Най-новото попълнение в списъка е филмът "Принцесата на Монако", който се върти в кината. Безспорно е вълнуваща историята на холивудската актриса Грейс Кели, която оставя живота си на свободна американка, за да заживее този на принцеса в една консервативна и политически зависима от Франция монархия. Никол Кидман определено е много подходящ избор за ролята, защото по много трогателен и категоричен начин пресъздава душевните терзания на една силна жена, която осъзнава, че животът на една принцеса в никакъв случай не е приказен. Тя обаче упорито приема предизвикателството да се справи блестящо и с най-трудната роля в живота си в името на любовта.
Съвсем не толкова романтична е съдбата на френската кралица Мария-Антоанета. На Кирстен Дънст се пада предизвикателството да покаже противоречивата личност на кралската особа от австрийски произход, която става известна с разточителството и ексцентричността си в приказния Версай, докато французите тънат в бедност. В крайна сметка, става жертва на гнева на народа и животът й завършва на гилотината в центъра на Париж. Смята се, че въпреки твърде крайните си светски изяви, тя е била много интелигентна и духовно богата жена, която по свое усмотрение изгражда част от красотата на двореца, който впечатлява туристите и до днес. Явно обаче скуката надделява и животът на една принцеса може да претърпи всякакви обрати.
От кралския двор на Франция отиваме в царска Русия. Третата героиня не е реална историческа личност, а е литературна героиня. "Анна Каренина", смея да твърдя, е най-популярният роман на руския класик Лев Толстой. Тя е и примерЪТ за богатата палитра на женската душа - силна любов и силна ревност, които се сблъскват и преплитат с възпитаното чувство за дълг към семейството и социалното обкръжение. Анна не е принцеса, но е част от висшето руско общество, което също робува на стриктно изградени задушаващи порядки. В името на малко щастие с граф Вронски тя жертва живота си в преносен и буквален смисъл. У зрителят (и читателят за мен обаче си остава усещанието, че през повечето време тя е нещастна, заради терзанията и лутанията, на които се самоподлага. Доказателство, че колкото и тръпка да има в изпепеляващата по този начин любов, тя не винаги има щастливия край, който ни внушават приказките. Този филм впечатлява и с един много оригинално режисьорско решение - Москва и Санкт-Петербург са представени като театрален декор, а не са просто реалистични макети, които пресъздават атмосферата на градовете, в които се развива действието. Това, съчетано с руския балет, създава една топла приказна атмосфера, която ни вкарва още по-дълбоко в епохата и страданията на героите.
Всъщност, нито една от тези приказни истории не завършва точно с "и три дни яли, пили и се веселили", но, за съжаление, реалният живот не е като в приказките. Това обаче не пречи да вярваме в тях, да се стремим към красивото и да се борим за щастието си. Независимо какво ще се случи преди финалните надписи.
