Прага в сърцето ми!

Има градове, които очароват. Има градове, които ти допадат. Има и такива, в които се влюбваш. А някои просто остават в сърцето ти - заради атмосферата, красотата, срещите, малките улички, подредените кукленски витрини и гостоприемството на жителите им. Такава се оказа Прага за мен. Един топъл град, чиито червени покриви намериха място в сърцето ми, а стръмните улички на Стария град (Staré Město) и Малкия град (Malá Strana), както и Карловият мост (Karlův most) с река Вълтава се показват пред мен, когато затворя очите си.

Не мога да пропусна и красотата на чешкия език, който примамва с леко сродните думи, които има с българския, а в същото време (изглежда) почти всяка дума е обрисувана с по няколко вида ударения.

Въпреки че и чешката столица е доста забързан град, както всеки голям град в Европа, усетих в хората някакво относително спокойствие, мило отношение, усмивки. Е, никой не е танцувал по улиците, разбира се, но някак и никой не изпита нуждата да ми покаже колко му е тъп денят, колко бърза, колко досадни сме туристите. Освен това, младите хора, с които се запознах, бяха изключително отворени към новодошлите и с интерес разменяхме истории за животите си, а мъжете, без изключение, се оказаха невероятни - изключително възпитани симпатяги.

"Черно и сребърно" - кратка рисунка на любовта

"Черно и сребърно" на Паоло Джордано (Издателство "Колибри") е малка, спретната и интимна книга, която ни разкрива обикновения свят на семейството и любовта.

Историята е разказана през призмата на живота на трети човек – помощницата Госпожа А., която е различна, чувствителна, всеотдайна и много обичана. Неизбежно емоциите се показват на повърхността, когато добре споеният свят на младото семейство се разклаща от неизличимата болест и смъртта на грижовната дама.

Книгата ни учи, че понякога любовта сякаш не съществува сама за себе си, а се крепи на наличието на свидетел.  Така основните герои – преподавателят по физика и съпругата му декоратор Нора, трябва да си дадат сметка, че черният цвят – неговият философски поглед към живота, и сребърният – нейната жизнена сила и неуморна енергия, не се сливат, а си съжителстват.

Цялото ми ревю на книжката можете да прочетете в Jasmin.bg!

Вдъхновителна среща по френски

Понякога големите вдъхновения идват случайно. Докато си четях приятната книга за женската душа "Убежище в Париж" (Hidden in Paris), реших да разгледам и интернет страницата на автора на романа - Корин Ганц (Corine Gantz). Веднага ме впечатли специалното място, което е посветила на кориците на книгата си в отделните държави.

Така се реших да й драсна няколко реда  – да я поздравя за великолепния дебют и да й споделя, че вече е обичана у нас. Резултатът – тази изключително мила жена не просто отговори в рамките на часове, а и разказа за „онлайн” запознанството ни в своята страничка (и добави и нашата корица към колекцията си) .

И още - Корин Ганц се съгласи да даде специално интервю за мен, българските си фенове и читателите на Jasmin.bg, за да разкаже какви нови изненади готви за читателите си, какво й липсва от родната Франция и кои са тайните на щастливия брак.  

Тя прекарва първите си 20 години във Франция, а след това се мести в САЩ, движена от любовта. Романът, преведен на множество езици, е нейният дебют, но тя вече готви нови изненади за читателите си.

Ето част от отговора й за взаимоотношенията с партньора в живота:

Всеки един ден е възможност да градите доверие и добро отношение, които са основата на добрата връзка. Основата се гради на това, че малко мило отношение и внимание могат да се противопоставят на някоя разменена груба дума или несъгласие. Но първо трябва да седнете и да разберете дали и вашият партньор се намира на същата права като вас за тези неща.
Някои хора просто искат да бъдат ядосани или искат да бъдат прави и искат да изкажат недоволството си, защото се недоволни и не са щастливи със самите себе си. Те искат това повече, отколкото да бъдат щастливи. Трябва да погледнете ситуацията и да бъдете честни със себе си. Понякога може да откриете, че вие сте този, който иска да е ядосан, да изкаже недоволство и да си го върне на партньора с отказ на интимност и т.н.

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg!

"Убежище в Париж": пътешествие към женската душа

"Убежище в Париж" (Издателство „Колибри”) на Корин Ганц завладява с френски изречения, романтика, много женственост, мъничко тъга и описания, които могат да те накарат да усетиш аромата на маслени кроасани и дори да почувстваш опиянението на червеното вино.

(...)

Париж, най-романтичият град на света, неизменно присъства като отделен герой в тази женска история и като любезен домакин дарява трите чужденки с утеха и вяра под формата на храна, китни улици за дълги разходки, атмосфера, вино и всичко типично френско.

Цялото ми ревю на книгата може да прочетете на Jasmin.bg!

Минутка за Ботев

Традиционно на 2 юни в 12:00 ч. сирените ни подканят да постоим прави и да преклоним глава за една минута в памет на един от най-известните ни борци за свобода Христо Ботев. За мен името на поета-революционер винаги е имало едно специално значение, защото града, в който прекарах първите си 18 години, носи неговото име. (Така както за мен имат специално значение и Никола Вапцаров, и Алеко Константинов, тъй като са патрони на училищата, в които съм учила. Причината - като ученик присъстваш на повече тематични тържества, ако мога така да се изразя и неусетно учиш една идея повече за тези хора).

Но ставаше въпрос за Ботев. Даваме му една минутка годишно и прави впечатление, когато, дори в малкия град, една част от хората не се спират. Никога няма да разбера дали просто бързат или чувството да вървят, докато другите са смирени, ги кара да се чувстват... яки? Неземни? Пичове? Каквото и да е, нямам намерение да менторствам или да им посвещавам повече време.

Та - и днес си спомнихме за Ботев. С мълчание, с цветя, със стихотворения(та му). С някоя книга или учебник по история, защо не. В онази минутка, докато сирените у дома, в Ботевград, измъчено виеха, си помислих как ми се иска да си спомняме за него просто така, дори и да е само веднъж годишно - с цветя и мълчание. Защото неговите думи и дела са най-силните. Неговата кауза - най-добрата.

Защото Ботев не е булевард или част от име на град. Не е лик за татуировка. Не е име, което да ползваме, за да оправдаваме нещо-си-патротично днес. Ботев е едно от великите имена на своето време, онова, отминалото, и е достатъчно да учим за него, за живота му, да четем думите, които сам е изрекъл.

Това за мен е втори юни. Една минутка за Ботев.

(...)

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

(...)

"Хаджи Димитър", Христо Ботев

"Метро 2035": последното приключение

Трябва да призная, че съм скептична към научната фантастика и доста трудно се впечатлявам от измислените светове от бъдещето, които се раждат в главата на писатели и режисьори. "Метро 2035" на младия руския автор Дмитрий Глуховски (Издателство "Сиела"), обаче, е доста завладяваща и богата история, поднесена с лек за четене език и много действие.

Цели 20 години са изминали от Последната война, която е заличила човечеството от лицето на Земята и последните оцелели, около 15 хиляди души, градят живота си в тунелите на метрото под Москва.

Изгубили вяра, повечето от тях дори вече не мислят за горния свят и са се примирили с тунелите, тъмнината, болестите и тежките условия. Почти всички, с изключение на един – сталкерът Артьом. Той не може да изпусне дори и най-малкия лъч надежда и тръгва на пътешествие, за да докаже на събратята си, че може би не са сами и светът, както го помнят, не си е отишъл безвъзвратно.

Цялото ми ревю на книгата прочетете в Jasmin.bg >>

Да се будиш с усмивка... и нежен аромат!

Снимка: Facebook.com/Sensorwake

Винаги съм искала да се будя щастлива, със скок от леглото и песен на уста. Десет минути преди алармата. След това сутрешна йога, кафе, чай, английска закуска, новини... и тогава чак да стане 9.00 часа. Уви, ако това се случи някога, значи е плод на онази част от мозъка ми, която фантазира сънищата. И значи още, че съм изключила сънено алармата на телефона, мушнала съм го за по-сигурно под възглавницата и съм притворила очи за "още 5 минути". Историята помни случаи, в които петте минути продължават час-два-три.

Обаче... Преди дни работата ми ме срещна с новина за една малка и иновативна френска компания, която разработва будилници, които казват "Добро утро" на собствениците си, като гъделичкат обонянието им. Компанията се нарича SensorWakе и е създадена точно преди година (на 26 май) от двама младежи. Единият от тях, 19-годишният Гийом Ролан, споделя, че много мрази сутрините и винаги е искал да намери начин събуждането да стане по-приятно. На това му се казва да си осъществиш тийн мечтата! Едно от признанията, че компанията и изобретението й имат бъдеще е, че техен партньор е не кой да е, а Google.