Белгийски приказки: Комиксите са на почит

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление още със стъпването на белгийска земя, беше, че съм попаднала в страната на комиксите. Във всяка книжарница или щанд за книги и вестници още от вратата ме посрещаха поне 10-ина предложения с приключенията на детектива Тинтин, Смърфовете и Астерикс. Имаше и отделни секции с японска манга.

Астерикс и Обеликс са плод на въображението на французите Рене Госини и Алберт Удерзо. Появяват се на бял свят в далечната 1959 г. Смелите гали са си и истински французи - своенравни, свободолюбиви, не особено работливи, но с вкус към виното и красивите жени. До момента в света са продадени над 300 милиона копия от книгите за тях, преведени на 107 езика.

Тинтин и кучето Снежко пък си имат отделен магазин за книги и сувенири, а "баща им" - аниматорът Ерже, е почетен с цял музей. Една от най-популярните дестинации в центъра на Брюксел е специалният магазин за комикси.

Безспорно, най-радващият за очите ми свят се оказа синята приказка на Смърфовете. Те са много и са навсякъде - на магнити, чаши, тениски, чанти, книжки. Рожба са на местния аниматор Пиер Кълифорд - Пейо, и се появяват за пръв път като комикс през 1958 г.

У нас всички тези геройчета, които се оказват на годинки вече, са по-известни с филмите, които излязоха през последните години, и анимационните поредици, но не и като книжки. Моето детство, например, протече в крак с приключенията на Фют и Мики Маус, а Смърфовете срещнах малко по-късно.


Смърфотно, а ;-)

Следващата приказка - за Малките хора на Малката Европа >>>.

Още приказки:

Има бира


Къде живеят играчките?

Шоколадовото царство

Белгийски приказки: Къде живеят играчките?

Играчките живеят в един малък, но китен музей в Брюксел, наречен Мюзе дю Жует (Le Musée du Jouet). Едно приказно царство с кукли. На входа ме попитаха от къде съм - явно се интересуват от известността си на наднационално ниво. Е, гарантирам, че и България се записа в архивите му.

Най-много ми харесаха тези кукли от областта Тирол. Не съм посещавала това място с изстрадана история и божествена красота, но дървените госпожици в многолики цветове грабнаха очите ми.

Класната стая на едно по-отминало време...

... и старателните ученици.

Преди къщите на Барби ;)

Доброто старо Лего.

Морски шах като за маса.

Как вечерят мечоците ;)

За заинтересованите - Le Musée du Jouet

Следващата приказка - за комиксите >>> ;)

Ако сте пропуснали:

Малките хора на Малката Европа

Има бира

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Вяра

Дълбоката емоционалност (понякога) вреди, създава болка от трудно взети решения в името на (уж по-голямо) спокойствие. Не разбирам обаче защо боли, за да вярваш?
Понякога ми се иска да бях по-цинична. Хората (сърцата, мъжете) да можеха да минават и отминават в живота ми, да не се връзвах на отминалите за този век емоционални привързаности, да не вярвах, че можем да обичаме и да бъдем обичани по начина, който ни показват филмите и приказките. И щеше да е толкова лежерно...
Обаче вярвам. Вярвам, че трябва да искам да бъда единствена за някого, а не просто част от тълпата заедно с багажа на миналото. Вярвам, че трябва да искам да не ме лъжат заради някого или нещо. Вярвам, че трябва да искам да бъда най-важният и близък  фактор в нечий живот. Вярвам, че трябва да искам обща стрелка напред, не просто весело настояще. Вярвам още, че такова отношение за мен има. Някъде там, но не сега.
Емоционалният проблем е, че пътят до този рай за сърцето и душата, си е пълен с... бодли. Много от които си забиваш сам в името на точно тази вяра. И като децата, когато си ожулят колената - плачеш.
Но лепенки за одрано сърце няма. А толкова да обичам усмивките и толкова да мразя да плача...

И още една подобна приказка за вярата - Combien tu m'aimes?

Белгийски приказки: Шоколадовото царство

Рокли и шапки... от шоколад ;)

Белгийците са щастлив народ - имат шоколадовите насладив изобилие. Толкова топящи се в устата, че се чувстваш в рая. Белгия е и родината на шоколадовите бонбони. В една от пресечките на най-известния им площад - Grand Place, се намира и най-сладкият музей - този на шоколада.

Освен че (обяснимо) разказва за произхода на какаото и процеса на обработването му докато достигне до нас във формата на шоколадово блокче, за посетителите се прави и една 15-минутна демонстрация как се правят бонбони. Интересното за мен беше, че горещата разтопена шоколадова маса се втвърдява при 32 градуса за обикновения и 28 градуса за черния шоколад.

А техниката за всякаквите видове бонбони изглеждаше проста - разтопеният горещ шоколад се налива във формички.

Ако обаче искаме пълнеж, не чакаме шоколадът да се втвърди и 1-2 минути след като сме запълнили формичките, трябва да ги обърнем, за да се излее вътрешната част и по стените им да остане само тънък слой от горещия шоколад. След това вече изчакаваме още няколко минути, докато се втвърди напълно и слагаме вътре каквото пожелаем - карамел, ядки, плодове. След това "запечатваме" с още шоколад и след 30-ина минути хапваме бонбони.

Най-интересна ми се стори следната идея - събираме листа от дървета, по-възможност по-вдлъбнати и с ясни очертания. Измиваме ги, подсушаваме ги и ги оставяме за кратко в хладилника. След това ги наливаме с топъл шоколад и след половин час имаме бонбони във формата на листенца ;)

За животинки пък се използват карнавални маски. Идея за Хелоуин ;)

Най-изкушаваща част беше, че в музея се предоставят мостри на различен тип шоколад. Четеш и пробваш. Най-честата реплика наоколо - "О, божествено е. Хайде да се махаме оттук, защото ще изям всички!"

За заинтересованите - сайтът на музея е http://www.mucc.be/

Следващата приказка - къде живеят играчките >>> ;) 

Още белгийски приказки:

Има бира

Малката Европа

Комиксите са на почит

Combien tu m'aimes?

Макар че съм човек на детайлите, един филм си ме грабна директно и просто със заглавието. Combien tu m'aimes? или "Колко ме обичаш?" сам по себе си е поредната забележителна лента на европейското кино с красивата Моника Белучи. Този пост обаче не е нито за европейското кино, нито за Белучи, нито за Франция. А просто за същия този въпрос, появил се в главата ми тази сутрин, докато се опитвах неуспешно да са освободя от един доста разрушителен, безполезен и вреден навик.

Информирането за близките ми неща в живота от профили на трети лица в социалната мрежа е нещо, с което не се гордея. Но обяснение за пристрастяването е и причината, поради която чета и традиционните медии - колкото повече интересни нещица се намират, толкова по-зарибен ставаш.

И, за съжаление, въпреки че след упражнението интересности-въпроси-обяснения, времето си минава, детайлите избледняват, то чувството остава... Едно такова дразнещо, чоплещо чувство на взаимозаменяемост. Да знаеш (прочетеш), че като не си ти - другата седмица ще е друг(ата). Трудно се оказа двама човека да гледат напред в една посока, ако единият държи да се е лепнал и за задното стъкло от чувство за вина... или каквото там.

Оказа се още, че тази компютърна въртележка, задвижена от дадена теория, че всеки винаги остава в живота, дори тайно, е една малка, хаплива отрова за такива дребни душевни детайли като доверие и любов. После към чувството на взаимозаменяемост се присъединява и самообвинението, че качиш ли се на кончето, падаш в капана на собствените си пеперудени вярвания... Бутнат от бездействието на отсрещната страна, точно когато си имал нужда от вяра.

...А може би нещата хич не са толкова философски. Може би просто винаги съм искала да виждам отговора на горния въпрос с розовите очила. А той винаги да е бил просто такъв, с какъвто приказките не завършват. Pas du tout.

sxc.hu

ПС. Дала съм си обещание това пристрастие да се излекува. Тази сутрин прочетох последната си "чужда" новина, дефинирах си чувството, което изпитах - "взаимозаменяемост" и абонаментът за дадения източник изтече. А металния вкус съвсем случайно ще лекувам с шоколад и лате в иначе прекрасния град, от където започна тази приказка :D 
ПС2. Филмът с Белучи е готин. Препоръчвам ;)

Анимационна приказка: Балонче - спомен

Прекрасно е да знаеш, че в живота на всеки, когото срещнеш, оставяш следа. Крехка, чуплива, може би рееща се в небето, но готова да те следва до последния ти час. А и ти също вървиш с букет от спомени - хора, моменти, събития. Дори и малки, но със сигурност значими за душата ти.

Тази кратка анимация на французойката Елен Леру е "разказ за живота, срещите и спомените". 

Една красива и цветна приказка :D

Есенен гардероб

Снимка: sxc.hu

Предприемането на стъпката преподреждане и почистване на гардероба обикновено става, когато упорито търся нещо, а то още по-упорито се е скрило някъде. Аз уж знам къде е, но някак се оказва, че не е там. Докато се опитвам да достигна до бленувания предмет, пред очите ми попадат безброй забравени такива и усмивката грейва - "Ехе, този шал го бях забравила". И се започва...

В събота сутрин поводът беше зарядно за стар лаптоп и чифт резервни чехли. Чехлите намерих, но зарядното - не. Най-голямата радост обаче беше, че си открих любимите плетени черни ръкавици без пръсти и една нова опаковка от най-любимия ми парфюм - Moi на Mauboussin. Явно съм си я купувала преди време, но по някакви причини съм я прибрала за после.

Това безспорно е един от най-нежните аромати, които съм срещала.

Е, наложи се и да поизхвърля забравена и вече негодна козметика, не се сетих и защо по някое време съм събирала захарчета и късметчета.  Намерих и два стари телефонни апарата, които може би трябва да продам някъде - няма да станат по-ценни от съхранението в чекмеджето.

Един час, няколко купчинки дрехи, подредени според сезона и разположението на рафтовете и два плика за изхвърляне по-късно, дойде и удовлетворението от блажено свършената задача.

Бих казала, че с тази полезна занимавка окончателно преминах на есенно часово време. С якета, жилетки и боти на преден план и споменът за шума на морските вълни - на заден. Съчетано с едно нито лесно, нито приятно, но може би необходимо за спокойствието вътре в мен, лично решение,  

сезоните в душата ми се смениха.

Сега идва този на есенните багри, миришещите на шоколад улици на Брюксел, класната стая в Италианския културен институт, топлещите душата книги - подозирам, че ще се впусна по вълната Елиф Шафак, топлещото ръцете лате в някоя кафетерия и още куп различни и непознати приключения, които, за мое щастие, дори не подозирам, че ще ми се случат.

Есен е... ;) 

Още приказки и мисли - във Фейсбук страничката на блога ;-)))