Коледните приказки започват :-)

Коледа наближава ;-) С дъх на меденки, топло какао, тиквеник, канела, елха, ангелски играчки, свещи и, разбира се, подаръци.

Така че... Време е за коледни приказки! Всеки ден до края на декември в "Приказки и мисли за (не)пораснали деца" ще си припомняме по една :-) Очакваме и вашите предложения като коментар под статиите или във Фейсбук страницата ни! :-)

 Започваме с Калина Малина и нейното веселяшко стихотворение "Дядо Коледа дойде":

Чук… чук… чук, чук, чук.

Дядо Коледа е тук —

до вратата ей го, чака

и с тояга трака, трака.

Стар е, бял е като сняг,

но на гости иде пак.

Подранил е като лани,

носи цял кош армагани.

Хвърляй, дядо, таз лула —

да го срещнем с мен ела!

Твоята лула е лоша,

има новичка във коша.

Хурката ти не преде,

бабо, остави я, де!

Дядо Коледа у нас е,

нова хурка ти донася.

А на мене, кой ли знай,

може би ще е кравай,

или носи питка сладка,

или молив и тетрадка.

Път пътува от зори —

бързай, бабо, отвори!

Иде много от далече

и отколе чака вече!…

Меланхолично

Книгите и музиката, които харесваме в този или онзи момент, олицетворяват емоционалното ни състояние. И докато литературата ме води към топлия, шарен и чувствен свят на Латинска Америка, то в музиката намирам меланхолията, която съпътства душата ми в последния месец от тази година.

Защото въпреки самотата в сърцето ми, съм щастлива, че чувствам и съм чувствала всяка брънка на любов, обида, щастие, ревност, недоволство... всяка капка от този океан от чувства, който ме преобръща като вълна при досега с хората до мен, непознатите в градския транспорт, на работното място, при новите срещи и непреодолимите раздели.

Истории като на кино

Чуждите приказки вдъхновяват. Инициативите - също. И има такива, които няма как да бъдат подминати.

Петъчно, социалните мрежи ме срещната с тази - Истории като на кино.

Специални пощенски кутии очакват нашите писма в няколко столични кина - "Одеон"; "Влайкова"; "Дом на киното"; "Културен център G8"; "Евро-Български Културен Център". 

В тях  "ще може да споделяте своите вълнуващи спомени, преживявания, впечатления от филми. Или пък просто лични истории като на кино:)", пишат организаторите в своята Фейбук страница >>>

И още: "В тази страница очакваме да споделите своите вълнуващи разкази и фотографии от посещенията си в старите софийски кина - от детските утра с мама и татко, през дългото чакане на опашка за любимия филм до първата целувка в тъмния киносалон..."

Ако и вие сте вдъхновени - дерзайте! 

Дори и само заради идеята, че това е шанс да напишете от онези хартиените писма, които в днешно време вече са позабравени :-)
 

Do no harm

Заглавието е взето от медицинските сериали. Картинката е попадение от социалната мрежа днес.

Усмивка за лека нощ и добро утро!

Не трябва да си лягаме напрегнати. И да ставаме от сън мрачни. Понякога е трудно, но има много начини да си върнем усмивката. Като тази песен :-)

Поздрав за лека нощ и добро утро, за малко ведрост и топлина :-)

Пазителят

Има случаи, когато избирам филми за гледане по възможно най-заобиколния начин. Така се случи с "Пазителят" (The Giver). Мотивира ме статия, споделена във Фейсбук, която разказваше как снимка от протестите в България миналата година е намерила място в холивудската продукция. Наистина, гордея се, че трудът на наш фотограф е получил такава висока оценка, че и заплащане, благодарение на социалните мрежи. Подминавам с въздишка факта, че историята на плачещата девойка, която прегръща полицай, всъщност, се оказа не дотам автентична... Но тази актьорска игра е тема на друг разговор и няма място в поста ми :-)

(За проявилите интерес - повече за дебюта на снимката в Холивуд от в. "Труд", както и френската статия, която първоначално прочетох).

Истината е, че филмът се оказа доста вдъхновяващ. Малко бавен, не мога да кажа, че сюжетът е нещо немислено и непоказвано до момента, но преживяването си заслужаваше.

Защото просто си заслужава да ни се напомня отново и отново колко сив (буквално) може да бъде светът, ако в стремежа си да се предпазим от болка, се лишим от красивите емоции. Защото понякога в личния си живот имаме склонността да правим точно това - отказваме  си различни преживявания, защото вече сме го правили с някой друг и са ни наранили. Губим смелостта да обичаме и забравяме, че липсата на любов, щастие и позитивизъм ни превръща в безчувствени роботи, затворени зад привидно "щастливо-избрания-от-нас"  параван.


Това поведение се нарича отрицание. Отрицанието да признаеш, че дълбоко в себе си имаш нужда да бъдеш обичан по възможно най-искрено емоционалния начин.

Радвам се, че благодарение на една статия и голяма доза любопитство си припомних, че не трябва да съжалявам за нито една емоция, която си бушува в мен. И колко съм щастлива, че съм емоционална, чувстваща и обичаща! Независимо, че понякога емоциите правят и рани. Просто защото мечтата ми е да намеря любов и всичко красиво, което идва с тази идея за семейна идилия :-)

 Препоръчвам! :-)

Time to Heal

Когато медицината емпирично потвърди, че през изминалата година си злоупотребил със себе си, а емоциите са напълно изхабени, се чувстваш пречистен. Ударил някакво дъно, но пречистен, защото сред цялата тази разруха, трябва да бръкнеш дълбоко в себе си и да извадиш силите, за да започнеш отначало.

- Вземаш живота си в куфари и чували и го подреждаш наново в едно прилично и уютно ново място.
- Изтриваш вредните навици от ежедневието си - ненужен алкохол, тютюн и безсъние.
- Заменяш вредните навици с хубава храна, хубава книга, хубав филм, хубава музика.
- Съставяш си меню от вкусна и здравословна храна за деня. От ароматното кафе с мляко и мюсли с малко чиа за закуска до удовлетворението да си сготвиш най-вкусната пъстърва на фурна за вечеря.
- Полагаш грижи за най-прекрасните стайни цветя, които правят домът ти уютен.
- Връщаш се няколко години, в уж по-наивния си период, и си припомняш колко важно беше условието да дадеш емоциите си на човек, който те вдъхновява, подкрепя, дава ти сигурност и спокойствие и най-важното - който иска ти да си партньорът в живота и знае как да ти го показва. И който вярва в семейството и уважава ценностите на жената до себе си. (Не на приятелите, не на съседите, не на колегите - Нейните).
- Реабилитираш всички горни критерии, без преработка и мрънкане.
- Намираш си интересно, вдъхновяващо и предизвикателно не/работно занимание, за да се учиш и да развиваш себе си.
- А ако един от най-силните ти източници на вдъхновение е пътуването, но предпочиташ по-топлото време... Е, уви, Париж ще почака до пролетта :-)

Лечението, в буквален и преносен смисъл, ще бъде бавно. По-трудно е и когато си емоционално сам. Но така или иначе, единствено личната воля може да ни изгради силни (или  да ни потопи по-надолу).

Волята пали светлинката на вярата. Волята лекува.

Снимка: sxc.hu