Есенен гардероб

Снимка: sxc.hu

Предприемането на стъпката преподреждане и почистване на гардероба обикновено става, когато упорито търся нещо, а то още по-упорито се е скрило някъде. Аз уж знам къде е, но някак се оказва, че не е там. Докато се опитвам да достигна до бленувания предмет, пред очите ми попадат безброй забравени такива и усмивката грейва - "Ехе, този шал го бях забравила". И се започва...

В събота сутрин поводът беше зарядно за стар лаптоп и чифт резервни чехли. Чехлите намерих, но зарядното - не. Най-голямата радост обаче беше, че си открих любимите плетени черни ръкавици без пръсти и една нова опаковка от най-любимия ми парфюм - Moi на Mauboussin. Явно съм си я купувала преди време, но по някакви причини съм я прибрала за после.

Това безспорно е един от най-нежните аромати, които съм срещала.

Е, наложи се и да поизхвърля забравена и вече негодна козметика, не се сетих и защо по някое време съм събирала захарчета и късметчета.  Намерих и два стари телефонни апарата, които може би трябва да продам някъде - няма да станат по-ценни от съхранението в чекмеджето.

Един час, няколко купчинки дрехи, подредени според сезона и разположението на рафтовете и два плика за изхвърляне по-късно, дойде и удовлетворението от блажено свършената задача.

Бих казала, че с тази полезна занимавка окончателно преминах на есенно часово време. С якета, жилетки и боти на преден план и споменът за шума на морските вълни - на заден. Съчетано с едно нито лесно, нито приятно, но може би необходимо за спокойствието вътре в мен, лично решение,  

сезоните в душата ми се смениха.

Сега идва този на есенните багри, миришещите на шоколад улици на Брюксел, класната стая в Италианския културен институт, топлещите душата книги - подозирам, че ще се впусна по вълната Елиф Шафак, топлещото ръцете лате в някоя кафетерия и още куп различни и непознати приключения, които, за мое щастие, дори не подозирам, че ще ми се случат.

Есен е... ;) 

Още приказки и мисли - във Фейсбук страничката на блога ;-)))