Декемврийски приказки: Моя Нова Година

Остават броени дни до началото на 2015-а. И тъй като след Коледа приказките вече не са коледни, време е за кратък поглед към посрещането на една Нова година и изпращането на една Стара.

За днес избрах едно наистина прекрасно стихотворение на неповторимия Дамян Дамянов - "Моя Нова Година".

Родният Ботевград

Равносметката: Любими песни

Безспорно краят на годината ме кара да се замислям за равносметката на отминалите години. И след като някак успях да из/о/пиша чувствата си в пост вчера >>>, то днес е време за малко музика. Последните дни в плейлистата ми фигурират три песни, които имат известен заряд на отминало време, а и отговарят на емоциите ми днес.

Ти гледаш все към мен,
следиш ме постоянно.
Искаш ме сразен
и стреляш безпощадно.
С всяка дума, с всеки жест
нараняваш ме.
А розите имат бодли и боли от тях.

Миро - "Убиваме с любов"

За ефекта на пеперудата, равносметката и други демони

Празниците по традиция засилват емоциите, а в някои случаи и ги разбъркват. За едни многото почивни дни са прекрасно време за създаване на спомени. За други са свободно време, което им напомня къде ги боли. Като цяло - време е за равносметка.

Много съм щастлива, че през тази година на мои приятели им се случиха наистина вълшебни неща. Защото тези истински истории са най-добрият стимул да продължаваш напред, въпреки че на теб в момента ти се случва друго.

Не знам дали има значение фактът, че 2015-а за мен е годината, в която ставам на 30, но се оказва, че равносметката ми е по-глобална. Чувствам се на кръстопът, както преди малко повече от 6 години. Тогава започна едно работно пътешествие, което в следващите 4 години ми създаде всякакви емоции и което, от вече по-дистанцирана гледна точка, оценявам като нещо положително. Дори незабравимо, защото се оказа силно предизвикателство. А аз явно имам нужда от предизвикателства, във всякакъв план :-) Всичко, което променя средата, обстановката, навиците, хората наоколо, амбицията и развитието. Без значение дали е работа, хоби, емоция или пътуване. Но сега точно не е време за емоции, тъй като трябва време да отминат тези, които в момента нося в сърцето си.

Коледни приказки: Първи сняг

Време е за коледни приказки! Всеки ден до края на декември в "Приказки и мисли за (не)пораснали деца" ще си припомняме по една :-) Очакваме и вашите предложения като коментар под статиите или във Фейсбук! :-)

Днес изборът е специален. Разказът е на един от класиците в литературата ни, майсторът-разказвач на истории за българското село - Елин Пелин. Снежната картинка е съвременна - от софийския квартал "Младост" 1.

През нощта духа силен вятър. На сутринта времето омекна и заваля сняг. От сивото снишено небе се посипаха на превара дребни снежинки, запчелиха гъсто въздуха и бързо-бързо погнаха да покриват погрознялата земя с бяла рохкава покривка, девствено чиста.

Селото се потаи, сякаш заспа под нежното копринено шумолене на снежинките, и от комините се заиздига сладкоструйно тънък син димец и се понесе към небето като обредно кадение.

Коледни приказки: Коледари

Време е за коледни приказки! Всеки ден до края на декември в "Приказки и мисли за (не)пораснали деца" ще си припомняме по една :-) Очакваме и вашите предложения като коментар под статиите или във Фейсбук! :-)

Днес ще видим кои са горските коледари на Йордан Ступел.

Снимка: sxc.hu

Мили Дядо Коледа, дай ни чувал, пълен с вяра

Мили Дядо Коледа,
тази година си пожелавам едно - дай ни чувал, пълен с вяра.

Защото имаме нужда от повече вяра. Вяра в Бог, в доброто, в теб, в приказките, в сърцето, в ума, в човека до нас, в семейството, в приятелите, в колегите, в непознатите по улицата, в политици и крале.

Вяра, че болните, самотните, бездомните и бедните ще намерят своя бряг и ръка ще им бъде подавана не само на празници. Вяра, че децата ни ще растат безгрижни; че на лицата на любимите ни същества винаги ще грее усмивка; че всеки от нас ще намери път за сбъдването на най-съкровените си мечти!

Трябва ни вяра, с която да ставаме всяка сутрин и да намираме своето вдъхновение във всичко, което ни предлага животът. Дори и в най-горчивите хапки. Трябва ни вяра, за да обичаме. Трябва ни вяра, за да се борим. Трябва ни вяра, за да продължим напред. Трябва ни вяра, за да спрем да се страхуваме.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Всяка година по това време си припомням една конкретна приказка. Или по-скоро - статия. Статия, в която един възрастен обяснява на едно 8-годишно момиченце, че има Дядо Коледа. Защото всички ние имаме нужда от вяра :-)

---

Коледа е най-приказният ден в годината! Защото всички имаме нужда от точно такъв ден, в който да забравим ежедневните проблеми, да отворим сърцата си за малко топлина и любов, да се усмихнем и да прекараме време с хората, които обичаме.

По празниците всички имаме нужда от доброта и самите ние ставаме по-добри, по-меки, по-спокойни, по-човечни. Имаме нужда да простим, да погледнем напред или нагоре към звездите и да повярваме, че нещо още по-добро ни чака някъде там.

Искам да ви честитя Рождеството с една приказка, която много обичам и която препрочитам всяка година на този ден. Приказка, която доказва, че и порасналите деца имат нужда от чудеса... и вяра! 

***

21 септември 1897 г. Уводната статия в New York Sun. Автор е редакторът на вестника Франсис Чърч.