Вярвам!

Дребните жестове могат да направят деня ми по-слънчев и да ме измъкнат от сивотата. Защото се случват непланирани, неочаквани, неразграфени. И означават много, точно когато хорският егоцентризъм под общ знаменател ме остави обезкуражена и сама на един ъгъл.

Дава топлинка в душата знанието, че някъде на някого му пука, просто ей така, достатъчно, за да уважи дребните женски желания. За да се съобрази, да предложи и да иска. И сега знам, че не напразно вярвам, че светът може да е искан само за двама. Не за навалица! 

И съм щастлива, че осъзнах колко хубаво е да се научиш да си сам. Че мога и без комунална любов, и без комунални приятелства. Защото комуните са вглъбени в себе си и своето забавление. Защото там няма да намеря личното щастие, тъй като по-важно винаги ще е нечие чуждо, общо и преходно. Защото няма нужда там да оставям сърцето си, да се вглъбявам в общото "трябва" и да чакам нечия съобразителност да надскочи комуналния нарцисизъм. Защото моята си вяра е по-силна и няма да я дам.

Полезно е, че дребните жестове връщат към живот и подпалват вярата, че някъде там има светлинка. Светлинката на личните ценности и желания. Защото сега вярвам, че някой някъде, макар и да не знам къде :D, би споделил точно тях и би искал само тях. И би ме отвел (мен и само мен!) към по-красиви и нови места.

Защото дребните жестове правят деня ми по-слънчев! И както историята казва - дела трябват, не думи!

Снимка: sxc.hu

Една мечта наивно дива

Помните ли в какво вярвахте на 18? Аз наивно вярвах в доброто. Радвам се, че след 10 години отново вярвам в това. Една идея по-назад, но все така наивно напред. А назад във времето ме върнаха разговори със съученици от гимназията. Ще се събираме отново този май - "след 10 години"... Преди 10 години душата ми беше това - една мечта наивно дива...;)

Моят сън

Сънувах сън - какъв чудесен сън!
Сънувах сън по-красив от нежна песен.
Сънувах щастие, сънувах аз усмивки вън.
Сънувах вас! Сънувах всички вас таз есен!

И в този сън нямаше кръв и убийства,
и в този сън нямаше мрак и тъга.
В този сън нямаше подлост, безчинства,
в този сън нямаше глад, нямаше нищета.
 
В този сън имаше радост и песни,
имаше щастие, имаше само слънца.
В този сън всички бяхме мили, любезни - чудесни.
В този сън царуваше любовта.
 
В очите на всички ни имаше спокойствие, младост,
надежда и вяра в живота аз виждах във всяко сърце.
Утрото ни срещаше с покой, емоция, ведрост,
а залезът ни изпращаше със смях на дете.
 
И сега, аз гледам през прозореца навън
как идва есента - тъй пъстра, огнена, красива.
И чудя се - дали пък този сън
бе просто сън или мечта наивно дива...

2004 г.

Ако на някой му хареса, разни такива слова по онова време се публикуваха в ХуЛите - моят профил е тук >>> 

пс. Контактите там не са истински, а анонимни. Явно от малка съм имала недоверие към интернет. Не мога и да ги променя точно сега, паролата се е изпарила от глава ми за тези години...

пс2. Малко е тромавко, но сърце не ми дава да редактирам 18-годишното си аз ;) Това са били думите тогава, нека бъдат и сега.

Олимпийска приказка

Всички търсим приказното и детското в себе си, дори и като възрастни. Това показа и церемонията по закриването на Зимните Олимпийски игри в руския град Сочи. Едни от най-добрите професионалисти в света бяха сътворили една прекрасна зимна приказка, в която по безспорно красив начин се преплитаха балет, цирк, музика и необятната руска литература.

Факт е, че страна с такава богата култура и история можеше да ни разказва царствени приказки с часове, а не по-малко заинтригуващо беше и краткото представяне на следващия олимпийски град Пионг Чанг в Южна Корея през 2018 г. Тази приказка ще бъде още по-интересна и екзотична.

Всички се нуждаем от приказки, дори и всяка от тях да има своя край. И да пророним по една сълза като мечето Мишка, когато духна Олимпийския огън и сложи край на тази ледена приказка, която за спортистите и любителите на спорта, не се съмнявам, е била магическа.

Порасналият свят продължава да разказа и да се забавлява по детски, просто защото тези малки и красиви удоволствия радват окото, сърцето и душата.

Едно писмо до ул. "Рьойли" 102

Здравейте,

аз съм писмо, което носи един куп туристически картички и брошури, които показват колко красива е България. Подателката ми - мама, специално подбра книжка с гланцирани страници и едни от най-прекрасните природни пейзажи. Важно беше, защото са предназначени за художничка от Япония. Двете с мама се запознали като съквартирантки в едно студентско общежитие в Париж. Там отивам и аз - чух, че улица "Рьойли" 102 в XII-и район е много китна и спокойна, но същевременно и добре свързана с останалата част от необятния град.

Тръгнах ;-) Натовариха ме в един чувал с още други писма и ни качиха на един самолет. Жалко само, че не можем да гледаме през прозореца. Затова поспахме по време на полета. Картичките ми се обърнаха на излитане, но дискомфортът премина бързо. Само след няколко часа кацнахме, бързо ни извадиха и натовариха на друга кола. Брей, в тази страна говорят друг език, странно звучи. Как ли се изписват тези звуци? Сигурно трудно.

Две преразпределяния по-късно разбрах, че вече пътувам за пощенския клон на на 12-ия район на Париж. Тук се намира моята крайна дестинация. На следващата сутрин вече си отдъхнах - още малко оставаше и щях да съм при моята получателка. На път видях метростанция Grands Boulevards, която е съвсем близо до кампуса, наречен "Вивалди", който приютява студенти, озовали се във Франция по една или друга причина. Мммм, наоколо явно има и от типичните малки кафенета, в които се пекат и домашни кроасани. Няма как да се сбърка ароматът.

Тъжна истинска история по Смирненски

Снимка: sxc.hu

Днес на път за работа чух една жена да разказва в тролея как младо момче е било пребито на улицата в нощта на Свети Валентин. Продавало балони-сърца за празника. Случило се близо до площад "Славейков", а жената го видяла рано сутринта. Лежало неподвижно на паважа, заобиколено от полицаи.

Що за идиот трябва да си, за да пребиеш продавач на балони, извинявам се?! Не вярвам оборотът да си е заслужавал и не смятам, че точно тези дребни улични търговци трябва да стават жертва на агресия от страна на недоволните биячи. Утре защо да не ограбят бабката, която продава кокичета - ето една лесна мъжка постъпка.

Една чудесна "Зимна приказка в Ню Йорк"

Нямах идея, че ще бъде он онези истинските игрални приказки. Бях подготвена за просто красива любовна история. Но „Зимна приказка в Ню Йорк” (Winter's Tale) е филм, който надминава очакванията.

Приказката идва, за да ни напомни, че чудесата съществуват, хората до последно пазят надеждата си и всеки човек и съдбата му са уникални за света. Борбата между ангелите хранители и дяволите на Луцифер е вечна, но в града на справедливостта надделява... вярата в това, че едни ден се превръщаме в звезди.  

Безпорно за магията на приказката допринасят и актьорите. Невероятната игра на Коли Фарел и Джесика Браун-Финдли ни показва каква трябва да е истинската, макар и засенчена от мрака на туберколозата любов. Тъжната история как можеш силно, безпроблемно и истински, когато знаеш, че този поглед, целувка или миг може да са ти последни.  Допадна ми и изобразяването на „лайфстайла” на тъмните сили в рамките на 100 години – време, за което не само справедливият Ню Йорк се променя. Изборът на роля на Уил Смит също е добър ;-)

Безспорно добър диалог. Чудесна игра. Приказна история. Препоръчвам горещо!  

В случай на влюбване, счупи стъклото

Обожавам рози. И романтиката. И Париж ;-) Усмихна ме ето тази инициатива във френската столица за Свети Валентин - "В случай на влюбване, счупи стъклото"... Като при пожар ;)