Императрица Сиси – Една (несбъдната) мечта за любов

„Митът Сиси е все така жив, макар и от смъртта на красивата императрица да са минали повече от сто години.

За едни тя е загадка и криворазбрана нещастна душа, критиците й пък я определят като анорексичка и ексцентричка, пропиляла на вятъра своите таланти”.

"Императрица Сиси. Една мечта за любов" (ИК "Емас")  на Габриеле Мари Кристен, която разучава в подробности биографията на австрийската императрица Елизабет и разказва историята от нейно име, е книга, която ще ви направи любопитни към тази част от историята на Австрийската империя.

Недолюбвана от виенския двор и виенчани приживе, днес познатата на всички като Сиси е една от най-популярните исторически личности на Австрия. Във Виена има подробни експозиции за красивата императрица както в Двореца „Шонбрун”, така и в Двореца „Хофбург” в центъра на града.

Именно там се заплених от меланхоличната история на тази непокорна и емоционална жена, която с детската невинност на 16-годишна мечтателка пленява император Франц Йозеф.

Така започва един труден живот, който самата Сиси описва като клетка. Трудността и безизходицата идват от факта, че Сиси е различна от останалите представители на бездейното благородническо общество. Тя страни от клюките и интригите, като вместо това предпочита книгите, пътешествията, езиците, туризма, кучетата, конете, ездата – все неща, които се оказват нетипични за една императрица, чиято основна роля се очаква да бъде раждането на наследници и послушанието.
Вместо това, Сиси дръзва да се опълчи на свекърва си, властната императрица София, която дори й отнема децата, за да бъдат възпитани „правилно”. Освен английски и френски, тя научава перфектно и унгарски и не крие влечението на сърцето си към „втората си родина” Унгария.

И ако тази симпатия силно дразни виенчани, то любовта на унгарците към любимата императрица се оказва безгранична. Сиси дори успява да предаде своята дипломатичност и политически идеи на съпруга си Франц Йозеф, който затопля отношенията както с Унгария, така и с италианските провинции.

Във втората си родина тя среща и онази мечтана любов в лицето на граф Дюла Андраши (виден политик и един от основоположниците на съвременна Унгария), но уви, в този им живот се оказва твърде късно, за да бъдат щастливи. Дворецът „Гьодьольо” и неговите конюшни пък се превръщат в нейн втори дом и спасителен бряг, на който да избяга.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

„В очакване на Боджангълс”: французинът Оливие Бурдо ни подканва „да сритаме разума в задника”

„В очакване на Боджангълс” (Изд. „Колибри”) на французина Оливие Бурдо е много емоционална, жизерадостна (дори някак и в тъжните моменти), зареждаща и шарена история, която разказва за необикновения живот на едно екстравагандно семейство през очите на бащата и сина.

Тя се върти и около една също толкова зареждаща песен, която има не един или два кавъра, но е най-известна в изпълнение на Нина Симон:

Това е моята история с лъжи налице и наопаки, защото животът е често такъв.

Така започва разказът, който те кара да се замислиш, че има как да избягаш от сивата реалност, дори и това да е с лъжичка фантазия, щипка лъжа и колкото поеме лудост.

В основата на щастието е и танцът, който е още по-красив, когато изразява голямата любов.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

Пилето – разказ за момчешкото приятелство, клетките и свободата

Романът „Пилето” (ИК Сиела) на американския писател Уилям Уортън, чието истинско име е Алберт Уилям Дю Ейм, е една история за детските лудории, момчешкото приятелство, безгрижието, лудостта, клетките, свободата, войната… и неопределен брой канарчета (и гълъби).

Историята ще допадне на всички, които харесват „Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен, „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри или „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий (признавам – и трите книги са ми много любими!)… Или онази запленяваща тема за порастването, за децата, безграничната им вяра в доброто и шареното им въображение, което им дава възможност да се потопят в по-хубави и приказни светове… поне докато вече не могат да удържат реалността.

Много фрагменти от живота на Уортън са включени дословно в „Пилето”. Сюжетът следва приключенията на две момчета, преживели войната във Виетнам – Ал, хлапак в ясни и практични отношения с живота, и неговия странен приятел Пилете – слаб, неразговорлив гений, който има само две малки желания – да отглежда канарчета и да лети.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

“Сантименталният мъж” на Хавиер Мариас (Изд. “Колибри“) е творба, родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад… Дори самото начало на разказа за тази книга подсказва, че в нея ще се говори за любов, чувства, емоции и един човек на изкуството, посветил живота си на операта и постоянните пътувания (които, ако са по задължение, не са чак толкова весели както ги виждат пътешествениците).

Още от първата страница разказвачът ни разкрива богатия си вътрешен свят, развит благодарениена трудностите в миналото и самотата на настоящето. Той има чувствителността да улови и опише с подробности всеки дребен детайл, да направи портрет на непознат само чрез наблюдение и да усети душата на жена, която за всички останали е затворена и студена.
Накратко – сънят на певеца ни отвежда към едно пътуване, по време на което той среща странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и… любовният триъгълник е нарисуван.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>>

“Лупита обичаше да глади” – нов поглед към чувствено Мексико

„Лупита обичаше да глади” (Изд. “Колибри“) е най-новият бестселър на мексиканската писателка Лаура Ескивел, с който тя ни потапя в шареното, изстрадало и чувствено общество на латиноамериканската държава.

За разлика от любимата ми „Като гореща вода за шоколад”, тази книга на Ескивел е по-мрачна, героинята й е видяла живота с най-големите му трудности и безграничната романтичност и магия някак липсват.Въпреки това, писателката ни открехва друга врата към мексиканската душа, за да ни покаже гнева, отчаянието, вътрешната борба и надеждата на една изстрадала жена, която се е посветила на търсенето на справедливостта в свят, изпълнен с корупция, престъпления и предателства.

Глава по глава ние разбираме по нещо ново за Лупита - освен да глади, тя обича и да пие, да танцува, да бродира.

В тези дребни действия от ежедневието, някои от които за по-голямата част от нас са си просто досадни задължения, Лупита е намерила покой, успокоение за ума и размисъл за живота и именно те са й дали последната капка надежда и сила, за да продължи напред, когато се е озовала в най-голямата дупка на живота си.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

“Спомените” – историята на (всеки) един живот

"Спомените" на френския писател Давид Фонекинос (Изд. „Колибри”) е една от книгите, които си заслужава да „наваксате”, ако не сте смогнали да я прочетете при излизането й.
Всички имаме цели рафтове с такива книги, сигурна съм.

Радвам се, че тази беше на моя рафт, защото елегантният и нежен стил на Фоенкинос и точната му преценка за състоянията на човешката душа заслужават прочитането на всеки ред.

Авторът с лекота ни изпраща на едно пътешествие, което обхваща Човека във всичките му възрасти – среща децата с най-възрастните, описва отношенията между поколенията, сблъсква ни с чудото на раждането и мистериозността на смъртта.

Разбира се, голямо внимание се отделя и на любовта във всичките й фази – от страстта между младите влюбени, до скандалите на двойките с годините опит зад гърба си, от сватбата до разделите, от обичта до безразличието.

Героят на „Спомените“ е един човек с обикновени мечти – да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Уют по френски в София - Maison Ferrié-Géricot

Един от приятните моменти, които обичам да си подарявам в свободното време, е спокойствие в уютна атмосфера, в която мога да се насладя на чаша хубаво кафе, хубава книга и да изкарам всички задачи, тревоги и въобще всякакви мисли от ежедневието от главата си поне за малко. През изминалия уикенд успях да намеря едно такова място, което да добавя в списъка Любими - малкото френско бистро Maison Ferrié-Géricot (Crêpes de France) в центъра на София.

Става дума за семейно бистро, само с няколко масички, но с много приятна атмосфера. Тя се допълва от безкрайно вежливото обслужване на собствениците и домашно приготвените вкусотии от френската кухня, които предлагат. Изключително впечатлена останах от личното отношение и усмивката, и вдъхновението (и френския), които придават на мястото. Освен прекрасното café au lait и вкусния киш със спанак, именно тази атмосфера е причината веднага да стана фен на това кътче от Франция.