Когато всички мостове изгарят...

Всеки от нас има своите моменти, когато иска да изгори мостовете след себе си, за да започне на бяла страница. Бялата страница, за която си мечтая, защото в нея са съсредоточени новите ми мечти. Един кръстопът, в който трябва да сменя посоката...

На няколко емоционални пъти този блог беше на пътя да бъде заличен. В името на новото, което следва. И защото това е единственото що-годе "физическо измерение", което да изтрия, когато всъщност ми се иска да премахна дадени моменти и чувства от главата си. Но тях не мога и затова "трия" онлайн.

Понякога, обаче, в стремежа си към новото, осъзнаваме, че не всички мостове трябва да бъдат заличени. Защото разказът на Приказки и мисли за не/пораснали деца трябва да бъде продължен.

Независимо колко трудно се разказват историите на порасналите деца. Те са болезнени и значими, но носят и своята поука. А приказките са създадени, за да носят поука.

Поради тази причина този блог ще остане... такъв какъвто е, независимо от емоциите на списвача си. Защото приказките продължават... със силата и тишината, и болката, и поуките си :)