Завръщането, *разказ, вдъхновен от ново хоби

Последните месеци прекарвам в търсене на "нови предизвикателства", хобита и въобще - източници на положителни емоции, стойностни занимания и прочие. Едно двумесечно пребиваване в репетиционната на МОНТФИЗ, обаче, ми показа, че трябва да избирам и хобита, на които имам времето да се посветя, колкото и да не липсва желание и въпреки срещите с прекрасни хора. 

Сега, на по-забавени, но също така вдъхновителни обороти, се занимавам с курс по творческо писане към арт студио Public Republic. Литературните похвати как един текст да не бъде просто написан, а добре написан, си струват, задачките провокират въображението, а споделеният опит с преподавателката може и да ме срещне с ново любимо произведение или автор.

Разказът се казва "Завръщането" и мисля, че в споделено пространство като личния ми блог стои доста добре.

Морска снимка: Гери

***

Завръщането в родното място отдавна вече не го изпълваше нито с радост, нито с носталгия. Липсваше и нетърпението, което преди години, когато жена му беше жива, караше сърцето му да бие лудо - също както се мята безпомощна риба, извадена на брега. Сега островното градче беше просто спирка, 52 часа, които да прекара на твърда земя, без да усеща полюшването на морето под краката си. Загледа се в шарените къщички, подредени като църковна мозайка на хълмовете и въздъхна. Тази клета, примирена възхишка разказваше трепетите на цял един живот и сега беше готова да излети, все едно, че вече нямаше какво да се добави в тази история, защото тя е приключила. Липсва само последното изречение, но в живота то винаги води със себе си смъртта. 

Коледният ангел

Коледа мина, но романтично-празничното настроение още тлее, даже гори в мен, запалено от леките романтични филмчета, които изгледах на топло у дома.

Един от най-хубавите, на които попаднах, е "Коледният ангел" (Angel of Christmas, 2015). В него се разказва за младата журналистка Сюзън, чиято първа писателска задача е да напише вдъхновителна и истинска коледна история. Естествено, тя не харесва празниците, защото бившият й приятел я е напуснал на 25 декември и филмът проследява връщането й към романтиката и преоткриването на магията на Коледа.

Историята, която тя избира да проучи и разкаже, е за коледната фигура на ангел, ръчно изработена от прадядо й като подарък за актрисата, в която бил влюбен. В крайна сметка, тяхната любов не просъществува, но ангелът се оказва доста добър сватовник за членовете на семейството. Така, докато Сюзън открива биографията на русия ангел с лавандулови очи, той й дава напътствия в любовта.

16 желания за 2016!

Идването на всяка една Нова година винаги ме изпълва с разноцветни емоции. От една страна, правя си равносметка за изминалата година и съответно - раждат се мечти за новата. Много вяра и мъничко тъга. 

Нооо, първият пост за тази година няма да бъде за равносметки, а за желания, 16 на брой за 2016-а!


* Да посетя пет красиви места в България
* Пътуване до нова държава
* Да се кача на кон
* Да опитам калвадос
* Да намеря поне пет книги, които да попаднат в списъка на онези, които трябва да се прочетат поне веднъж в живота
* Ново хоби/ умение
* Нова работа / занимание 
* Да опитам 12 нови ястия 

Книга на 2015-а: "Време да се живее, време да се мре", Ерих Мария Ремарк

През колкото повече гадости някой минава през живота си, толкова по-дълбоки, чувствени и истински произведения може да сътвори - независимо дали става дума за литература, музика или изобразително изкуство. Ерих Мария Ремарк е едно много точно доказателство на горната теория.

Роден в Германия, но прекарал голямата част от живота си извън родината, той е автор на едни от най-въздействащите антивоенни романи, а картините на войната, които описва, са толкова детайлни, че оживяват във въображението, за да останат там дълго време.

Прочетох "Време да се живее, време да се мре" (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) за една нощ. Историята е толкова завладяваща, че не исках да изляза от нея. Книга за любовта, за войната, за младостта и надеждите, за съдбата на един народ, обречен на разруха от едни загубили ума си ръководители.

Ремарк прави много ясно разграничение между добрите и лошите във войната (във всичките си книги). Описва чувствата и съдбата на обикновените войници - онези, които са изнасяли първите линии на ужаса, били са се за идеали, които не са споделяли и са губили всичко, което имат. А там някъде по горните рангове на властта, страхливи, но жестоки партийци са давали нареждания, без никога да са изживявали несгодите и ужаса на фронта.

Филмче на 2015-а: Малкият принц

"Малкият принц" (Le Petit Prince) на Антоан дьо Сент-Екзюпери е може би една от най-известните творби за деца, които изобщо не са само за деца. Най-известните цитати от нея са:

- Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".

- Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

-  Какво значи "да опитомиш"?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...

- Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

И така нататък, и така нататък... Колкото и клиширано да звучи, тази малка книжка е една от най-любимите ми, дори не зная колко пъти съм я чела както на български, така и на френски. По тази причина, очаквах новата анимация по историята с огромно нетърпение и бях изключително нещастна, когато разбрах, че макар и филмчето да излиза във Франция през юли, у нас то идва в края на годината. Шест месеца път си е доста време, чудя се дали е минало и през пустинята.

Щастливо стечение на обстоятелствата, обаче, ме изпрати в Белгия през октомври, в съчетание с един свободен неделен следобед и случайно намерен киносалон. Така се запознах с "Малкия принц" на Марк Озбърн (Mark Osborne) още през октомври. И останах очарована!

Музикална любимка за 2015: Sia

Въпреки че съм сигурна, че през годината е имало не една или две песни, които са ставали "най-новите ми любими", изпълнителката, която открих като много любима е Sia.

Младоликата австралийка (която е 40, а за мен е под 30) ме впечатли не само с хубавия глас и ритмични песни, а и с пластиката си. Хореографията в клиповете й е впечатляваща, от онези, които ти се иска да можеш да имитираш, но някак няма как да се получи. Затова просто гледаш, слушаш и се забавляваш.

Най-любимата от любимите ми нейни песни е Elastic Heart.

Втората по любимост е другият й много известен хит - Chandelier.

С нетърпение ще очаквам новите й проекти и през 2016-а! Сигурното е, че тя ще бъде прекрасен фон на днешния ден!

Легендите, които звездите разказват

Легендите ни разказват магически истории от едно много, много далечно време. Не знаем истински ли са или не, но ги харесваме. Тази, например, съм доста сигурна, че е по-скоро интересна хрумка на сценаристи на романтичен филм на Hallmark, отколкото история, която обикаля Тексас, но пък ми се прииска да я споделя.

Филмовите открития на коледна тематика продължават. Принцовете свършиха (засега), но в галоп пристигнаха каубоите.

Историята е следната... Дивият Бил се влюбил в младо и красиво момиче на име Джозефин. Но една вечер, когато навън върлувала снежна буря, той не се прибрал. Тогава бил видян и за последен път. 

Бил обичал да пее на любимата си красиви любовни песни на Коледа и двамата се разхождали хванати за ръка из полетата. Веднъж й набрал камелии и й казал: "Ще те обичам вечно, сладка моя Джозефин". 

След изчезването му, тя изплакала повече сълзи, отколкото има на небето. Чакала го нощ след нощ, молейки се, че ще го види отново.

Година по-късно, сълза след сълза, тя просто не можела да се откаже от Бил. Но баща й бил сигурен, че той няма да се върне и решил да омъжи дъщеря си за момче на име Бадуей. И така - църквата била пълна с приятели и роднини, които били много щастливи за Джозефин. Но там тя заплакала от тъга, с молитвата да отиде надалече със своя любим Бил. И тогава чула любимата песен, а от небето започнали да падат камелии. Бил слязъл с коня си от една светкавица, грабнал я и я двамата тръгнали нагоре към звездите.

Историята звучи добре като песничка във филма, а как точно се вмъква в сюжета му и има ли наистина камелии през зимата, можете да разберете, ако го гледате - Сияйна Коледа (One Starry Christmas).