„Разкази за Родината" - пародия на руската действителност

„Разкази за Родината” на руския писател Дмитрий Глуховски (Изд. „Сиела”) е сборник с изумителни фантастично-хумористични разкази, които пародират реалността в Русия.
В най-новата си книга авторът на поредицата „Метро”  и „Бъдеще” обръща поглед към Родината, при това с голяма доза тревога, като посочва най-болезнените теми в руското общество – корупцията сред политиците, бедността, сервилността и подчинението на медиите, държавният контрол над обществото.

Въпреки че разказите са в стил фантастика и съвпаденията с реални хора е случайна, читателят лесно се досеща кои части не са съвсем плод на въображението на Глуховски. Но, разбира се, той не пропуска и да ни разкаже как вижда света след години, а на фона руснакът и руската душа си остават същите.

В разказите му политиците са от други планети; учени откриват, че властниците въртят бизнес с пъклото; мутрите си купуват силиконови мозъци; вятърът от запад се улавя и използва за икономически подем; НЛО каца насред Москва; изборите вече се правят от машини, за да няма грешки; Третата световна идва и си отива… А руснаците дори не забелязват.
Двата разказа, които ми харесаха най-много са “Utopia” и „Централните новини”.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

Зелената къща на Льоса – пъзел, сглобен от магия и чувалче човешки съдби

Зелената къща на Марио Варгас Льоса (Изд. “Колибри”), съвсем очаквано, е една магическа книга, в която като прецизно подредена паяжина се преплитат човешките съдби на онези, докоснали се до градчето Пиура.

В основата на историята е митичният публичен дом Зелената къща и едно зеленооко индианско момиче. То е изтръгнато насила от естествената си среда,  възпитано е от монахините в мисията Санта Мария де Ниева и накрая е превърнато в проститутка.

Тази човешка история е отправна и покрай нея се нанизват още и още герои и съдби, бурни и чудати.

С книгата си Льоса доказва за пореден път, че е майстор в рисуването на вълшебни светове, които гъмжат от познатите ни човешки страсти – любовни, религиозни, за пари и мощ.
С право в описанието на книгата четем, че романът е една “човешка комедия“, изтъкана от невинност, грях и поквара, която носи белезите на митичното, на дивото и на цивилизацията.

Цялото ревю прочетете на Jasmin.bg >>>

Рафаел Джордано за втория шанс и единствения ни живот (ревю)

„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” (Изд. Колибри) на френската писателка Рафаел Джордано е една много мила и вдъхновяваща история за борбата с ежедневието, което понякога оставяме да ни погълне.

Това е книга, която има за цел да ни подсети, че трябва да бъдем щастливи и че само ние можем да намерим щастието си.

Това е и книга, която трябва да ни подсети да обичаме себе си, да уважаваме себе си и да търсим в себе си най-доброто, което искаме и другите да видят.

Книга, която ни напомня, че никой не е длъжен да се бори за нашето щастие (а и няма да го направи!) и че само ние, със своята воля, можем да направим всяка промяна, която поискаме.
Книгата разкрива и едно интересно течение – рутинологията.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

Императрица Сиси – Една (несбъдната) мечта за любов

„Митът Сиси е все така жив, макар и от смъртта на красивата императрица да са минали повече от сто години.

За едни тя е загадка и криворазбрана нещастна душа, критиците й пък я определят като анорексичка и ексцентричка, пропиляла на вятъра своите таланти”.

"Императрица Сиси. Една мечта за любов" (ИК "Емас")  на Габриеле Мари Кристен, която разучава в подробности биографията на австрийската императрица Елизабет и разказва историята от нейно име, е книга, която ще ви направи любопитни към тази част от историята на Австрийската империя.

Недолюбвана от виенския двор и виенчани приживе, днес познатата на всички като Сиси е една от най-популярните исторически личности на Австрия. Във Виена има подробни експозиции за красивата императрица както в Двореца „Шонбрун”, така и в Двореца „Хофбург” в центъра на града.

Именно там се заплених от меланхоличната история на тази непокорна и емоционална жена, която с детската невинност на 16-годишна мечтателка пленява император Франц Йозеф.

Така започва един труден живот, който самата Сиси описва като клетка. Трудността и безизходицата идват от факта, че Сиси е различна от останалите представители на бездейното благородническо общество. Тя страни от клюките и интригите, като вместо това предпочита книгите, пътешествията, езиците, туризма, кучетата, конете, ездата – все неща, които се оказват нетипични за една императрица, чиято основна роля се очаква да бъде раждането на наследници и послушанието.
Вместо това, Сиси дръзва да се опълчи на свекърва си, властната императрица София, която дори й отнема децата, за да бъдат възпитани „правилно”. Освен английски и френски, тя научава перфектно и унгарски и не крие влечението на сърцето си към „втората си родина” Унгария.

И ако тази симпатия силно дразни виенчани, то любовта на унгарците към любимата императрица се оказва безгранична. Сиси дори успява да предаде своята дипломатичност и политически идеи на съпруга си Франц Йозеф, който затопля отношенията както с Унгария, така и с италианските провинции.

Във втората си родина тя среща и онази мечтана любов в лицето на граф Дюла Андраши (виден политик и един от основоположниците на съвременна Унгария), но уви, в този им живот се оказва твърде късно, за да бъдат щастливи. Дворецът „Гьодьольо” и неговите конюшни пък се превръщат в нейн втори дом и спасителен бряг, на който да избяга.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

„В очакване на Боджангълс”: французинът Оливие Бурдо ни подканва „да сритаме разума в задника”

„В очакване на Боджангълс” (Изд. „Колибри”) на французина Оливие Бурдо е много емоционална, жизерадостна (дори някак и в тъжните моменти), зареждаща и шарена история, която разказва за необикновения живот на едно екстравагандно семейство през очите на бащата и сина.

Тя се върти и около една също толкова зареждаща песен, която има не един или два кавъра, но е най-известна в изпълнение на Нина Симон:

Това е моята история с лъжи налице и наопаки, защото животът е често такъв.

Така започва разказът, който те кара да се замислиш, че има как да избягаш от сивата реалност, дори и това да е с лъжичка фантазия, щипка лъжа и колкото поеме лудост.

В основата на щастието е и танцът, който е още по-красив, когато изразява голямата любов.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

Пилето – разказ за момчешкото приятелство, клетките и свободата

Романът „Пилето” (ИК Сиела) на американския писател Уилям Уортън, чието истинско име е Алберт Уилям Дю Ейм, е една история за детските лудории, момчешкото приятелство, безгрижието, лудостта, клетките, свободата, войната… и неопределен брой канарчета (и гълъби).

Историята ще допадне на всички, които харесват „Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен, „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри или „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий (признавам – и трите книги са ми много любими!)… Или онази запленяваща тема за порастването, за децата, безграничната им вяра в доброто и шареното им въображение, което им дава възможност да се потопят в по-хубави и приказни светове… поне докато вече не могат да удържат реалността.

Много фрагменти от живота на Уортън са включени дословно в „Пилето”. Сюжетът следва приключенията на две момчета, преживели войната във Виетнам – Ал, хлапак в ясни и практични отношения с живота, и неговия странен приятел Пилете – слаб, неразговорлив гений, който има само две малки желания – да отглежда канарчета и да лети.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

“Сантименталният мъж” на Хавиер Мариас (Изд. “Колибри“) е творба, родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад… Дори самото начало на разказа за тази книга подсказва, че в нея ще се говори за любов, чувства, емоции и един човек на изкуството, посветил живота си на операта и постоянните пътувания (които, ако са по задължение, не са чак толкова весели както ги виждат пътешествениците).

Още от първата страница разказвачът ни разкрива богатия си вътрешен свят, развит благодарениена трудностите в миналото и самотата на настоящето. Той има чувствителността да улови и опише с подробности всеки дребен детайл, да направи портрет на непознат само чрез наблюдение и да усети душата на жена, която за всички останали е затворена и студена.
Накратко – сънят на певеца ни отвежда към едно пътуване, по време на което той среща странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и… любовният триъгълник е нарисуван.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>