20 септември 2013 г.

Nirvana state of mind

"Нирвана (пали: nibbāna, нибана, санскрит: निर्वाण), известна още като просветление или пробуждане е пълното спокойствие на ума при Освобождението (мокша), това е състоянието на край на страданието, най-висше щастие и единението с божественото" - твърди Wikipedia.

Спокойствието на ума е най-ценното постижение, което можем да си подарим. Защото ежедневието трудно ни оставя да се освободим от дребните битовизми, работните срокове, мислите на трети, желанията на четвърти, натрапването на пети. И да открием как да живеем по своите правила, обичайки себе си, защото нашето собствено сърце е единственото, което няма да ни излъже или предаде.

Покрай един прекрасен рожден ден, се оказах 19-годишна. На онази хубава, безгрижна, купонджийска, дива, безразсъдна възраст, на която си достатъчно дързък да мечтаеш за всичко, да вярваш във всичко, да обичаш всички.

А може би, когато бъдем достатъчно дръзки да обичаме и уважаваме на първо място себе си, ще усетим онази бленувана нирвана. До тогава - Play ;-)



Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

16 септември 2013 г.

Harder than easy*

Когато думите имат значение. Не теориите. Без да (не) трябва. Да (не) може. Да (не) искам. Защото всяка емоция е парченце от пъзела на сърцето ми.

**

*Jack Savoretti - Harder than Easy

So you think that I'm harder than easy,
and you find me as strange as the truth
I'm as guilty of judging as you are
but the difference is I don't judge you

You believed in your fairy tale endings,
now you find yourself down on your knees
Like a rock that's been changed by the ocean,
or a shipwreck lost out at sea.

Sing me a love song
I'm your man
I will always love you the best I can

In our story of riddles and poems,
every word that you speak tastes like stone.
Like a melody sang my a jester,
some are stolen some are your own

At the end of the day when you're lonely
after begging to be left alone
you can look at this world as your kingdom,
if you want you can make me your home

Sing me a love song
I'm your man
I will always love you the best I can

Hold me close, doll
let me go
I will will always love you the most




Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

22 юли 2013 г.

Вдъхновение по ноти

Музиката е много важна част от мен и моето свободно време. Прикрепена съм към компютъра със слушалки още от тийнейджърските години, а предполагам, че танцуващият в стаята силует е познат на няколко поколения съквартирантки. Тези дни ме гони една екзотична вълна от ритми, така че нека седмицата започне с горещ поздрав и широки усмивки ;-)


Африканската соул изпълнителка Imany определено ми е сред фаворитите от близо половин година. Неповторим глас, шарен клип, мелодия, на която се танцува ;-)


Ако сте зарибени - французинът с испански корени" Manu Chao ще пее на 16 септември (моя рожден ден) в зала "Фестивална". Ммммм? ;-) 


 Chambao я открих покрай Elevation 2012. На живо си затвърдих, че прави прекрасни песни ;-) 

Мога да украся увертюрите около клиповете с доста епитети и хвалби за тази музика. Истината според мен обаче е, че мелодиите, думите и гласовете на изпълнителите са най-силната им реклама. 

Просто дайте Play! ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

18 юли 2013 г.

Игрите, които...


Ако тази публикация беше клиширано есе, щеше да започне с това, че "животът е сцена, а ние просто сме актьори". Трябва ми само и красив пейзаж и колажът #"аз-съм-готина-с-активността-си-в-социалната-мрежа" е готов. Започвам да броя лайковете ;-)

Не че не го правя в действителност, просто самоиронията, докосваща реалността, не би трябвало да е излишна човешка черта. Даже защо да не е и желателна?

Ето защо, ще си пиша в 1 л., ед. ч. А и защото иначе би звучало като размахване на пръстче, а свекърстването не ми е много силна страна (надявам се).

- Иска ми се, когато критикувам/обсъждам/клюкарствам някого, да съзнавам, че все пак това си е неговият живот и той сам прави своите избори.
- Иска ми се, когато се цупя, да разбирам, че може би и другата страна има причина за същото. Или може да ми направи списък с неща, за които би.
- Иска ми се, когато затрупвам хората с цялата информация за моите предпочитания и мисли, да съм напълно готова да изслушам и техните такива, като ги поставя до моите по важност и разнообразие на мнението.
- Иска ми се да не вярвам, че може да съм вечно права. В живота, всъщност, няма winners and losers, има ги аз, ти, той и тя и всички ние сме прави за себе си и различни един от друг. Затова аз живея моя живот, ти - твоя, тя -нейния.
- Иска ми се, когато изисквам комуникация и откритост, да я давам наравно.
- Иска ми се да не "се качвам на нечия глава". Къш и от моята, най-любезно моля.

Може би има доста върху какво да работя, докато постигна всички тези желания. Но ми прави впечатление, че ставам все по-голям егоист. Най ми е хубаво, когато другите са без мнение или споделят моето, защото различното дори не искам да го чуя. Като се започне от темата "защо (не) протестирам" и се стигне до занимания през свободното време. По детски тропам с краче и това, че той, тя и онзи другият в ъгъла виждат живота с други очи, хич не ме вълнува. Пък като ме завълнува, ги гледам със снизхождение, защото те просто не знаят какво правят.

Почти на 30, играя играя в някаква си само моя игра с вечната идея, че може би съм жертва на цялата система. А ако не съм?!

Снимката е на sxc.hu.


Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

17 юли 2013 г.

За героите компании

Когато ти се налага да четеш една приказка по минимум 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, хубаво е тя да ти допада ;-) Сега съм в една, оказва се, доста интересна икономическа такава, в която героите са компании. Те се хвалят, сливат, купуват, иновират, промотират, разрастват и произвеждат всякакви чудати за мен продукти, които рекламират по интересен начин. А пък французите, белгийците и англичаните, които следя, пишат някакви неща за тях по още по-интересен начин.

Не мога да не се въздържа да не споделя нещичко. ;-)

Като например, че:

Истерията около кралското бебе е завладяла и маркетинголозите на перилни препарати на Острова. Persil и Comfort вече са готови със специални limited-edition опаковки с бебе с корона. Чака се само престолонаследникът.


- В Аржентина майките се радват на телефонната услуга TweetPee - известява, когато трябва да се сменя памперсът.
- Много е важно, когато една клавиатура дава "мекота и нежен допир на пръстите".
- "Няма дим без огън" може да бъде заглавие на статия за енергетика. Честно.
- Всички много се радват, ако някой известен ги спомене някъде. Където и да е. Особено в Туитър. Виктория Бекъм, например, много обича да споделя.
-  Крикет сезонът и Денят на бащата са важни събития на Острова. Генерират печалби.
- Британският кралски двор не използва случайни марки (дрехи, аксесоари, храни и прочие). Всички са проверени, одобрени и етикирани "By appointment…".
- Фейсбук доказано бълва лични данни на непознати (о, каква изненада). Взема ги, ако търсиш познати с имейла си. Даже бил признал (тове вече ме изненада).
- 50% от хората, които напускат работните си места (в световен мащаб), си тръгват и с конфиденциално инфо. Не считат, че е престъпление - компаниите не знаели как да се пазят. Казва изследване за Symentec.
- За първи път чух в реклама искреното изречение, което по памет казваше следното "Нашите продукти са еко, но с тях няма да спасите света. Купете ги, защото ще спестите пари."
- Вече знам що е то BYOD, spyware, malware, разни други -ware, а французите казват на Уелс - le Pays de Galles.

Найс, а. Приказките за компании продължават. Всъщност, те винаги са били там,  в общодостъпното онлайн пространство. Просто сега ги (пре)открих. ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))  

9 юли 2013 г.

За летния дъжд, песничките и Zaz


Като човек, който упорито губи и отказва да носи чадъри (защото така и така ги губи), често ме вали. Със зачестяването на летните бури вече се замислям за притежанието на тази явно ценна вещ. Оообаче - до тогава ми остава да си слушам музика, докато цамбуркам по софийските улици. А си намерих и песен, която не просто бих слушала под дъжда.. Бих и потанцувала ;-)

А Заз е просто неотразимо любима... и цветна :D

Защото:

"ще кажем, че за поетите няма национални флагове,
ще празнуваме и с двама герои,
ще разберем, че децата са пазачите на душите ни
и че, докато има жени, ще има и кралици".


"On dira que le poètes n’ont pas de drapeaux
On fera des jours de fête quand on a deux héros
On saura que les enfants sont les gardiens de l’âme
Et qu’il y a des reines autant qu’il y a de femmes"




Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

8 юли 2013 г.

We're going to jump on the sun and ride it to tomorrow!*


Казват (възрастните, Фейбук постовете, разни там хора), че истинската искреност я притежават само и единствено децата. Уви, не непорасналите, а тези, чието ЕГН е наистина, ама наистина младо. Защото децата до една определена възраст не са се научили да лъжат по всички ред причини, с които, ние, по-големите, се оправдаваме (да си признаем) ;-)

Идеята от целия този увод с размахване на пръстче е, че в детските приказки също има толкова неподправеност, колкото и в детската глава. Това е светът на принцовете, принцесите и вечната любов. И без повече увъртния и прелюдии, нека споделя, че много обичам да гледам анимации и да се вдъхновявам от тези час-два време, лишено от всякакви грижи, проблеми и мисли за деня, работата, политиката, личностните бла-бла ;-)

We're going to jump on the sun and ride it to tomorrow! е основното послание на разтоварващата анимация за веселите пещерняци, на които им се налага да се научат на това-онова ;-)

От историята на забавното семейство Крудс научих, че само с идеи можеш да достигнеш слънцето. И е прекрасно да вярваш, че утре-то ще бъде по-добро и светло от сегашното днес. Единственото, което ни е нужно, е просто да започнем да гледаме света през тази простичка философия - с малко повече слънчевост и вяра, че най-хубавото е отвъд хоризонта, към който сме се устремили. Защото ежедневният хейт ще ни отведе в страната на безсмислените кахъри, а е толкова гадно да си лягаш (и още по-зле - да ставаш) ядосан ;-)

Препоръчвам! С пожелание да полетите към слънцето и никога да не вярвате, ако ви кажат, че думите "ново" и "любопитство" носят нещо лошо в себе си ;-)

 





Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

Представена публикация

Пътешествията на 2016-а! (първа част)

Време да изпратя 2016-а - спомен за лежерен следобед в септемврийска Виена Отиващата си 2016-а започна с 16 желания >>> Върна...