Пазителят

Има случаи, когато избирам филми за гледане по възможно най-заобиколния начин. Така се случи с "Пазителят" (The Giver). Мотивира ме статия, споделена във Фейсбук, която разказваше как снимка от протестите в България миналата година е намерила място в холивудската продукция. Наистина, гордея се, че трудът на наш фотограф е получил такава висока оценка, че и заплащане, благодарение на социалните мрежи. Подминавам с въздишка факта, че историята на плачещата девойка, която прегръща полицай, всъщност, се оказа не дотам автентична... Но тази актьорска игра е тема на друг разговор и няма място в поста ми :-)

(За проявилите интерес - повече за дебюта на снимката в Холивуд от в. "Труд", както и френската статия, която първоначално прочетох).

Истината е, че филмът се оказа доста вдъхновяващ. Малко бавен, не мога да кажа, че сюжетът е нещо немислено и непоказвано до момента, но преживяването си заслужаваше.

Защото просто си заслужава да ни се напомня отново и отново колко сив (буквално) може да бъде светът, ако в стремежа си да се предпазим от болка, се лишим от красивите емоции. Защото понякога в личния си живот имаме склонността да правим точно това - отказваме  си различни преживявания, защото вече сме го правили с някой друг и са ни наранили. Губим смелостта да обичаме и забравяме, че липсата на любов, щастие и позитивизъм ни превръща в безчувствени роботи, затворени зад привидно "щастливо-избрания-от-нас"  параван.


Това поведение се нарича отрицание. Отрицанието да признаеш, че дълбоко в себе си имаш нужда да бъдеш обичан по възможно най-искрено емоционалния начин.

Радвам се, че благодарение на една статия и голяма доза любопитство си припомних, че не трябва да съжалявам за нито една емоция, която си бушува в мен. И колко съм щастлива, че съм емоционална, чувстваща и обичаща! Независимо, че понякога емоциите правят и рани. Просто защото мечтата ми е да намеря любов и всичко красиво, което идва с тази идея за семейна идилия :-)

 Препоръчвам! :-)