Combien tu m'aimes?

Макар че съм човек на детайлите, един филм си ме грабна директно и просто със заглавието. Combien tu m'aimes? или "Колко ме обичаш?" сам по себе си е поредната забележителна лента на европейското кино с красивата Моника Белучи. Този пост обаче не е нито за европейското кино, нито за Белучи, нито за Франция. А просто за същия този въпрос, появил се в главата ми тази сутрин, докато се опитвах неуспешно да са освободя от един доста разрушителен, безполезен и вреден навик.

Информирането за близките ми неща в живота от профили на трети лица в социалната мрежа е нещо, с което не се гордея. Но обяснение за пристрастяването е и причината, поради която чета и традиционните медии - колкото повече интересни нещица се намират, толкова по-зарибен ставаш.

И, за съжаление, въпреки че след упражнението интересности-въпроси-обяснения, времето си минава, детайлите избледняват, то чувството остава... Едно такова дразнещо, чоплещо чувство на взаимозаменяемост. Да знаеш (прочетеш), че като не си ти - другата седмица ще е друг(ата). Трудно се оказа двама човека да гледат напред в една посока, ако единият държи да се е лепнал и за задното стъкло от чувство за вина... или каквото там.

Оказа се още, че тази компютърна въртележка, задвижена от дадена теория, че всеки винаги остава в живота, дори тайно, е една малка, хаплива отрова за такива дребни душевни детайли като доверие и любов. После към чувството на взаимозаменяемост се присъединява и самообвинението, че качиш ли се на кончето, падаш в капана на собствените си пеперудени вярвания... Бутнат от бездействието на отсрещната страна, точно когато си имал нужда от вяра.

...А може би нещата хич не са толкова философски. Може би просто винаги съм искала да виждам отговора на горния въпрос с розовите очила. А той винаги да е бил просто такъв, с какъвто приказките не завършват. Pas du tout.

sxc.hu

ПС. Дала съм си обещание това пристрастие да се излекува. Тази сутрин прочетох последната си "чужда" новина, дефинирах си чувството, което изпитах - "взаимозаменяемост" и абонаментът за дадения източник изтече. А металния вкус съвсем случайно ще лекувам с шоколад и лате в иначе прекрасния град, от където започна тази приказка :D 
ПС2. Филмът с Белучи е готин. Препоръчвам ;)