Вдъхновение по ноти

Музиката е много важна част от мен и моето свободно време. Прикрепена съм към компютъра със слушалки още от тийнейджърските години, а предполагам, че танцуващият в стаята силует е познат на няколко поколения съквартирантки. Тези дни ме гони една екзотична вълна от ритми, така че нека седмицата започне с горещ поздрав и широки усмивки ;-)

Африканската соул изпълнителка Imany определено ми е сред фаворитите от близо половин година. Неповторим глас, шарен клип, мелодия, на която се танцува ;-)

Ако сте зарибени - французинът с испански корени" Manu Chao ще пее на 16 септември (моя рожден ден) в зала "Фестивална". Ммммм? ;-) 

 Chambao я открих покрай Elevation 2012. На живо си затвърдих, че прави прекрасни песни ;-) 

Мога да украся увертюрите около клиповете с доста епитети и хвалби за тази музика. Истината според мен обаче е, че мелодиите, думите и гласовете на изпълнителите са най-силната им реклама. 

Просто дайте Play! ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

Игрите, които...

Ако тази публикация беше клиширано есе, щеше да започне с това, че "животът е сцена, а ние просто сме актьори". Трябва ми само и красив пейзаж и колажът #"аз-съм-готина-с-активността-си-в-социалната-мрежа" е готов. Започвам да броя лайковете ;-)

Не че не го правя в действителност, просто самоиронията, докосваща реалността, не би трябвало да е излишна човешка черта. Даже защо да не е и желателна?

Ето защо, ще си пиша в 1 л., ед. ч. А и защото иначе би звучало като размахване на пръстче, а свекърстването не ми е много силна страна (надявам се).

- Иска ми се, когато критикувам/обсъждам/клюкарствам някого, да съзнавам, че все пак това си е неговият живот и той сам прави своите избори.
- Иска ми се, когато се цупя, да разбирам, че може би и другата страна има причина за същото. Или може да ми направи списък с неща, за които би.
- Иска ми се, когато затрупвам хората с цялата информация за моите предпочитания и мисли, да съм напълно готова да изслушам и техните такива, като ги поставя до моите по важност и разнообразие на мнението.
- Иска ми се да не вярвам, че може да съм вечно права. В живота, всъщност, няма winners and losers, има ги аз, ти, той и тя и всички ние сме прави за себе си и различни един от друг. Затова аз живея моя живот, ти - твоя, тя -нейния.
- Иска ми се, когато изисквам комуникация и откритост, да я давам наравно.
- Иска ми се да не "се качвам на нечия глава". Къш и от моята, най-любезно моля.

Може би има доста върху какво да работя, докато постигна всички тези желания. Но ми прави впечатление, че ставам все по-голям егоист. Най ми е хубаво, когато другите са без мнение или споделят моето, защото различното дори не искам да го чуя. Като се започне от темата "защо (не) протестирам" и се стигне до занимания през свободното време. По детски тропам с краче и това, че той, тя и онзи другият в ъгъла виждат живота с други очи, хич не ме вълнува. Пък като ме завълнува, ги гледам със снизхождение, защото те просто не знаят какво правят.

Почти на 30, играя играя в някаква си само моя игра с вечната идея, че може би съм жертва на цялата система. А ако не съм?!

Снимката е на sxc.hu.


Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))

За героите компании

Когато ти се налага да четеш една приказка по минимум 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, хубаво е тя да ти допада ;-) Сега съм в една, оказва се, доста интересна икономическа такава, в която героите са компании. Те се хвалят, сливат, купуват, иновират, промотират, разрастват и произвеждат всякакви чудати за мен продукти, които рекламират по интересен начин. А пък французите, белгийците и англичаните, които следя, пишат някакви неща за тях по още по-интересен начин.

Не мога да не се въздържа да не споделя нещичко. ;-)

Като например, че:

Истерията около кралското бебе е завладяла и маркетинголозите на перилни препарати на Острова. Persil и Comfort вече са готови със специални limited-edition опаковки с бебе с корона. Чака се само престолонаследникът.

- В Аржентина майките се радват на телефонната услуга TweetPee - известява, когато трябва да се сменя памперсът.
- Много е важно, когато една клавиатура дава "мекота и нежен допир на пръстите".
- "Няма дим без огън" може да бъде заглавие на статия за енергетика. Честно.
- Всички много се радват, ако някой известен ги спомене някъде. Където и да е. Особено в Туитър. Виктория Бекъм, например, много обича да споделя.
-  Крикет сезонът и Денят на бащата са важни събития на Острова. Генерират печалби.
- Британският кралски двор не използва случайни марки (дрехи, аксесоари, храни и прочие). Всички са проверени, одобрени и етикирани "By appointment…".
- Фейсбук доказано бълва лични данни на непознати (о, каква изненада). Взема ги, ако търсиш познати с имейла си. Даже бил признал (тове вече ме изненада).
- 50% от хората, които напускат работните си места (в световен мащаб), си тръгват и с конфиденциално инфо. Не считат, че е престъпление - компаниите не знаели как да се пазят. Казва изследване за Symentec.
- За първи път чух в реклама искреното изречение, което по памет казваше следното "Нашите продукти са еко, но с тях няма да спасите света. Купете ги, защото ще спестите пари."
- Вече знам що е то BYOD, spyware, malware, разни други -ware, а французите казват на Уелс - le Pays de Galles.

Найс, а. Приказките за компании продължават. Всъщност, те винаги са били там,  в общодостъпното онлайн пространство. Просто сега ги (пре)открих. ;-)

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))  

За летния дъжд, песничките и Zaz

Като човек, който упорито губи и отказва да носи чадъри (защото така и така ги губи), често ме вали. Със зачестяването на летните бури вече се замислям за притежанието на тази явно ценна вещ. Оообаче - до тогава ми остава да си слушам музика, докато цамбуркам по софийските улици. А си намерих и песен, която не просто бих слушала под дъжда.. Бих и потанцувала ;-)

А Заз е просто неотразимо любима... и цветна :D

Защото:

"ще кажем, че за поетите няма национални флагове,
ще празнуваме и с двама герои,
ще разберем, че децата са пазачите на душите ни
и че, докато има жени, ще има и кралици".

"On dira que le poètes n’ont pas de drapeaux
On fera des jours de fête quand on a deux héros
On saura que les enfants sont les gardiens de l’âme
Et qu’il y a des reines autant qu’il y a de femmes"

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

We're going to jump on the sun and ride it to tomorrow!*

Казват (възрастните, Фейбук постовете, разни там хора), че истинската искреност я притежават само и единствено децата. Уви, не непорасналите, а тези, чието ЕГН е наистина, ама наистина младо. Защото децата до една определена възраст не са се научили да лъжат по всички ред причини, с които, ние, по-големите, се оправдаваме (да си признаем) ;-)

Идеята от целия този увод с размахване на пръстче е, че в детските приказки също има толкова неподправеност, колкото и в детската глава. Това е светът на принцовете, принцесите и вечната любов. И без повече увъртния и прелюдии, нека споделя, че много обичам да гледам анимации и да се вдъхновявам от тези час-два време, лишено от всякакви грижи, проблеми и мисли за деня, работата, политиката, личностните бла-бла ;-)

We're going to jump on the sun and ride it to tomorrow! е основното послание на разтоварващата анимация за веселите пещерняци, на които им се налага да се научат на това-онова ;-)

От историята на забавното семейство Крудс научих, че само с идеи можеш да достигнеш слънцето. И е прекрасно да вярваш, че утре-то ще бъде по-добро и светло от сегашното днес. Единственото, което ни е нужно, е просто да започнем да гледаме света през тази простичка философия - с малко повече слънчевост и вяра, че най-хубавото е отвъд хоризонта, към който сме се устремили. Защото ежедневният хейт ще ни отведе в страната на безсмислените кахъри, а е толкова гадно да си лягаш (и още по-зле - да ставаш) ядосан ;-)

Препоръчвам! С пожелание да полетите към слънцето и никога да не вярвате, ако ви кажат, че думите "ново" и "любопитство" носят нещо лошо в себе си ;-)

 





Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-))) 

Под липите

Обичам летните сутрини. Когато можеш по хладно с музика в ушите да слезеш една метро спирка по-рано и да повървиш до офиса.

И да вдишаш аромата на цъфнли липи. Една се усеща и през отворения прозорец на офиса. Свежо и зареждащо. Като кафето с мляко. Като рока от радиото в дъното на стаята.

Снимката е от sxc.hu

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))  

I (heart) my Job

Като малка исках да стана учителка по литература или история... Сега за мен работата мечта би била да обикалям по света и да описвам пътешествията си - да съветвам "блогово" хората какво да похапнат в Ню Йорк, как да разгледат Париж за 10 евро, да видят Япония за пет дни или какви изкушения крият ресторантите в Мексико... :D Засега пътувам виртуално с InTransit, Frugal Traveler и телевизионно с TLC, NG, Travel TV.

Когато бях на 18 и се упражнявах с броене до 12 по улиците, никога не съм си представяла, че ще се интересувам: 

кои компании през деня са пуснали акциите си на Парижката стокова борса; как най-добре се съчетават цветове, за да се получи прилична татуировка на рибката Немо; как най-бързо се оправят огромни хотелски легла; защо всички модели дънки на Levi's са цифри; колко вида розови мъжки ризи имат JCrew; колко шота еспресо има в едно средно лате макиато; колко е спечелил бизнесът в САЩ по време на Черния петък и как това се отразява на борсите по света; колко потребители през седмицата ще призоват шефовете ми да бъде уволнен "списвачът на анкети", защото те - анкетите, така или иначе са от тъпи по-тъпи.

Един пъстър параграф с по пример от всяко работно място у нас и в САЩ, което има в списъците си моето име. Как ще бъде продължен? Дори не смятам да си губя времето в предположения. Няма да позная.

Throw your heart against a wall 
And from the pieces left
Build up a new world 
That will smile at your soul.

За тези 7-8 години на трудовия пазар научих и няколко важни урока:

Без трудово възнаграждение не се работи. Наемът и сметките ти не се (само)изплащат с удовлетворение от интересната работа. Никога не е късно да те смъмрят за грубо отношение към клиенти.Никога не е късно да получиш и подарък за мило отношение от клиент. Когато се броят пари или се борави с топли напитки, не се мечтае, не се зяпа по хората, не се гледа през прозореца. Касовите апарати защипват пръсти... яко. Желанието да се избягват емоционални драми от всякакво естество в офиса е прекрасно на теория и трудно на практика. Този ми е по-приятел и по-приятен от друг и любовните афери като цяло са емоции за личната, а не работната сфера. Обичаш работодатели, които ти купуват пица за нощна смяна. Отидеш ли по-рано в офиса, могат да не те пуснат, ако ти плащат на час. Няма да ти позволят и да останеш в извънработно време. Когато не ти плащат на час - важното е да покажеш, че си вършиш работата, която ти е зададена. Ако закъсняваш, трябва да имаш да обяснение защо. Мъжете с хомосексуална ориентация са доста добри мениджъри (тук опитът е чужбински; не твърдя, че е универсално). Не е лошо да не се прекалява с чашките на фирмени партита. Няма смисъл да се караш на компютъра - той не те чува, колегите обаче - да. Когато усетиш, че звъниш на себе си или си изпращаш имейл - вземи си почивка. Сутрин, колкото  и да мислиш, че не ти се ходи на работа, пак трябва да отидеш. Кофти, а ;-) Ако не можеш да промениш системата, не се чувстваш защитен или пък усетиш, че губиш спокойствието си, потърси ново, зареждащо предизвикателство. Angry Birds Can't Jump. Защото ядосаните пиленца, за разлика от онези в играта, не бият лошите с каските, а прегарят и стават още по-ядосани.

   
Още не вярвам в реалното осъществяване на сентенцията, която обикаля социалните групи за Хубав ден, Прекрасно утро и прочие балонести колажи във Фейсбук. Чак да обичаш - мисля, че може и без това. Но екзистенц минимумът нека бъде рутината да не те изтощава и напряга така, че да усетиш как се променяш.

... А иначе вече в биографията имам доказателство, че първата работна любов ръжда не хваща. В моя случай явно става дума за любовта към постулата - make sense of information.

ПС. Ако се върна на детската мечта - на практика имам много скромен пробен стаж като учителка по английски. За мое щастие - в частна езикова школа. Стефчо и Петърчо от последния чин ги помня и до днес с две неща: а) искрено се забавляваха с препятствията, които ми поставяха. Но аз минах; б) все пак скриха цигарите, когато минах покрай тях през междучасието ;-)  

Още приказки и мисли ще има във Фейсбук страничката на блога ;-)))