Да си призная, чела съм приключенията във Вила Вилекула няколко пъти. И всеки път се радвам така, все едно е за първи. Обичам я тази Пипи и как на днешния ден да се сдържа да не припомня някои от умните неща, които ни казва ;)
"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят".
"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа".
"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите".
"- Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения".
"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход.
- Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат".
Eх, ако можеше наистина да има такива хапчета, всеки път си мисля аз. Утехата е, че всички имаме въображение, което да държи децата в нас будни. Стига само да поискаме! Защото там, във въображението, се е случило всичко хубаво на тази земя, е казала Астрид. И е била права! ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар