„Романтичният егоист“ – дневникът на един мним писател

 „Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде (Изд. „Колибри„) е едно лично откровение, което кара читателя да се чувства изключително близък с героя.

Книгата е под формата на дневник, воден от Оскар Дюфрен, 34-годишен „мним писател”. Запознава ни с историята си по този начин, за да направи живота си по-интересен.

Бегбеде определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение, както и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”.

Оскар е егоистичен, малодушен, циничен и си пада малко сексуален маниак. По мое усещане, не е чак толкова циничен, колкото Октав от „Помощ, простете”, който вече е познат на читателите на Jasmin.bg по повод кино-литературния фестивал CineLibri, който се проведе в началото на октомври.

Цялата публикация прочетете на Jasmin.bg >>

„Брит-Мари беше тук“… и започна живота си отначало

Когато взех в ръка книгата на Фредрик Бакман „Брит-Мари беше тук” (Изд. „Сиела”), корицата й ми каза, че това е една „нова трогателна история за любовта и шанса да започнем отначало”. Когато затворих последната й страница, първата ми мисъл беше – няма по-точна дума, която да опише тази история, от „трогателна”.

Това е роман, които вниква в детайли в любовта и битовизмите, които й оказват противоречиво въздействие. От една страна, това да познаваш човека до себе си от години, да знаеш точно кои цветя, ястия, филми и дрехи харесва, да бъдете заедно в щастливи и тъжни моменти, го прави по-близък и ценен от който и да е интересен непознат.
Но, както е и в случая на 63-годишната Брит-Мари, прекаленото вглъбяване в света на другия, може да те повлече и един ден може да се събудиш като мечтаеш чужди мечти и живееш чужд живот.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

„Любовникът” на Дюрас – чувствена история за порастването, тъгата и любовта

 "Любовникът" на Маргьорит Дюрас (Изд. „Колибри”) се чете с предварителни очаквания, тъй като е произведение, което вече е получило утвърдено признание като една от класиките във френската литература.

Романът е отличен с наградата „Гонкур“, продаден е в 2,5 милиона екземпляра и е преведен на 43 езика. Още с излизането си през 1984 г. той става събитие и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес.

Авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през 30-те години на ХХ век.

Срещата между 15-годишната девойка и много по-възрастния от нея китаец рентиер служи за завръзка на една от най-вълнуващите любовни истории във френската литература.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

„Помощ, простете” – отново един цинично откровен Октав

 В „Помощ, простете” (Изд. „Колибри”) популярният френски писател Фредерик Бегбеде отново ни връща при героя си Октав Паранго, но този път той е „ловец” на модели, при това в Русия.

На 40, разведен, още по-откровен и циничен, с тънко чувство за хумор, Октав ни разкрива един бляскав свят, загубил морала и идеалите си, в който жените са вещи, кукли за секс, които търсят изкуственото щастие, създадено от консуматорското общество.

Прави впечатление, че така както в книгата има не малко ситуации, които включват дрога, секс, алкохол и всякаква липса на вяра в нематериални отживелици като любовТА, например, авторът оставя една отворена вратичка – че все пак има красота, която може да опияни, в която може да се влюбиш, както и има жени, които могат да влязат под кожата на един мъж и да преобърнат целия му свят и да го накарат да чувства.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Шест необикновени „Любовни истории от Вавилонската библиотека”

 В нея авторът Валери Стефанов практически се осланя на една и съща библейска история – тази за Давид, който се влюбва в безумно красивата червенокоса Вирсавия. В истинската легенда той я прелъстява, убива мъжа й Урия и я взема за своя жена.

Разказите на Стефанов не следват задължително точно тази събитийност и погледът върху мъжа, жената, желанието и страстта се извърта през очите на шестима велики писатели на ХХ век – Ярослав Хашек, Франц Кафка, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг.

Страхотно изживяване за читателя е да усети разликата в стила и художестения свят на тези писатели. Още по-впечатлително е, че Стефанов успява великолепно да пресъздаде идеята „как биха го разказали те”, като дори намесва в историите и истински герои на творците.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>

Джулия Ендерс: Твърдо вярвам, че телата ни са умни

Тя е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия, специализира гастроентерология в Университетската клиника във Франкфурт и нашумя като учен и автор още с дебюта си на книжния пазар, тъй като „Черво с чар” (която сме „чели заедно ”) вече е абсолютен бестселър.

Началото на успеха на Джулия Ендерс идва през 2012 г., когато печели първа награда в състезанието за популярно излагане на научни идеи (Science Slam) с доклада си „Черво с чар”, а презентацията му става хит в YouTube. Така докладът я вдъхновява да напише книга, която вече има реализиран тираж от над 1 милион екземпляра, а права за издаването й са продадени в над 30 държави.

В специално интервю за Jasmin.bg Ендерс разкри как двете със сестра й Джил разбират, че всъщност не са толкова различни, докато работят заедно по книгата, какви храни е започнала да похапва, след като е се е впуснала в сферата, която изучава нашето тяло, и какво я е подтикнало да излезе от строгата медицинска среда и да започне да обяснява материята по такъв увлекателен и лесен за разбиране начин.

Нека да започнем с това как избра медицината – сбъдната детска мечта ли е или нещо друго в живота ти те накара да се заинтересуваш от нея?
Избрах медицината, защото бях заинтригувана от системите на природата – хиляди години опит! И също така осъзнах – ще живея в това тяло 70+ години. Как може да знам толкова малко за него?

Цялото интервю прочетете в Jasmin.bg >>

„Черво с чар” разказва истината за един непознат (и пренебрегван) орган

„Черво с чар” (Изд. „Колибри”) наистина разкрива колко пренебрегван орган е червото. Признавам си, че подходих към книгата малко скептично, защото смятах, че ще се загубя в скучна терминология, колкото и да е разчупена.

Нооо… още с прочитането на първите страници разбрах, че това е едно доста необикновено произведение, което ни разказва за самите нас – как работи тялото ни, как са свързани системите му, какво се случва с безупречно декорираното парче торта, след като го хапнем и как стомахът и червата проявяват толкова много капризи само с една цел – и не, не за да ни дразнят, а да ни предпазят от вредите, които, съзнателно или не, си причиняваме.

Цялото ревю прочетете в Jasmin.bg >>