Приказките, които ни разказват като малки, са категорични - мащехите са лоши, кралиците в тъмни дрехи и вещиците - също, както и змейовете, вълците, драконите и Гаргамел. Пепеляшка, Снежанка, Палечка, смърфовете, бедните юнаци, третите синове или дъщери и феите са добри. Точка. Край. Няма спор.
Демони и ангели обаче в живота си имаме много. В нас се борят много. И не винаги (ни) е ясно кой от тях надделява. Казват, че никой не се ражда лош. Но с възрастта се научава да лъже, да ругае, да удря, да мами, да наранява, да интригантства, да не спира на пешеходни пътеки... Все демони, просто степените им са различни. А какво може да го накара да убива?
Крачката е една. Психологията казва, че събитията отключват вратите в нас. И тогава идва разликата между едно красиво момиче - невинно и добро. И същото красиво момиче - с нож в ръката. Клипът всъщност ми хареса още, защото се оказа дежа вю на един мой сън. Героинята имаше някакви трансове, изпадаше в неконтролируема ярост и убиваше хората, които обича, за да похапне от сърцата им. После избяга, за да спаси от себе си майка си и мъжа, когото обичаше. После се събудих. Навън валеше.
Като оставим настрана крайността в злото и фантазията на режисьорите и сънищата, чудно ми е - как в живота избираме в даден момент кой да ни съветва - ангелът или демонът. Защо сме мрачни, когато можем да просто да обичаме? Пък може би, защото не е толкова просто, мили Братя Грим и г-н Андерсен...
ПС. Що се отнася до песента - оказа се, че тя е саундтрак към руски сериал със същото заглавие. Не съм го гледала, може би и не държа. Просто звученето, визията на вокалистката Нуки, метълът и мислите, към които води посланието, се оказаха достатъчни, за да изкачат парчето в класацията на любимите ми тези дни.
Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар