание.

Противно на задълбочените коментари за лошото влияние на сериала върху младите, аз не съм Кари и никога не съм искала да бъда. Личният ми свят е доказателство, че мъжете са кът и уж подбрани (макар че сега имам дълбока съмнения в критерия си за подбор?!), а емоционалната ми душа направо си е наложила вето на безразборните влюбвания и разлюбвания. Не за друго, но съм склонна да стана клиент на някое розово хапченце. Въпреки че повече вярвам на чичко Фройд, а не на фармацевтичните компании. И той е казал, че гневът и страхът, и самотата трябва да се насочат в друга посока. И ще бъде ден! Ама трудно нещо е това психологията. Ти си отсичаш и казваш едно, пък друго правиш :-) В краен случай, правиш си блог и си пишеш, пишеш, пишеш - кротко - докато мине :) Истина е, че думите помагат. Аз знам много, на 4-5 езика. И обичам да ги използвам :-)

(За протокола - друг мой любим сериал е "Анатомията на Грей". Нямам мечти да бъда хирург.)

Късането с Кари Брадшоу обаче е неизбежно.

Съпричастност към идеалите: Je suis франкофон...

Аз съм франкофон. Което означава, че харесвам езика и културното наследство на тази държава. Фен съм. Не създадох блога с мисълта да пиша по-сериозни неща, но, някак, смятам, че не върви любовта към Франция да се изчерпва със споделяне на вдъхновени снимки на Айфеловата кула и прочувствени шансони с кадри на Шанз-Елизе. Трябват още съпричастност и солидарност и с по-сериозни теми. Поне това.

Je Suis Charlie. Защото Charlie за по-малко от 24 часа стана идеал, пред който аз лично се прекланям и най-вероятно никога няма да бъда. Най-малкото защото (поне за момента) животът ми не ме е срещал с избора на тези карикатуристи, които загинаха по такъв трагичен начин. Моите житейски борби са доста по-скромни и опитът - по-малък.

С вяра по детски за 2015-а

Посрещнах 2015-а с някакво хубаво усещане. Без конкретна причина. Или поне със сигурност не с лична. 

Обаче, някак не е задължително най-прекрасните неща да се случват на мен точно в този момент, за да вярвам в доброто и красивото. Трябва да го откривам наоколо, защото го има и тепърва предстои.

Снощната вечер беше кротка и спокойна в компанията на две мили приятелски двойки и едно сладурско детенце, което сега открива света и думите. Но започна и приключи у дома с една песен, която не бях слушала толкова пъти, когато беше популярна. С интерес проследих детската "Евровизия", на която Крисия така убедително взе среброто заедно с Хасан и Ибрахим, но признавам си, по случайност чак снощи се заслушах истински в текста. 

Може би, защото точно това искам за 2015-а :-) Защото детският свят е толкова по-красив, а този на възрастните - толкова сложен :-)