Избирам си

Когато бях малка, майка ми казваше, че не бива да се притеснявам от това, че с другите хора имаме различни мнения, желания, виждания. Нито от това, че правим избори, които са различни, водят в различни посоки, носят различни последствия. Така щяло да бъде винаги и за да намеря и бъда себе си, трябва да си правя моите.

И колко било прекрасно, че гледаме на живота (си) с различни очи.

Кога обаче тези избори съвпадат? Трябва ли да съвпадат? И защо никога не разбираме напълно тези на другите? И защо понякога (хм, или в повечето случаи) искаме да наложим нашите?

От химията съм научила, че най-лесно се смесват хомогенни смеси. От Екзюпери - че с важния друг трябва да гледаме в една посока. От математиката - че най-добре е да работим с цели числа... а не половинки.От доминото - че всяко действие води до друго. От физиката - че всяко действие води след себе си равно по сила и противоположно по посока противодействие. Така че всеки избор, всяко действие, всяко желание никога не остава самотно, то отключва нещо друго.

И наистина би било скучно, ако всички бяхме еднакви... А Ти кое кафе си избираш?

Брошурката я взех от McCafe. Избрах си малко лате ;-) 

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))