Цветята на малката...*

- Mилите ми цветя са изсъхнали! – въздъхна малката Ида. – Бяха толкова красиви снощи, а сега листенцата им съвсем са повехнали! Защо го правят? – попита тя студента, който седеше на дивана. Ида много обичаше студента, тъй като той разказваше най-невероятни истории и можеше да изрязва странни забавни фигурки от хартия: сърца, в които танцуваха малки госпожички, цветя и големи замъци, чиито врати можеха да се отварят. Весел студент.
– Защо цветята изглеждат така посърнали днес? – попита тя отново и му показа увехналия букет.
– Зная защо – каза студентът. – Снощи са били на бал и затова главичките им са клюмнали.
– Но цветята не могат да танцуват! – настоя малката Ида.
– Могат – възрази студентът. – Когато се стъмни и всички ние заспим, за тях започва истинско празненство. Почти всяка втора вечер ходят на бал!

Така започва една от любимите ми и до днес приказки - "Цветята на малката Ида" на Андерсен. Ето тук е цялата в случай, че искате да си я припомните.

За драконите и храбростта

Всеки от нас има своите си дракони. Всеки ден ги среща, игнорира ги, бори се с тях, мисли стратегии как да ги победи. Истината е, че няма непобедими дракони. А Свети Георги е този, който ще ни дари с достатъчно храброст, за да победим и драконите, и вятърните мелници, които се изпречват на пътя ни. Ще ни дари и с търпение - да защитаваме пламенно онази вяра, която пазим в сърцето си.

Смелост и търпение - и не само на Гергьовден ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))